От всички тях Бета беше най-важният, тъй като беше признал, че е помогнал на Пачани да убие френските туристи. Името му беше Джанкарло Лота и беше родом от същото градче като Вани, Сан Кашиано. Всички в Сан Кашиано познаваха Лота. Наричаха го с расисткия прякор Катанга, дума от италианския жаргон, която в свободен превод означаваше „зайче от джунглата“, макар и той да беше бял. Лоти беше класическият тип на селския идиот, който общо взето бе изчезнал в този модерен свят, човек, който зависеше от милосърдието на градските жители, който се хранеше, обличаше и живееше при съгражданите си и който забавляваше всички с неосъзнатите си маймунджилъци. Лоти се мотаеше по градския площад, хилеше се и поздравяваше хората. Често ставаше обект на подигравките и шегите на учениците. Те го гонеха по площада и викаха: „Катанга! Катанга! Бягай! Бягай! Марсианците са кацнали на игрището!“. И Лоти с удоволствие хукваше да бяга. Той живееше в състояние на непрекъснато опиянение, поглъщаше по два литра вино на ден, а през празниците и повече.
В търсене на повече информация за Лоти, Специ прекара една дълга вечер в компанията на собственика на гостилницата, където Лоти получаваше безплатна храна всяка вечер. Собственикът го развличаше със забавни истории. Разказа как веднъж един от сервитьорите му — същия, който всяка вечер поднасяше купата с риболита9 под увисналото чене и кървясалите очи на горкия нещастник — се облякъл като жена, като напъхал няколко парцала под ризата си вместо гърди и сложил няколко салфетки на главата си вместо шапка. След това излязъл навън и започнал да се кипри пред Лоти, намигайки му похотливо. Лоти веднага лапнал кукичката. „Тя“ се престорила, че приема да се срещне с него следващата нощ в храстите. На другия ден Лоти пристигнал в гостилницата, хвалейки се на висок глас със завоеванието си и хапнал и пийнал с удоволствие. След това се появил собственикът и казал, че търсят Лоти по телефона. Лоти бил изненадан и доволен, че го търсят по телефона в ресторанта като истински делови човек. Той се затътрил към телефона, по който всъщност се обаждал друг сервитьор от кухнята, който се престорил, че е бащата на младата дама.
— Само да си пипнал дъщеря ми с пръст — изревал тъй нареченият баща, — ще ти размажа грозната мутра!
— Каква дъщеря? — избъбрил Лоти ужасено и краката му се разтреперили. — Кълна се, че не познавам никаква дъщеря, повярвай ми!
При тези му думи всички се залели в смях.
Но историята, която Лоти и останалите свидетели разказаха на Джутари и която изтече в пресата, въобще не беше забавна.
Пучи разказа, че десет години по-рано, в неделя вечерта на 8 септември 1985 година, двамата с Лоти се връщали във Флоренция. Това беше същата нощ, в която според следователите бяха убити френските туристи, нощта, в която Лоренцо Нези беше заявил, че е забелязал Пачани с друг мъж. Те спрели на сечището Скопети, за да се облекчат.
— Спомням си много добре — каза Пучи, — че видяхме някаква кола със светъл цвят да спира на няколко метра от палатката и пред очите ни двамата мъже, които бяха в колата, излязоха и започнаха да ни крещят, размахвайки заканително ръце, за да ни прогонят оттам. Двамата заплашиха, че ще ни убият, ако не се махнем веднага. „Защо сте дошли тук да ни се пречкате, махайте се или ще ви светим маслото!“. Ние се уплашихме и се махнахме оттам.
Пучи твърдеше, че двамата с Лоти са били на мястото на последното престъпление на Чудовището в мига на неговото извършване. Лоти допълни историята, заявявайки, че разпознал и двамата мъже. Това били Пачани и Вани — Пачани размахвал пистолет, а Вани стискал в ръка нож.
Освен това Лоти замеси Пачани и Вани и в двойното убийство във Викио през 1984 година. След това той обясни, че спирането им на сечището Скопети не е било просто съвпадение. Той знаел, че там ще се извърши престъпление и отишъл, за да помогне при убийствата. Да, каза Лоти, трябвало да го признае, повече не можел да го таи в себе си — самият той е един от убийците! Заедно с Вани той е един от съучастниците на Чудовището от Флоренция.
Признанията на Лоти имаха огромно значение за полицията. Като техен основен свидетел за него се грижеха добре. Преместиха го на тайно място, за което по-късно се разбра, че е полицейският щаб в Арецо, красив средновековен град южно от Флоренция. След като няколко месеца живя в полицейските казарми, историята на Лоти, в която по начало имаше много противоречия, започна да съвпада с фактите, установени от полицията. Но Лоти не можеше да даде на следователите нито едно проверимо доказателство, с което да не разполагаш. Първият вариант на историята на Лоти, преди да прекара няколко месеца в Арецо, изобщо не съвпадаше с уликите, събрани на местопрестъплението. Например той се кълнеше, че е видял Вани да разрязва палатката. После каза, че Пачани влязъл през разреза. Кравейчвили профучал със светкавична скорост покрай Пачани и дебелият шейсетгодишен мъж го подгонил към гората, стреляйки с пистолета си, докато го убил.