— Надявам се, комисаре, че ще имате успех в разследването си, и при това бърз — каза той. — Ние в двореца ще следим отблизо вашите действия. В случай че не успеете да намерите този бандит, мога да ви уверя, че ще има някои… последици.
Сен Клер се извърна на пети и надуто пое надолу по стълбите към фоайето. Льобел не каза нищо, само бързо примигна няколко пъти.
Един от факторите в издигането на Клод Льобел, който му бе носил успех в следователската работа през двадесетте години, когато постъпи в следствените органи на Четвъртата република като млад детектив в Нормандия, бе способността му да предразполага хората да разговарят с него.
Той нямаше внушителната фигура на Бувие, традиционния символ на авторитета на закона. Нито пък можеше да си играе с думите като толкова много представители на новото поколение млади следователи, постъпващи напоследък в службата, които бяха в състояние да смутят и сплашат всеки свидетел. И двете липси обаче не му пречеха в работата.
Льобел знаеше, че повечето престъпления във всяко общество се извършваха под погледа на малкия човек, на дребния търговец, на продавача, на пощаджията или банковия чиновник. А той умееше да накара тези хора да говорят с него и съзнаваше това.
Отчасти това се дължеше на ръста му — беше дребен и в много отношения напомняше карикатурата на мъжа под чехъл, какъвто всъщност и беше, макар никой в отдела да не знаеше това.
Обличаше се старомодно в омачкан костюм и шлифер. Обноските му бяха кротки, като че ли моли за извинение, и когато молеше свидетеля да даде сведения, поведението му до такава степен контрастираше с отношението към тоя човек при първия му сблъсък със закона, че той проявяваше склонност да питае топли чувства към следователя като към спасител от грубостта на неговите подчинени.
Имаше обаче и нещо друго. Той оглавяваше отдела за убийства в най-мощната криминална полиция на Европа. Беше служил десет години като детектив в Криминалната бригада на реномираната Следствена полиция на Франция. Зад мекотата и привидната простоватост се криеше комбинация от остър ум и упорито нежелание да се поддава на чиито и да било опити да му се повлияе или да бъде сплашен при изпълнение на дадена задача. Заплашван бе от някои измежду най-злонравите гангстерски босове във Франция, които заключаваха от честото мигане, с което Льобел посрещаше подобни опити, че предупрежденията им се приемат според техните очаквания. Едва по-късно, в затворническата килия, те имаха време да проумеят, че са подценили кротките кафяви очи и подобните на четка за зъби мустаци.
На два пъти бе ставал обект и на опити да бъде сплашен от богати и влиятелни личности: единия път, когато виден индустриалец поиска негов служител да бъде обвинен в злоупотреба на базата на повърхностен анализ на ревизионен акт, и втория, когато светски лъв пожела да бъде преустановено следствието по повод смъртта на млада актриса, причинена от свръхдоза наркотици.
В първия случай, разследването на делата на индустриалеца има за резултат установяването на някои други, при това далеч по-сериозни несъответствия, които нямаха нищо общо с дребния счетоводител, но които накараха индустриалеца да съжали, че не е заминал за Швейцария, докато все още разполагаше с подобна възможност. При втория случай светският лъв свърши с дълъг престой като гост на държавата, през който има възможност да съжали, задето изобщо му е хрумнало да ръководи престъпна организация от апартамента си на авеню Виктор Юго.
Отговорът на Клод Льобел на забележката на полковник Сен Клер се изрази в примигване като на смъмрен ученик и мълчание. Но тази забележка в никакъв случай не се отрази върху начина, по който по-нататък изпълняваше наложената му задача.
От заседателната зала излезе и последният човек и Морис Бувие се присъедини към Льобел. Макс Ферне му пожела успех, отривисто се ръкува и пое надолу по стълбите. Бувие потупа рамото на заместника си с ръка като пушен бут.
— Eh, bien, mon petit Claude.102 Такива ми ти работи значи. Аз предложих Следствената полиция да се заеме с тази работа. Нямаше как. Тия другите щяха да си приказват цял живот. Ела да поговорим в колата.
Бувие тръгна пръв надолу по стълбите и двамата седнаха отзад в чакащия на двора ситроен.
Минаваше девет и единственият остатък от деня бе тъмновиолетовата ивица над Ньой103. Колата на Бувие зави по авеню Марини и прекоси площад Клемансо. Льобел погледна вдясно и нагоре към бляскавия поток на Шанз-Елизе, чиято величавост в лятна вечер никога не преставаше да го изненадва и вълнува въпреки десетте години, откак бе дошъл от провинцията.