— Тръгвай, Шера. Скоро ще я имаш за своите тестове — Калън се отдръпна позволявайки й да се измъкне, след това затвори вратата зад гърба си.
Меринъс го гледаше от потънала във ваната, дишаше тежко, а тялото й реагираше на горещия блясък в сънените му очи.
— Няма да те взема отново, още не — обеща той тихо. — Но скоро. Имаш ли нужда от помощ да излезеш от ваната? Мога да ти приготвя обяд, преди да бъдеш принудена да понасяш изследванията на Док.
Жената присви очи към него. Той беше властен и твърд. Тя мразеше това в един мъж.
— Аз съм голям човек и мисля, че съм способна да се изкъпя — отвърна тя мило, търпеливо. Вътрешно чувстваше всичко друго, но не и търпение.
— Меринъс, докато тялото ти настоява за докосването ми, не е добра идея да ме предизвикваш с женската си упоритост — предупреди я Калън, а чертите му бяха напрегнати, показвайки мъжката му агресивност. — В момента не мога да се контролирам напълно. Не мога да ти обещая, че ще бъда внимателен, ако ме провокираш.
Устите на Меринъс се свиха в тънка линия. Колко типично по мъжки. Тя отвори уста да отговори, но размисли, когато ръката му се вдигна повелително.
— Чуй ме добре — започна той. — Щом приключиш с банята ела да се нахраниш. Дрехите ти са на леглото. Опитвах се да ти кажа, че аз не съм вълшебната приказка, която си измислила в главата си. В този момент аз съм повече инстинкт, отколкото контрол. Точно сега съм повече животното, от което съм бил създаден. Не предизвиквай животното, защото дори аз не мога да предвидя отговора му.
Силното огорчение в гласа му притъпи гнева й. Очите му бяха пълни с мрачни спомени и емоции, които тя не можеше да определи. Но в тях видя и болка. Болка и ужасна самота.
— Аз съм много независима — прошепна тя. — Не мога да променя това. Заповедите не ми допадат.
Калън поклати глава.
— Аз не разполагам с издръжливостта да потисна чудовището, което изисква подчинение. Засега, може би ще е най-добре да контролираш своята независимост пред лицето на нещо, което никой от нас не може да предвиди. Сега, още веднъж, имаш ли нужда от помощта ми?
— Не, смятам, че мога да се справя — Меринъс едва сдържаше гнева си. Не можеше да разбере, защо той би изгубил контрол заради нещо толкова просто, като това да й позволи сама да направи своя избор. И нямаше никакво намерение да търпи това още дълго. Щеше да се примири само, докато намереше начин да се махне оттук.
— Ядосана си — Калън наклони глава, наблюдавайки я с присвити очи. — Мога да го помириша, Меринъс. Смесено е напълно със страстта ти — той вдъхна дълбоко, като че ли вкусваше миризмата.
— Защо не излезеш и не ме оставиш да привърша с банята си? Не съм те молила да идваш.
Тя го видя как стисна зъби.
— Предположих, че ще облечеш широки дрехи, може би една от моите ризи, които сложих за теб на леглото. Кожата ти още е чувствителна и дрехите ще я дразнят.
— Знам колко чувствителна е кожата ми, Калън — осведоми го младата жена, борейки се да запази гласа си спокоен. — Знам какво прави тялото ми и защо. Нямам нужда от никакви други обяснения — всичко, което ми трябва, е уединение.
Златистите му вежди се смръщиха. От гърлото му излезе ниско ръмжене.
— И не ми ръмжи така — Меринъс беше уморена, възбудена и раздразнена. Не й трябваше повече мъжка агресия. — Върви и ме остави на мира. Когато приключа, ще те намеря.
— Ти си една досадна жена, Меринъс Тайлър — обвини я той.
— Давай, просто кажи „кучка“, братята ми го правят непрекъснато — сопна се тя. — Сега върви да си поиграеш някъде другаде, Лъв-О. Аз нямам време.
— Лъв-О5? — повтори той, явно обиден от позоваването на анимационния герой.
— Цар Лъв6? — попита тя сладко. — Не съм тук да глезя егото ти. Сега ме остави на мира.
Меринъс видя как ръцете му се свиват в юмруци. Очите му се присвиха още повече, придавайки му опасен, хищнически вид. Калън отвори уста да отговори, след което, като че промени намерението си. Обърна се, прекоси стаята, отвори рязко вратата и я тресна след себе си. Меринъс трепна, след това стисна бедрата си. По дяволите.
— Чух, че си била в града и си задавала въпроси за Мария — каза Калън, като постави чаша кафе и чиния със сандвич пред Меринъс, когато тя седна на масата. — Защо?
6
Цар Лъв — в превод от The Lion King е най-известният анимационен филм на Дисни, създаден през 1994 г. — Б.пр.