Изглежда и пазачите му знаеха за този план. Как бяха стигнали до него? Те не участваха във визията. Не бяха там, където животът представляваше трептяща мембрана с други измерения. Затворената в кръгово движение рефлексия и субективността на виденията, включваща Сабиха, бяха негови и само негови.
Водните жетони в косата на девойката отново се обадиха и звънът им раздвижи мислите му. Добре помнеше къде е бил и какво е научил. Нищо не можеше да го заличи. Сега не яхаше голям творец-вестител в паланкин на гърба му, за да чува жетоните на пътуващите, отмерващи ритъма на песните при поредния преход. Не… Намираше се в стаичка в Джакуруту, предприел най-опасното от всички пътешествия — надалеч от обратната страна на Ал ассуна уалджамас, навън от действителния сетивен свят и обратно към него.
Какво правеше тя тук с водните си жетони, звънтящи в косата й? О, да. Приготвяше следващата порция, която според тях го държеше в плен — храна, смесена обилно с екстракт от подправката, та да го възпира на границата между действителния и нереалния свят, докато умре, или пък докато успее планът на баба му. Всеки път, когато мислеше, че е победил, го връщаха обратно. Разбира се, лейди Джесика беше права. Тази дърта вещица! Но какво можеше да стори? Способността да си припомня с всички подробности на събраните в него животи не струваше пукната пара, докато не успееше да слее в едно данните, с които разполагаше, извиквайки ги многократно и по желание. Тези животи бяха суровината за крайното безредие. Само един от тях или всички заедно можеха да преодолеят неговата съпротива. Така че подправката и тукашното странно представление не бяха нищо повече от рискована игра.
Сега Гърни чака от мен знак, а аз отказвам да го подам. Докога ли ще издържи търпението му?
Загледа се в Сабиха. Тя бе отметнала назад качулката си и сега явно се забелязваха племенните татуировки край слепоочията й. Лито не ги разпозна отведнъж, преди да си спомни къде се намира. Да, Джакуруту още живееше.
Не можеше да реши дали да благодари на баба си, или да я мрази. Тя очакваше от него инстинктивни действия на съзнателно ниво. Но инстинктите не бяха нищо друго, освен остатъчни спомени на умението за овладяване на кризисни положения. Опитът на всички събрани в него предишни животи му казваше много повече. Вече бе успял да го систематизира и виждаше реалната опасност от преминаването му във владение на Гърни. А нямаше как да запази откровението и от Намри, представляващ друго затруднение.
Сабиха влезе в стаичката с купа в ръцете. Той гледаше с удоволствие как светлината зад нея оформя кръгчета от дъгата по краищата на косите й. Внимателно повдигна главата му и започна да го храни от купата. В същия миг усети колко е отпаднал. Остави я да го храни, докато разумът му трескаво се мяташе, възстановявайки потайния разговор с Гърни и Намри. Те му повярваха! Намри повече от Гърни, макар че и другият не можеше вече да отрече това, което сетивата му бяха предали за състоянието на Дюн.
Девойката обърса устните му с крайчеца на дрехата си.
О, Сабиха — помисли той, припомняйки си нова визия, изпълваща с болка сърцето му. — Много нощи мечтаех до самата водна шир, слушайки прелитащите над главата ми ветрове. Много нощи тялото ми лежеше до змийската дупка, а аз копнеех за теб в лятната жега. Виждах те как прибираш хлябове с подправка, печени на нажежени плочи от металопласт. Гледах бистрата вода в каната да тече кротка и искряща, а в главата ми бучеше бурен вятър. Ти пиеше кафе на малки глътки и похапваше. Зъбите ти светеха в сенките. Гледах те как вплиташ моите водни жетони в косата си. Кехлибареното ухание на гърдите ти пулсираше в най-съкровените ми блянове. Ти ме измъчваше и потискаше със самото си съществуване.
Натискът на многочислените памети разкъса замръзналото във времето englobement22, въпреки неговите опити за съпротива. Сетивата му говореха за съешаващи се тела, звуци от правенето на любов и ритми, носещи отпечатъка на опъстрени със сладострастие устни, въздишки, влажен дъх, езици… Някъде във видението имаше извити форми с цвят на въглен; той чувстваше пулса им докато се въртяха в него. Тих глас отекваше в черепа му: