— Вие си давате сметка, естествено, че тук е замесено името на британски гражданин. Човек, срещу когото няма и помен от улики, да не говорим за доказателства. Не считате ли, че е малко необичайна практиката да се прави по този начин обект на приказки името и както личи от естеството на запитването, репутацията на един човек.
— Аз не съм склонен да приема, че да се съобщи едно име на старши следовател от Специалния отдел само като възможна насока за предварително събиране на информация, може да се приеме като превръщане на това име в обект на приказки, сър Джаспър.
Дипломатът усети как устните му се свиват плътно в усилие да овладее гнева си. Безочливо пале. Но и хитро. Трябва внимателно да се следи. Той възвърна самообладанието си.
— Разбирам, Лойд, Разбирам. Предвид очевидния ви стремеж да помогнете на Специалния отдел, много похвален стремеж, разбира се, смятате ли, че е прекалено да се очаква от вас да се посъветвате, преди да заставате на топа на устата?
— Питате ме, сър Джаспър, защо не се посъветвах с вас ли?
Пред очите на сър Джаспър се спусна червена пелена.
— Да, господине, това питам, господине. Точно това е, което питам.
— Сър Джаспър, при всичкото ми уважение към старшинството ви мисля, че трябва да привлека вашето внимание върху обстоятелството, че аз се числя към Службата. Ако не сте съгласен с начина, по който съм действал снощи, мисля, че ще бъде по-редно оплакването ви да бъде отправено към моя началник вместо направо към мен.
Редно? Редно? Нима този млад келеш се опитва да обясни на началника на Франция кое е редно и кое не?
— И то ще бъде отправено, господине — озъби се сър Джаспър. — Ще бъде. При това в най-остра форма.
Без да поиска разрешение, Лойд се извърна и излезе от кабинета. Не се съмняваше, че му предстои конско от Стария, а за смекчаване на вината си можеше да изтъкне само, че молбата на Брин Томас му се е сторила спешна и факторът време — от изключително значение. Ако Стария решеше, че е трябвало да се използуват обичайните канали, тогава той, Лойд, трябваше да опере пешкира. Но поне щеше да е от Стария, а не от Куигли. Ох, дяволите да го вземат тоя Томас!
Сър Джаспър Куигли обаче силно се двоумеше дали да се оплаква. Формално погледното, имаше право. Информацията относно Калтръп, макар и погребана в отдавна забравени архиви, трябваше да бъде съгласувана с по-висока инстанция, но не непременно с него. Като началник на Франция, той бе сред получаващите разузнавателните доклади на Службата, а не сред администриращите тези доклади. Можеше да се оплаче на оня свадлив гений (формулировката не бе негова), дето управляваше Службата, и вероятно щеше да осигури на Лойд хубавичко насапунисване, може би дори би навредил на кариерата на тоя пикльо. Можеше обаче и да си изпати от острия език на шефа на Службата, задето е викал офицер от разузнаването, без да поиска НЕГОВОТО разрешение, и тази мисъл не го веселеше. От друга страна, началникът на Службата се славеше като много близък с някои от хората най-горе. Карти играел с тях в Шефийлд, на лов ходел и в Йоркшир. А до Славния дванадесети117 оставаше само месец. Той все още търсеше начини да го поканят на някое от тия празнични събирания. Я по-добре да остави цялата работа.
Белята е вече сторена, така или иначе, мислеше си той, загледан към плаца на Конната гвардия.
— Белята е вече сторена, така или иначе — отбеляза той в клуба си пред госта, когото бе поканил за обяд, малко след един часа. — Предполагам, че ще карат нататък и ще сътрудничат с французите. Дано не се престарават, какво ще кажеш?
Това бе добра шега и той много й се радва. За нещастие не прецени както трябва госта си, който също бе много близък на някой от хората най-горе.
Личният доклад от комисаря на Лондонската полиция и съобщението за шегичката на сър Джаспър стигнаха съответно до очите и ушите на министър-председателя почти едновременно малко преди четири часа, когато той се върна на Даунинг Стрийт 10, след като бе отговарял на запитвания в Долната камара.
В четири и десет телефонът в кабинета на старши следователя Томас иззвъня.
Томас бе прекарал сутринта и по-голямата част от следобеда в опити да открие един мъж, на когото знаеше само името. Както обикновено при издирване на човек, за когото с положителност се знае, че е бил в чужбина, отправна точка стана Паспортната служба на лондонската улица Пети Франс.
Едно лично посещение там, след като отвориха в девет сутринта, изтръгна от тях фотокопия от молбите за издаване на паспорти на шест различни лица с името Чарлс Калтръп. За зла участ те всички имаха и втори имена — до едно различни. Томас получи и представените от всеки един фотографии, като обеща, че ще бъдат откопирани и върнати в архивите на Паспортната служба.
117
На 12 юли северноирландските протестанти празнуват победата си над католиците в битката при река Бойн през 1690 г. — Б.пр.