Да, то е възможно във всички времена, ще кажем ние с надежда.
Свещеник Игнатий Крекшин, Тюбинген
„Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; обаче в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.“9
Първа част
1.
Декември 1985 г., Бостън
Винаги мръзна. Дори на плажа през лятото, под палещото слънце, студът, който чувствам по гръбнака си, не минава. Може би защото съм родена през зимата в гората и първите месеци от живота ми са преминали в един ръкав, разпран от шубата на майка ми. Въобще не би трябвало да оживея, ето защо, ако животът е подарък за някого, това се отнася за мен. Само че не знам бил ли ми е нужен този подарък.
При някои хора спомените за тях самите се включват много рано. Моите започват от двегодишна възраст, от времето на католическия приют. За мен винаги е било важно да зная какво се е случвало с мен и с моите родители през всичките тези години, за които аз не помня нищо. Някои неща научих от брат си Витек. Но в онези години той е бил твърде малък и спомените му, наследени от мен, не възстановяват картината. В болницата той изписа половин ученическа тетрадка — разказа ми всичко, което помнеше. Тогава ние не знаехме, че майка ни е жива. Брат ми умря от сепсис на шестнадесетгодишна възраст, преди тя да се върне от лагера.
В документите ми за място на раждането ми се посочва град Емск. В действителност това е мястото на моето зачеване. Майка ми бяга от емското гето през август 1942-ра, когато е бременна в шестия месец. С нея е бил и шестгодишният ми брат Витек. Родила съм се на стотина километра от Емск в непроходимите гори, в тайното селище на избягали от гетото евреи, укриващи се там до самото освобождение на Беларус през август 1944 година. Това си е бил партизански отряд, макар всъщност да не е бил такъв, а просто три стотици евреи, опитващи се да оцелеят в окупираната от немците територия. Струва ми се, че въоръжените мъже по-скоро охраняваха този вкопан в земята град, населен от жени, старци и няколко оцелели деца, отколкото да воюват с немците.
Баща ми, както ми разказа години по-късно майка ми, е останал в гетото и там е загинал — няколко дена след бягството всички обитатели на гетото били разстреляни. Майка ми ми разказа, че баща ми е отказал да тръгне, смятайки, че бягството само ще озлоби немците и ще ускори разправата им с нас. И тогава бременната ми майка е взела Витек и е избягала. Само триста от осемстотинте обитатели на гетото са се решили на бягство тогава.
Там са били пропъдени жителите на Емск и евреите от съседните села. Майка ми не е била местна, но се озовава случайно по тези места — била изпратена там от Лвов като свръзка. Тя е била вманиачена комунистка. Родила е Витек в лвовския затвор от свой партиен другар през трийсет и шеста, а аз съм от друг мъж, с когото се е запознала в гетото. През живота си не съм срещала жена, която да е толкова далеч от майчинството, колкото моята майка. Мисля си, че ние с брат ми сме се родили само заради липсата на предпазни средства и клиники за аборти. През младостта си я ненавиждах, по-късно дълги години бях изумена и отчуждена и до ден-днешен едва търпя общуването с нея. Слава богу, че е твърде рядко.
Всеки път, когато я попитам за миналото, тя се наежва и започва да крещи: в нейните очи аз винаги съм била аполитична еснафка. Аз наистина съм си такава. Но съм родила дете и със сигурност знам: когато се появи дете, животът на жената се подчинява на този факт. Повече или по-малко. А тя е партийна маниачка.
Преди месец ме запознаха с Естер Гантман. Такава една прелестна прозрачна старица, много бяла, с гълъбови побелели коси. Тя е приятелка на Карин, работили са заедно в някаква благотворителна организация. Карин отдавна ми беше говорила за тази Естер, но аз бях абсолютно незаинтересована. Малко преди Рождество Карин организира прием по случай петдесетгодишнината си и аз веднага обърнах внимание на Естер. По някакъв начин тя се открояваше сред тълпата от полупознати хора. Вечеринката беше много по-сърдечна, отколкото при американците: все пак имаше много поляци, няколко руснаци и двама югославяни. С една дума — славянското присъствие на този американски празник се усещаше, от време на време се чуваше полска реч.
Говоря еднакво свободно и полски, и руски, а английският ми има полски акцент, което бе забелязано от Естер, докато си разменяхме някакви незначителни реплики в рамките на светското бърборене.
9
Тук и нататък библ. цитати са по Българска Библия, прев. от 1940 г.; © 2007–2013 Библия БГ (Естир 2007). — Бел.ред.