— Я да млъкваш.
Въздухът затрептя и масата се изстреля към Бробдинг. Тя го халоса, превъртя се и пръсна топки навсякъде. Гигантът падна и не се надигна.
— Е, ти си го предупреди — заключи Валкирия.
— Така направих. — Скълдъгъри излезе през вратата откъдето бяха влезли и след малко пак се показа, побутвайки пред себе си Скейпгрейс.
— Хей, по-леко! — викаше престъпникът. — Не се ходи лесно с тия окови.
— Май не си стигнал далеч — рече Валкирия.
— А, добре — отбеляза без ентусиазъм Скейпгрейс. — Победили сте ги.
— Страшен план, браво на теб.
— Бях забравил, че Дедфол притежава бара, честно.
— Мазето — напомни му Скълдъгъри.
— Зад бара — измърмори Скейпгрейс.
Валкирия намери отвора в пода и кимна на Скълдъгъри. Той прикова Скейпгрейс към една тръба, опасваща стената, за да не се изниже пак. Детективът влезе пръв, със зареден револвер в ръка. Валкирия го последва, затваряйки отвора след себе си.
Бе студено и слабо осветено. Намираха се в коридор с изпонакъсани тапети. Килимът бе оскубан като горска пътека. Една врата пред тях водеше надясно, а друга, малко по-напред — вляво. Малка картина висеше под странен ъгъл. Лодка в пристанище, не особено добре нарисувани. В края на коридора имаше дневна, от която се чуваше музика. The End of the World3 на „Карпентърс“. Стиснал револвера с две ръце, Скълдъгъри поведе. Първата стая, тази вдясно, съдържаше легло и няколко чекмеджета. Бе празно, включително и под леглото. Скълдъгъри се върна в коридора при Валкирия. Втората стая представляваше баня и тоалетна. Нито тоалетната чиния, нито душът, нито мивката бяха особено чисти, а самото помещение бе твърде малко, за да се крие някой там. Продължиха към дневната.
В нея светеше лампа, а крушката гаснеше. На нейната светлина Валкирия забеляза, че килимът не си пасваше с тапетите, а завесите — добавени със сигурност по естетически причини, понеже тук прозорци нямаше — не отговаряха нито на едното, нито на другото.
С гръб към едната стена Скълдъгъри безшумно се примъкваше към стаята. Валкирия правеше същото от противоположната страна. От нейния ъгъл видя два старовремски нагревателя, които не работеха, и още една картина — на кораб в бурно море. Под картината имаше кресло, а до него — малка маса. Нямаше и помен от Изтезанието. Спряха, размениха си погледи и кимнаха. Скълдъгъри влезе в стаята, покривайки я с пистолета. Провери в креслото. Нищо.
Валкирия го последва. На стената, която не се виждаше от коридора имаше радио, малък телевизор с пукнат екран и касетофонът, от който звучаха „Карпентърс“. Тя дръпна завесите, които й предоставиха гледка към стена, и се обърна да каже на Скълдъгъри, че Скейпгрейс явно е намерил начин да предупреди Изтезанието. Тогава видя стареца, който я гледаше кръвнишки от тавана.
Имаше дълга мръсна коса и дълга мръсна брада. Той скочи върху Скълдъгъри от покривната греда, на която бе увиснал, и го събори. Пистолетът изхвърча от ръката на детектива и старецът го сграбчи. Стреля към Валкирия, която се претърколи встрани. Куршумът уцели касетофона и песента спря. Скълдъгъри се обърна по гръб и измести въздуха над себе си, но Изтезанието вече тичаше по коридора. Той стреля още два пъти и принуди Скълдъгъри да се скрие зад стената. След това детективът надникна, за да се увери, че е безопасно и хукна след него.
Валкирия не бе сигурна дали бронираните й дрехи могат да спрат куршум. А главата й? За пръв път и се прииска да имаше качулка към палтото си. Изтича след Скълдъгъри, който се вмъкна наведен в спалнята. Вътре тя видя, че стената срещу нея се е отворила и зад нея има коридор. Продължи да тича по него. В мрака едва различаваше Скълдъгъри пред себе си. Изведнъж пламна светлина и той хвърли огнено кълбо.
Валкирия усещаше как земята придобива наклон нагоре. Краката й се уморяваха. Стъпките й отекваха неприятно шумно в ушите й. Вече нищо не се виждаше. Фокусира енергията у себе си, щракна с пръсти и улови получената искра. Пламъкът се разгоря по-силно и тя го задържа, за да осветява пътя си. Не й се нравеше това, че я прави лесна мишена, но пък и не й се нравеше идеята да пропадне в дупка с метални шипове или нещо също толкова гадно. Стигна до разклонение.
— Уф, айде стига — промърмори между глътките въздух.
Можеше да продължи направо или да завие вляво или вдясно. Нямаше представа накъде бе тръгнал Скълдъгъри. Опита се да спре да си представя смъртоносни капани, или как се загубва в лабиринт от коридори и загива сред студа и мрака.