— Без восък? — поинтересува се Сюзан и го взе в прегръдките си.
— Без восък! — усмихна се той.
Тя страстно го целуна.
— Кажи ми какво означава.
— Има да чакаш — засмя се той. — В брака трябва да има тайни… така нещата се запазват по-интересни.
Сюзан се усмихна палаво.
— По-интересни от снощи? Няма да мога да ходя.
Дейвид я взе в ръцете си. Чувстваше се безтелесен. Все едно бе умрял вчера, но ето, че беше тук, и то по-жив, отколкото се бе чувствал някога.
Сюзан остана да лежи, отпуснала глава върху гърдите му, заслушана в ритъма на сърцето му. Не можеше да повярва, че и за миг се бе усъмнила, че си е отишъл завинаги.
— Дейвид — въздъхна тя, загледана в бележката на масичката. — Кажи ми за „без восък“. Знаеш, че мразя кодовете, които ми се опъват.
Но Дейвид мълчеше.
— Кажи ми де — нацупи се Сюзан. — Иначе никога вече няма да ме имаш.
Но Дейвид знаеше, че не може да й каже. Тайната зад „без восък“ бе прекалено сладка. Произходът й бе древен. През Ренесанса испанските скулптори, които правели грешки, докато работели над скъпи мраморни статуи, ги закърпвали със „сера“ — восък. Статуя без недостатъци, която съответно не се нуждаела от кърпеж, била възхвалявана като „скулптура син сера“, с други думи — „скулптура без грешки“. С времето фразата започнала да се използва в смисъл на „честен“ или „истински“. Дори английската дума „sincere“ се развила от испанското „sin cera“ — „без восък“. Тайният код на Дейвид не беше голяма мистерия, той просто подписваше писмата си „Sincerely“7. Нещо му подсказваше, че Сюзан няма да прояви чувството за хумор, ако й каже.
— Ще ти е приятно да научиш — каза той в опит да смени темата, — че по време на обратния полет се обадих на ректора на университета.
Сюзан вдигна поглед към него с надежда.
— Кажи ми, че си подал оставка като ръководител катедра.
Дейвид кимна.
— От следващия семестър влизам отново в аудиторията.
Тя облекчено въздъхна.
— Там, където ти винаги ти е било мястото.
Дейвид се поусмихна.
— Да, струва ми се, че Испания ми припомни кое е важното в живота на човек.
— Това да разбиваш сърцата на студентките? — Сюзан го целуна по бузата. — Е, поне ще ти остане време да редактираш ръкописа ми.
— Ръкопис?
— Да, реших да публикувам.
— Да публикуваш? — повтори той. — Какво да публикуваш?
— Някои свои идеи върху варианти на филтрови протоколи и квадратични остатъци.
Той престорено изпъшка:
— Звучи ми като истински бестселър!
— Ще се изненадаш — засмя се тя.
Дейвид бръкна в джоба на хавлията си и каза:
— Затвори очи… имам нещо за теб.
Сюзан послушно затвори очи.
— Нека се досетя… кичозен златен пръстен с гравиран на него надпис на латински?
— Не — засмя се Дейвид. — Помолих Фонтейн да го върне на близките на Енсей Танкадо. — Той взе ръката на Сюзан и нахлузи нещо на пръста й.
— Лъжец! — престорено се възмути тя и отвори очи. — Знаех си, че…
Но веднага спря. Пръстенът на пръста й не беше този на Танкадо. Беше от платина, украсен с малък солитер от инкрустирани диаманти.
Сюзан ахна.
Дейвид я погледна в очите.
— Ще се омъжиш ли за мен?
Сюзан не можеше да диша. Сърцето й биеше до пръсване. От очите й бликнаха сълзи.
— О, Дейвид… просто не знам какво да отговоря.
— Кажи „да“.
Но Сюзан се обърна и не каза нищо. Дейвид почака малко и повтори:
— Сюзан Флечър, обичам те. Омъжи се за мен.
Сюзан вдигна глава. Очите й бяха пълни със сълзи.
— Съжалявам, Дейвид… аз… аз не мога!
Дейвид я изгледа изумен. Потърси в очите й палавия блясък, който бе свикнал да намира там. Но нямаше и следа от него.
— С-с-сюзан… — заекна той. — Не… разбирам.
— Не мога — повтори тя. — Не мога да се омъжа за теб. — И отново се обърна настрани. Раменете й се разтрепериха и тя скри лицето си с ръце.
Дейвид не знаеше какво да мисли.
— Но, Сюзан… аз мислех, че… — Хвана я за раменете и я извърна към себе си. И едва тогава разбра. Сюзан Флечър изобщо не плачеше — тя истерично се смееше.
— Няма да се омъжа за теб! — прихна тя и го нападна с възглавницата. — Докато не ми обясниш „без восък“! Не разбираш ли, че ще ме побъркаш!?
ЕПИЛОГ
Казват, че смъртта изяснява всичко. Токуген Нуматака вече знаеше, че това е самата истина. Изправен над запечатания ковчег в митницата на Осака, той усещаше странна горчива яснота, която му бе непозната. В неговата религия се говореше за кръгове, за взаимовръзката в живота, но Нуматака не бе имал време за религия.
7
Стандартно завършване на писмо, напр. във варианта Sincerely yours, което означава „Искрено Ваш“ или, както се подписва той, Sincerely David, което при тази игра на думи може да се чете „Без восък, Дейвид“. — Б.пр.