Выбрать главу

но съществува.

Аз не знам на кого е рожба,

        то предшествува появяването на бога.

5

Небето и Земята не притежават хуманност.

        Те се отнасят към всички неща

        като към жертвено куче,

        направено от слама.

Мъдрецът не притежава хуманност.

        Той се отнася към всички хора

        като към жертвено куче,

        направено от слама.

Пространството между Небето и Земята

        не е ли като

        в ковашки мех и флейта?

        Пусто и неизкривено —

        колко е по-голям тласъкът,

        толкова е по-силен дъха.

Който много говори,

        стига до задънка.

По-добре е да има мяра.

6

Безсмъртната пустота

        се нарича

        най-дълбока самка.

Вратата на най-дълбоката самка

        се нарича

        корен на Небето и Земята.

Тя е вечна като съществуване

        и действува без усилие.

7

Небето и Земята са дълговечни.

        Ако Небето и Земята са дълговечни,

        то е защото не съществуват за себе си,

        затова могат да бъдат дълговечни.

Ето защо мъдрецът

        като се поставя зад другите,

        излиза пред тях;

        като пренебрегва живота си,

        го запазва.

Не се ли осъществява личният му интерес

тъкмо защото няма личен интерес?

8

Висшата добродетел е като водата

Водата допринася полза на всички неща,

        но не се бори с тях.

Тя се стреми към (ниските) места,

        които хората презират.

Ето защо прилича на Дао.

(Принципът на мъдреца е:)

        Животът да следва земята.

        Сърцето да следва дълбочината.

        Благотворителността да следва жен1.

        Думите да следват искреността.

        Управлението да следва спокойствието.

        Делото да следва умението.

        Постъпките да следват времето.

Именно защото (мъдрецът) не се бори,

затова е непогрешим.

9

Който взема препълнен (съд),

        по-добре е да не го взема.

Който преостря върха,

        не може да го запази дълго.

Пълна зала със злато и яспис,

        никой не може да опази.

Който се гордее с богатство и почести,

        сее семето на своето падение.

Завършиш ли своето дело, (колкото и да е велико),

        оттегли се.

Това е закон

        на естественото Дао.

10

Ако душата и тялото се слеят в едно,

        възможно ли е да не се разделят?

Ако съсредоточаващ „Ци“ и се мек,

        възможно ли е да си като детето?

Ако съзерцанието е чисто и дълбоко,

        възможно ли е без грешка?

Да се обича народът и управлява държавата

        възможно ли е без мъдруване?

Да отваряш и затваряш небесната врата

        възможно ли е без самка?

При разбирането на всичко това

        възможно ли е бездействието?

Да раждаш и да отглеждаш,

Да създаваш, но да не присвояваш,

Да действуваш, без да бъдеш самонадеян,

Да управляваш, но да не подчиняваш —

Това се нарича най-дълбоко Дъ.

11

Тридесет спици обхващат главината;

        в нейната вътрешна празнота

        е полезността на колелото.

От глината правят прибори;

        в тяхната вътрешна празнота

        е пригодността на съда.

На дома пробиват врати и прозорци,

        в неговата вътрешна празнота

        е полезността на стаята.

Ето защо

        битието е полезно,

        небитието — пригодно.

12

Многото цветове

        заслепяват зрението.

Многото тонове

        заглушават слуха.

Многото подправки

        развалят вкуса.

Бързата езда и ловът

        вълнуват сърцето.

Скъпоценните неща

        карат човека да краде.

Ето защо Мъдрецът иска стомаха му да бъде сит,

        а не очите му да гледат красота.

Той се отказва от последното

        и придобива първото.

13

„Славата и позора са подобни на страха.“

„Скъпоценното и страшното са подобни на тялото.“

Какво значи:

        „Славата и позора са подобни на страха?“

        Който получава слава отгоре,

        когато я получава, се страхува,

        когато я загуби, също се страхува.

Ето какво значи:

„Славата и позора са подобни на страха“.

Какво значи:

        „Скъпоценното и страшното са подобни на тялото?“

вернуться

1

Жен — хуманност, човеколюбие. Основна категория в учението на Конфуций.