Двамата със Специ за пореден път се чудехме на недообмислените и лошо скроени спекулации в пресата, представени за чистата истина от журналисти, които не знаеха абсолютно нищо за историята на Чудовището от Флоренция, които никога не бяха чували за Сардинската следа и които просто повтаряха като папагали всяка информация, която изтичаше от следователите или кабинета на прокурора. Условното наклонение почти не се използваше, нито определения като „предполагаем“ или „по думите на“. Въпросителните знаци се използваха само за подсилване на сензацията. Специ отново оплака достойното за съжаление състояние на журналистиката в Италия.
— Защо убийците на Нардучи — каза той — биха усложнявали до такава степен схемата на убийството? Защо журналистите не си зададат този въпрос? Защо просто не са го удавили и не са го направили да изглежда като самоубийство? Защо да подменят телата веднъж, а после още веднъж? И откъде, за Бога, се е появил вторият труп? Някогашният съдебен патолог, който направи огледа на тялото на Нардучи, както и семейството, приятелите и всички хора от снимката, които са го видели, настояват, че това е бил той. И продължават да твърдят това! Къде е мястото им в тази конспирация? — Той тъжно поклати глава.
Аз прочетох остатъка от статията с нарастващо недоверие. Лековерният репортер от „Ла Национе“ въобще не беше проучил очевидните несъответствия в историята. Просто беше написал, че „осапуняването на трупа (вътрешните органи, кожата и косата са били добре запазени) не съответства на престоя му от пет дни във водата.“ Нова подкрепа на теорията за подмяната.
— Какво означава това „не съответства“? — попитах аз Специ и оставих вестника на масата. Често бях срещал тази дума, докато преглеждах документите от разследването на Чудовището.
Специ се засмя.
— Съответства, не съответства и несъвместим са странни измислици на италианските експерти, които не искат да поемат отговорност. Те използват „съответства“, когато не искат да признаят, че не са разбрали всичко. Бил ли е куршумът от градината на Пачани поставян в пистолета на Чудовището? „Съвместим е“. Дали ларингиалният хрущял е бил счупен с намерението, да бъде убит? „Съответства.“ Картината нарисувана ли е от чудовищен психопат? „Съответства.“ Може би да, може би не — накратко, не знаем! Ако експертите се избират от следователите, те казват, че резултатите им „съответстват“ на теориите на обвинението; ако са избрани от адвокатите, те твърдят, че резултатите им „съответстват“ на теориите на защитата. Тези думи трябва да бъдат забранени със закон!
— И докъде ще ни отведе това? — попитах аз.
Специ поклати глава.
— Ужасявам се само като си помисля.
Глава 40
Междувременно в живописното градче Сан Кашиано Джутари отвори нов фронт в разследването на поръчителите на убийствата, извършени от Чудовището. Сан Кашиано като че ли беше в сърцето на сатанинската секта; намираше се на няколко километра от Вила Верде, вилата на ужасите; там живееха злочестият пощальон Вани и селският идиот Лоти, обвинени в съучастничество на Пачани.
Една сутрин Специ ми се обади по телефона.
— Видя ли вестника? Не си прави труда да го купуваш, идвам след малко. Няма да повярваш!
Влезе вкъщи видимо разстроен, стиснал вестника в ръка и с цигара „Голоаз“ в устата.
— Това вече е прекалено близо до дома. — Той хвърли вестника на масата. — Чети.
В статията се съобщаваше, че домът на някой си Франческо Каламандреи, бивш фармацевт от Сан Кашиано, е бил претърсен от GIDES. Каламандреи беше заподозрян, че е един от поръчителите на убийствата, извършени от Чудовището.
— Каламандреи е стар мой приятел — каза Специ. — Той ме запозна с жена ми! Това е пълен абсурд! Този човек не би наранил и муха!
Специ ми разказа историята на Каламандреи. Запознал се с него в средата на шейсетте, когато и двамата били студенти. Специ учел право, а Каламандреи следвал фармакология и архитектура. Отличен студент, Каламандреи бил син на единствения фармацевт на Сан Кашиано, професия, която в Италия е престижна и добре планета, особено за семейство Каламандреи, защото Сан Кашиано е богат град само с една аптека. В онези години Каламандреи правел силно впечатление, обикалял из Флоренция с лъскавата си ланчия фулвия купе, висок, елегантен и красив, облечен безупречно във флорентински стил. Имал сухо, язвително тосканско чувство за хумор и като че ли всяка негова нова приятелка била по-красива от предишната. Каламандреи запознал Специ с бъдещата му съпруга Мириам („Имам една хубава белгийка за теб, Марио“), в един известен ресторант; след това всички се натоварили в колата на Каламандреи и отпрашили на щуро пътуване до Венеция, за да поиграят бакара в казиното. Каламандреи беше олицетворение на онзи кратък период в италианската история, известен като La Dolce Vita12, представен толкова запомнящо се в едноименния филм на Фелини.