Помислих, че чичо Джек ще наруши обещанието си. Но той и този път замълча.
— Атикус, много зле ли ще бъде? Не си имал време да ми разкажеш.
— Не може да бъде по-зле, Джек. В наша защита имаме само думата на един черен срещу тази на Юеловци. Всички доказателства се свеждат до: „ти го направи“ — „не съм го направил“. А съдебните заседатели няма да приемат думата на Том Робинсън срещу думата на Юеловци. Познаваш ли Юеловци?
Чичо Джек каза, че си ги спомнял. Той ги описа. Атикус му каза:
— Тези са от предишното поколение. Но и сегашните са същите.
— Тогава какво смяташ да правиш?
— Преди да ме смажат, смятам да поразтърся съдебните заседатели, а имаме известни надежди и при обжалването. Всъщност, засега още не мога да кажа нищо положително, Джек. Надявах се да прекарам живота си без такова дело, но Джон Тейлър посочи мене и каза: „Ти си човекът за него“.
— А ти се надяваше да те отмине горчивата чаша, а?
— Надявах се, но мислиш ли, че ако не приемех, бих могъл да погледна децата си? Знаеш не по-зле от мене какво ще стане, Джек, затова се моля за едно: дано успея да прекарам Джем и Скаут през цялата тази история без да се заразят от вечната мейкомбска болест. Не мога да разбера защо разумни хора побесняват винаги, когато стане въпрос за престъпление на негър. Дано Джем и Скаут идват при мене с всички свои въпроси, а не слушат глупостите, които се говорят из града. Дано ми имат достатъчно доверие… Джин-Луиза?
Косата ми настръхна. Подадох глава иззад ъгъла.
— Да, сър?
— Върви да лягаш.
Изтичах в стаята си и легнах. Чичо Джек беше същински благородник — не ме издаде. Но не можах да се досетя как Атикус е разбрал, че подслушвам, и едва много години по-късно установих, че тогава той е искал да чуя всяка негова дума.
10
Атикус беше слаб, наближаваше петдесетте. Когато ние с Джем го попитахме защо е толкова стар, той ни отвърна, че бил започнал късно да живее, и ние разбрахме, че това се е отразило на способностите му и на неговата мъжественост. Той беше доста по-стар от родителите на нашите съученици и ние с Джем нямаше с какво да се похвалим, когато те казваха: „Моят баща…“
Джем беше побъркан по футбола. Атикус никога не се изморяваше да играе вратар, но когато Джем искаше да се пребори с него за топката, Атикус казваше:
— Много съм стар за тия работи, сине.
Баща ни не вършеше нищо интересно. Работеше в кантора, а не в аптека, не беше шофьор на боклукчийския камион, не беше шериф, не беше фермер, нито автомобилен монтьор, нито пък вършеше нещо, което би могло да предизвика възхищение.
Освен това носеше очила. Лявото му око беше почти сляпо и той казваше, че лявото око било семейно проклятие на рода Финч. Когато искаше да види нещо добре, той извръщаше глава и поглеждаше с дясното око.
Не правеше нищо от това, което правеха бащите на нашите съученици: никога не ходеше на лов, не играеше покер, не ловеше риба, не пиеше и не пушеше. Седеше във всекидневната и четеше.
Въпреки тези си качества той не оставаше незабелязан, така както бихме желали ние: тази година цялото училище говореше, че защищавал Том Робинсън и приказките по негов адрес не бяха никак приятни, След скарването ми със Сесил Джейкъбс аз възприех политика на страхливост и се пусна слух, че Скаут Финч вече не се бие, защото нейният баща не й позволявал. Това не беше съвсем вярно: бях се отказала да се бия на обществени места, но в семейните кръгове работата стоеше другояче. Готова бях да нападна всекиго, който ми се пада поне трети братовчед, и то със зъби и нокти. Френсис Хенкок например прекрасно знаеше това.
Когато ни подари въздушните пушки, Атикус не искаше да ни научи как се стреля. Затова чичо Джек ни даде първите уроци; той ни каза, че Атикус не се интересува от пушки. Един ден Атикус каза на Джем:
— Бих предпочел да стреляш по тенекиени кутии в задния двор, но зная, че ще почнеш да стреляш и по птици. Ако можеш да улучваш сойки, стреляй по тях, колкото искаш, но помни, че е грях да убиеш присмехулник18.
За първи път чувах Атикус да казва, че е грях да извършиш нещо, и попитах мисис Моди по този въпрос.
— Баща ти има право — каза тя. — Присмехулниците са напълно безобидни и пеят, за да ни веселят. Те не ядат нищо от градините на хората, не си правят гнездата в плевните, само пеят от сърце за нас. Затова е грях да убиеш присмехулник.
— Мисис Моди, нали нашият квартал е много стар?
— Имало го е, когато градът още не е съществувал.
— Не, госпожо, искам да кажа, че хората на нашата улица са стари. Ние с Джем сме единствените деца. Мисис Дюбоуз наближава сто години, а мисис Рейшъл е стара, а и вие, и Атикус също сте стари.
18
Присмехулник (mocking bird) — американска пойна птица от рода на дроздовете (на лат. Mimus polyglottos). която имитира други гласове, човешки и животински. — Б. пр.