Излязоха в двора. Анисий зиморничаво заподскача от крак на крак — земята беше студена, — поразмаха ръце, повика „о-осу!“ за укрепване на праната8, а после се започна издевателството. Маса му се хвърли на гърба и го накара да тича в кръг по двора. Японецът беше нисък на ръст, но як и набит, тежеше към седемдесет и пет кила, ако не и повече. Тюлпанов криво-ляво направи две кръгчета и взе да залита. А мъчителят му подвиква в ухото:
— Гаман! Гаман!
Това е любимата му дума. Означава „търпение“.
Анисий изтамани още половин кръг, после рухна. И то нарочно право пред голяма мръсна локва, та чуждоземският изверг да прелети над него и да цамбурне. Колкото до прелитането Маса прелетя, но не цопна в локвата — само си топна ръцете. Изпружинира с пръсти, направи невъзможно салто във въздуха и се приземи на краката си оттатък водното препятствие.
Песимистично поклати облата си тиква и му махна с ръка:
— Хайдзе, върви да се миес.
И Анисий моментално се изпари от двора.
Отчета на помощника (измит, преоблечен и сресан) Фандорин изслуша в кабинета си с японски гравюри, оръжия и гимнастически инвентар по стените. Въпреки следобедния час колежкият съветник още беше по халат. Той никак не се натъжи от безрезултатното дирене, дори по-скоро се зарадва. Впрочем не показа особено учудване.
Когато асистентът се умълча, Ераст Петрович се разходи из кабинета, премятайки любимата си нефритова броеница, и произнесе фразата, от която на Анисий винаги сладко му се свиваше сърцето:
— И така, да поразсъждаваме. — Преметна зеленото зърно, полюшна пискюлите на халата си. — Не смятайте, че напразно сте се разкарвали до гробището.
От една страна, му беше приятно да го чуе, от друга — думата „разкарвали“, съотнесена със сутрешните изпитания, не му се стори съвсем уместна.
— За по-сигурно трябваше да се убедим, че преди ноември н-не е имало случаи с изкормване на жертви. Снощното ви съобщение, че сте открили два накълцани трупа в декемврийския общ гроб и един в ноемврийския, отначало ме накараха да се усъмня във версията, че изкормвача се е прехвърлил в Москва.
Тюлпанов кимна, тъй като вече подробно беше запознат с кървавата история на британското чудовище.
— Но днес отново прегледах лондонските си записки и реших да не избързвам да се отказвам от тази хипотеза. Искате ли да знаете защо?
Анисий пак кимна — прекрасно разбираше, че неговата роля сега е да си мълчи и да не се обажда.
— Така — шефът си взе бележника от писалището. — Последното убийство, което се приписва на прословутия Джек, е станало на двайсети декември на „Поплър Хай Стрийт“. Нашият московски Изкормвач по това време вече дейно е снабдявал с кошмарната си продукция „Божедомка“, което като че ли изключва обединяване на английския и руския убиец в едно лице. Обаче проститутката Роуз Майлет, убита на „Поплър Хай Стрийт“, не е с прерязано гърло и въобще в нейния случай липсват типичните за Джек кощунства. Полицията реши, че убиецът се е стреснал от някакви късни минувачи. Аз обаче след вчерашното откритие съм по-склонен да смятам, че Изкормвача не е имал нищо общо с тази смърт. Може би Майлет е била убита от някой друг, а всеобщата истерия, обзела Лондон след предишното убийство, е накарала всички да припишат новото убийство на проститутка на все същия маниак. Сега за предишното убийство, което стана на девети ноември — Фандорин обърна страничката. — Това е със сигурност работа на Джек. Проститутката Мери-Джейн Кели била намерена в стайчето си на „Дорсет Стрийт“, където обикновено обслужвала клиентите. Гърлото й било прерязано, гърдите отрязани, кожата на бедрата одрана, вътрешностите й подредени на кревата, стомахът й отворен — имаше дори предположения, че убиецът е ял от съдържанието му.
На Анисий му прималя както на гробищата.
— На слепоочието й имало кървав отпечатък от целувка, какъвто видяхме при Андреичкина…
На това място разсъжденията му бяха прекъснати от идването на Ангелина — в сива скромна рокля и пребрадена с черна кърпа, изпод която се подаваха руси кичури, явно разрошени от пролетния вятър. Приятелката на шефа се докарваше различно — понякога като дама, но по-често в обикновено руско облекло като днешното.
— Работите ли? Преча ли? — попита тя с уморена усмивка.
Тюлпанов скочи да изпревари шефа:
— Моля ви се, Ангелина Самсоновна, много се радваме.
— Да-да — кимна Фандорин. — От болницата ли идваш?
Красавицата свали кърпата, прибра с фуркети непослушните кичури.
— Днес беше интересно. Доктор Блюм ни учеше на оперативно срязване на циреи. Не било никак трудно.