— Уважаема госпожо, Фарад’н е отвън и моли за прием.
— Тук? В моите покои?
— Да, госпожо.
— Сам ли е?
— С двама телохранители и лейди Джесика.
Алая вдигна ръка към гърлото си при спомена за последния сблъсък със своята майка. Но нещата се бяха променили. Сега нови условия определяха характера на техните взаимоотношения.
— Много се е разбързал — каза тя. — Каква е причината за това според него?
— Чул е за.. — Зиа посочи към прозореца над площада. — Казали са му, че сега ви се предоставя най-добрата възможност.
Алая се намръщи:
— Ти вярваш ли?
— Не, госпожо. Мисля, че просто е научил слуховете и иска да види вашата реакция.
— Майка ми го е подвела!
— Напълно възможно, господарке.
— Драга ми Зиа, искам да изпълниш няколко специални, много важни заповеди. Ела тук.
Зиа се приближи на една крачка разстояние.
— Слушам, господарке.
— Нареди да пуснат Фарад’н, пазачите му и моята майка. После да подготвят Ганима като годеница по обичая на свободните с всички подробности — в пълен комплект.
— Господарке, а ножа?
— И ножа.
— Но това е…
— Ганима не представлява никаква опасност за мен.
— Госпожо, има достатъчно основание да се вярва, че тя е избягала със Стилгар по-скоро като негова защита, отколкото…
— Зиа!
— Да, господарке?
— Ганима вече отправи молба за живота на Стилгар и той остана жив.
— Но тя е предполагаемата наследница!
— Ти само изпълнявай заповедите ми. Нареди да подготвят Ганима. След това изпрати петима служители от Жречеството на площада. Те трябва да поканят Проповедника да се качи тук. Кажи им да изчакат удобния момент и да му го кажат. Нищо друго. Никакво насилие. Искам от тях само любезна покана. Абсолютно никаква сила. И още, Зиа…
— Да, господарке? — неприкрито враждебно откликна амазонката.
— Проповедникът и Ганима трябва да бъдат доведени пред мен едновременно. Да влязат заедно по мой знак. Разбра ли?
— Господарке, знам плана, но…
— Едновременно. Изпълнявай!
Даде знак, че я освобождава. Когато Зиа се обърна и тръгна, Алая добави:
— Пътьом пропусни Фарад’н със свитата му, но се погрижи преди тях да влязат десет от най-доверените ти хора.
Младата жена погледна назад през рамо и каза, без да се спира:
— Ще бъде направено според вашата заповед, господарке.
Алая се обърна, за да погледне през прозореца. След няколко минути планът щеше да даде своя кървав плод. И Пол щеше да присъства, когато дъщеря му нанасяше coup de grace24 на неговите благочестиви претенции. Чу влизането на гвардейците на Зиа. Скоро щеше да приключи. С всичко. Погледна надолу с нарастващо усещане, че триумфът й ще бъде пълен, и видя как Проповедникът зае мястото си на първото стъпало. Младият му водач приклекна до него. Забеляза и жълтите роби на жреците от Храма, които чакаха вляво, задържани от напора на тълпата. Те имаха достатъчно опит с подобни тълпи. Щяха да намерят начин да се доближат до набелязаната цел. В този миг гласът на Проповедника отгърмя над площада, а тълпата, задъхана и прехласната, очакваше думите му с върховно внимание. Нека го слушат! Много скоро словата щяха да означават съвсем друго в сравнение с намеренията. И нямаше да има никакъв Проповедник наоколо, за да протестира.
Чу как Фарад’н влиза със свитата си. Долетя гласът на лейди Джесика:
— Алая?
Без да се обръща, тя произнесе:
— Добре дошли, принц Фарад’н и ти, майко. Елате и се забавлявайте със зрелището.
После се обърна и видя огромния сардукар Тйеканик, който се чумереше на стражата, препречила пътя му.
— Гостоприемството не допуска това — строго каза Алая. — Пуснете ги да се приближат.
Двамина от стражата, очевидно изпълнявайки заповеди на Зиа, пристъпиха напред и застанаха между нея и останалите. Другите гвардейци отстъпиха встрани. Алая се облегна на дясната рамка на прозореца и посочи надолу:
— Оттук наистина се вижда най-добре.
Джесика, облечена с традиционната си черна аба, я погледна внимателно и придружи Фарад’н до прозореца, но застана между него и пазачите.
— Много любезно от ваша страна, лейди Алая — рече Фарад’н. — Слушал съм доста за този Проповедник.
— И ето го ей там в плът и кръв — отговори Алая.
Тя видя, че Фарад’н е облечен в сивата униформа на сардукарски командир, но без отличителни знаци. Слабата му фигура се придвижваше с изящество, което следваше да бъде оценено високо. Може би този принц от династията Корино криеше способности, различни от всеизвестните му безполезни занимания.
Гласът на Проповедника кънтеше в залата от усилвателя до прозореца. Алая почувства трепет в костите си, причинен от същия този глас, и се заслуша в думите, без да може да устои на изкушението.