— Не може постоянно да вървиш до мен и да ме държиш за ръка — тя му отне възможността да отговори, като включи мелничната за кафе. Когато я спря, сипа смляното кафе в пресата и изля отгоре врялата вода.
— Знам, че нямаш нужда да те държа за ръка — отвърна той с глас, чиято мекота я вбеси почти толкова, колкото ако беше предложил обратното. — Освен това имам работа, към която трябва да се върна. Но ти каза на Брандън, че искаш да бъда част от новия ти екип. Ако реша да рискувам репутацията си с това налудничаво начинание, най-малкото, което ми дължиш, е възможността да ти помогна да го обмислиш. Не съм ли прав?
Умно копеле беше Тони — тя беше принудена да го признае. Представяйки въпроса така, като че ли засягаше него, а не нея, не ѝ оставяше възможност за избор. Тя наля две чаши кафе и застана с лице към него.
— Добре. Казвай какви са двете У.
Знаеше, че невинаги трябва да приема за чиста монета така добре познатото ѝ озадачено намръщване.
— Двете У?
— Условията и уговорките.
Изражението му се изясни, беше разбрал.
— Е, аз все пак си имам и друга работа и освен това се предполага, че пиша книга.
— Но ти нямаш ангажимент на пълен работен ден в „Брадфийлд Мур“. Винаги досега си успявал да намериш време за сътрудничество с полицията.
Той направи гримаса.
— Аз съм човекът без личен живот.
Карол извърна очи към тавана.
— „О, горката аз“.
— Не знаех, че си фен на Уорън Зевън.
Тя изпъшка.
— Линда Ронстад8. Казвам само, че съм наясно, че не можем да разполагаме постоянно с теб, и това не е проблем винаги досега сме се справяли, ще се справим и занапред. Така или иначе, това е по-добре от гледна точка на бюджета.
Тони отстъпи в престорен ужас.
— Боже мили! Станала си медиум и с устата ти говори Джеймс Блейк!
— Да бе, как позна.
— Та кого още имаш предвид за този елитен екип?
Той беше прав както винаги. Самото обсъждане на тези въпроси, коментирането на практическите аспекти разтоварваше част от напрежението, което тя чувстваше да се трупа в стегнатите мускули на врата и в главата ѝ.
— Пола, разбира се. И Стейси, защото способностите ѝ се похабяват на всяко друго място освен в екип за разследване на тежки престъпления. Освен това мисля и за Кевин.
— Но той наскоро се пенсионира, нали? Доколкото си спомням, дори ме беше поканил на купона по случай пенсионирането?
— Да, напусна, след като събра трийсет години трудов стаж в полицията. Но си мисля, че ще успея да го убедя да се върне. Имам една идея, която искам да предложа утре на Брандън.
— Много заинтригуващо.
— Ще разбереш достатъчно скоро. А мислиш ли, че Алвин Амброуз ще прояви интерес, ако му предложа да се премести тук?
Амброуз, талантлив и упорит сержант от криминалната полиция на Уест Мърсия, беше работил с екипа на Карол няколко пъти, когато обстоятелствата ги бяха свързвали. Беше останала с добри впечатления за него като съобразителен човек, на когото може да се разчита. А Тони, мислеше си тя, почти се беше сприятелил с него.
— Той се зарадва доста, когато имаше възможност ти да се преместиш в Уест Мърсия — съгласи се Тони. — Ще бъде добро попълнение за екипа. При това се разбира добре с Пола.
— Така или иначе, ще го поканя. Мисля, че е способен да се справи с нещо по-сериозно от работа по две убийства годишно. И това е всичко засега. Ще имам нужда от един-двама редови детективи, но това може да почака. Пола спомена едно момче, което работи при нея на Скенфрит Стрийт, Хусаин?
Тони поклати глава.
— Нямам представа. Ами Сам Еванс? Той още е редови детектив, нали?
Карол поклати глава, стиснала устни, така че те заприличаха на черта.
— Няма да взема Сам.
— Бива го да се рови тук-там.
— Да, но прекалено много обича да се рови на места, където няма работа. Не му вярвам, Тони. Да го взема в такъв малък екип, в който всички са толкова близки? И без това извън екипа ще има достатъчно хора, готови да ни нанесат удар в гърба, за да ни трябва някой сред нас, който да се разхожда с нож в ръкава.
— Не съм сигурен, че постъпваш правилно — той вдигна ръка, за да я накара да замълчи. — Знам, че не може да му се има доверие. Но при Сам трябва да се има предвид, че той се интересува единствено от Сам. А участието в такъв екип би било неговият път към звездите. Не би изложил принадлежността си към екипа на риск.
— Би го направил, и още как, стига да е сигурен, че ще излезе сух от водата. Той е склонен да приеме овациите, без да има заслуга за тях, също като „човекът, който застреля Либърти Валанс“. Само че, ако аз трябва да играя ролята на Джон Уейн, бих се простреляла в крака от яд, че изобщо съм се захванала с него.
8
„Poor poor pitiful me“ е песен на Линда Ронстад, но е изпълнявана и от Уорън Зевън — Б.пр.