Едва в този момент осъзнах как стояха нещата. Че отново трябваше да тръгнем на път. Че отново бяхме бездомни.
Бел отново започна да лае, още по-силно от преди.
Ирена изглеждаше уплашена.
— Това са те — рече тя. — Вече са на път.
Нямаше време да опаковаме багаж. Едва успяхме да съберем няколко неща от първа необходимост и да излезем от къщата. Трябваше да яздя с Дина на ръце — тя бе прекалено слаба, за да седи сама на Силке. Роза в последния момент успя да хване Стрибе14, нашето котенце, и накара Ирена да обещае, че ще се грижи за него. И така ние поехме на път: аз и Дина възседнахме Фалк, а мама яхна чернушкото, като държеше Мели пред себе си. Роза седеше бледа и уплашена на гърба на Силке и стискаше твърде силно юздите. Все още не бе свикнала да язди.
Тръгнахме по малката пътечка зад къщата. Другият път бе по-широк и щеше да ни е по-лесно да го следваме в мрака, но не смеехме да яздим по него. Съдейки по поведението на Бел, явно другите бяха съвсем наблизо.
— Накарай я да млъкне — изсъсках аз на Роза. — Ще ни издаде.
— Лесно ти е да го кажеш — сопна ми се тя в отговор, но не толкова злобно, колкото обикновено. Сигурно смяташе, че имаше предостатъчно животни, за които да отговаря в момента. Тя дръпна въжето, което Бел носеше около врата си, и й се скара, но това изобщо не помогна. Единственото, което Бел разбираше, бе, че нещо не бе наред и че трябваше да защити своето семейство. Силке се уплаши от лая й, метна грива и се блъсна във Фалк. Роза извика ужасено и изпусна въжето, с което държеше кучето. Бел с лай и джавкане се втурна като стрела напред към тези, които застрашаваха любимите й хора.
— Не — извика Роза, захвърли юздите на Силке и скочи на земята. След това хукна след Бел.
— Роза! Спри! — изкрещях аз.
Но тя продължи да тича. Погледнах мама отчаяно.
— Обърнете конете — рече тя. — Не можем да продължим без Роза.
Изглеждаше сякаш целият двор пред хижата бе пълен с мъже и коне. Не знаех колко точно бяха, нито кои бяха, главите им бяха покрити с нещо като чували с дупки за очите и устата, а светлината от факлите им танцуваше неспокойно в мрака, така че единственото, което се виждаше, бе длан, ръка и две блестящи очи в разрезите на маските.
Един бе хванал Роза за ръката. Друг се опитваше да прогони Бел, като въртеше една факла подобно на тояга. Бел джавкаше, лаеше и се опитваше да захапе конете за задната част на краката.
Изведнъж мама застана между тях. Дори не бях видял кога бе слязла от коня.
— Какво правите тук? — попита тя с онази интонация, която накара всички да застинат и да се заслушат. Дори Бел млъкна и се сви — явно бе разбрала, че е направила грешка. Роза се освободи и се хвърли на врата на непослушното си куче.
В началото никой от мъжете не искаше да отговори. След това един от тях се прокашля. Беше мъжът, който яздеше жребец досущ като този на съдържателите на странноприемницата.
— Нас не можеш да ни изплашиш, вещице — рече той. — Дошли сме да разчистим едни сметки.
Той със сигурност искаше гласът му да прозвучи грубо и твърдо, но това не се получи напълно.
— И за какви сметки по-точно става въпрос? — попита мама. Не знам как й се удаваше да бъде толкова спокойна, но гласът й изобщо не трепереше.
— Каузата ни е справедлива и ти много добре го знаеш!
— Ако каузата ви е справедлива, защо тогава носите маски? Нима не смеете да покажете истинските си лица?
Мъжете се размърдаха неспокойно.
— Катрин — рече единият. — Малката Катрин лежи на смъртния си одър. С твоя проклет вещерски знак на гърдите!
— Позволете ми да видя детето — каза им мама. — Може би ще успея да й помогна.
— Никога повече няма да ти позволим да я докоснеш!
— Къде е бащата на детето? — попита мама. — Какво мисли той?
И този път никой не искаше да отговори. След това мъжът, който седеше на сивия кон, рече:
— Той е при болното дете!
— Вие също трябва да сте там. Защото не аз съм предизвикала болестта й.
— Ами знакът — каза един друг. — Вещерският знак. Как ще обясниш него?
Думите му прозвучаха така, сякаш той наистина искаше да получи отговор, сякаш се бе усъмнил във вината й. Това бе един от тези мигове, когато всичко бе възможно. Дори правдата можеше да излезе наяве.