— Че за какво ми е да го лъжа? Изглеждаше искрено учуден.
— А защо не?
— Вижте — започна с убедителен тон. — Отстрани може така да изглежда, но вие не я познавате. Кингзли няма никаква власт над нея. Като толкова не му харесва поведението й, има си начини. А на мен направо ми се гади от съпрузи като него, дето се мислят за собственици на жените си.
— Щом като не сте заминали заедно за Ел Пасо — настоях аз, — защо е трябвало да изпраща тази телеграма?
— Представа си нямам.
— Хайде, опитайте се да ми дадете по-приемлив отговор. — Посочих стръкчето мечо грозде в камината. — При езерото Литъл Фон ли го откъснахте?
— Из близките хълмове мечо грозде колкото иска те — презрително изсъска той.
— Да, ама тук не цъфти така буйно. Лейвъри се изсмя.
— Бях горе при езерото в края на май. Щом като толкова държите да знаете… Предполагам, че така или иначе, щяхте да научите. Тогава я видях за последен път.
— Нямахте ли намерение да се ожените за нея? Той издуха дим и заговори през него:
— И за това съм мислил. Тя е паралия. А парите все може да влязат в работа. Само че не си заслужава да се печелят по такъв тягостен начин.
Кимнах, без да кажа нищо. Мъжът срещу мен се загледа в цъфналата клонка, отметна глава и започна да изпуска кълбета дим, позволявайки ми да се насладя на загорялата мускулеста извивка на врата му. След малко мълчанието ми взе да го притеснява. Погледна визитната картичка, която му бях връчил, и каза:
— Значи предлагате труда си, за да се ровите из кирливите ризи на хората? И как е, преуспявате ли?
— Не мога да се похваля. Но по някой долар все припечелвам.
— Мръсотията не полепва ли по тях?
— Вижте, мистър Лейвъри, няма смисъл да се дър-ляме. Кингзли е убеден, че знаете къде е жена му, обаче криете. Или от проклетия, или за да се правите на галантен.
— И кое от двете предпочита? — присмя се мургавият красавец.
— За него е важно да получи сведения. Никак не го интересува какво правите двамата с нея, къде ходите и дали тя ще се разведе. Иска само да е сигурен, че всичко е наред и че тя си няма неприятности.
В очите на Лейвъри проблесна любопитство.
— Неприятности ли? Какви неприятности?
Той сякаш облиза думата, опита я на вкус.
— Едва ли се досещате какво има предвид.
— Ами че кажете ми — примоли се саркастично. — Умирам да слушам за неприятности, които не са ми известни.
— Добре се справяте. Нямате време да разговаряте по същество, но за остроти времето ви стига. Ако си мислите, че се опитваме да ви лепнем прелюбодеяние, много грешите.
— На мен тези не ми минават. Дори да е така, първо трябва да докажете.
— Телеграмата все нещо означава — продължих да твърдя упорито. Имах чувството, че вече съм казвал това, и то не веднъж.
— Може да е просто майтап. На нея й дай само номера да погажда, и то все тъпи, а някои направо злобни.
— Ако е номер, не виждам смисъла.
Той нехайно изтръска пепелта от цигарата си върху стъкления плот на масичката. После ми метна изпод вежди бърз поглед и веднага извърна очи.
— Вързах й тенекия — произнесе бавно. — Може по този начин да си въобразява, че ми го връща тъпкано. Трябваше да замина при нея и да изкараме заедно един уикенд. Само че не отидох. Беше ми… писнало.
— Ъхъ — рекох и го изгледах продължително, без да мигна. — Това не ми допада особено. Бих предпочел да сте заминали заедно за Ел Пасо, там да сте се скарали и да сте се разделили. Няма ли начин да промените разказа си в тази насока?
Той здравата се изчерви под загорелия тен.
— По дяволите! Казах ви вече, че за никъде не сме отпътували заедно! Никъде! Толкоз ли не можете да запомните?
— Ще го запомня, щом ви повярвам.
Той се наклони напред, за да изгаси цигарата. Изправи се с лекота, без никаква припряност пристегна шнура на хавлията си и отиде до другия край на дивана.
— Добре — изрече с ясен, напрегнат глас. — Пръждосвайте се. Дим да ви няма! Писна ми от вашите третостепенни1 глупости. Само ми хабите времето, че и своето — ако изобщо струва нещо.
Станах и се ухилих широко.
— Не струва кой знае колко, но за всяка минута ми плащат. А дали няма да се сетите например, че в някой универсален магазин ви се е случила малка неприятност — да речем, на щанда за чорапи или бижута?
Той ме изгледа много съсредоточено, като събра вежди и присви устни.
— Не ви разбрах — каза, обаче в гласа му дочух нещо като прозрение.
— Това исках да науча. Благодаря, че ме изслушахте. Впрочем с какво се занимавате — откак напуснахте фирмата на Кингзли?
— Това влиза ли ви в работата, дявол да ви вземе?