— Точно така. До второ нареждане съм освободен от всички текущи задължения и ми е възложена една доста специална задача. Вие сте определен за мой помощник.
Не си даде труд да ласкае Карон, като му разкрие, че именно той бе настоял младият инспектор да стане негова дясна ръка. Телефонът на бюрото иззвъня. Льобел вдигна слушалката и мълчаливо се заслуша.
— Така — каза накрая, след като затвори. — Беше Бувие. Съобщи ми, че е получил съгласие да ви кажа за какво става дума. Като начало, най-добре прочетете това.
Докато седналият на стола пред бюрото Карон четеше доклада на Ролан, Льобел събра всички останали папки и бележки и ги струпа върху разхвърляните лавици отзад. Кабинетът твърде малко напомняше нервния център на най-мащабното издирване на човек във Франция. Полицейските кабинети никога не блестят с външен вид. Този на Льобел не правеше изключение.
Беше не по-голям от четири на четири и половина метра, с два прозореца от южната страна към реката и оживената пчелна пита на Латинския квартал, скупчен покрай булевард Сен Мишел. През единия прозорец проникваха топлият летен въздух и звуците на нощта. В кабинета имаше две бюра — едно за Льобел, с гръб към прозореца, и едно за секретаря край източната стена. Вратата бе срещу прозореца.
Освен двете бюра и столовете зад тях имаше още един стол с права облегалка, едно кресло до вратата, шест големи сиви кантонерки, наредени покрай почти цялото протежение на западната стена, чиито горни плотове служеха за опора на дълга редица справочници и юридически книги. Имаше и една етажерка между двата прозореца, пълна с алманаси и папки.
За домашен уют напомняше единствено поставена върху бюрото на Льобел рамкирана фотография на пълна дама с решителен вид, която бе мадам Амели Льобел, и две деца — грозновато момиче с очила в железни рамки и миши опашчици и юноша с меко потиснато изражение като на бащата.
Карон свърши с четенето и вдигна глава.
— Merde105 — каза той.
— Както казахте, une enorme merde106 — отвърна Льобел, който рядко си позволяваше употребата на силни фрази. Повечето началници в Следствената бяха познати на непосредствените си подчинени с прякори от рода на Шефа или Стария, но Клод Льобел, може би защото никога не пиеше повече от един малък аперитив, не пушеше и не псуваше, напомняше неизбежно на по-младите детективи за някогашните им преподаватели. Затова бе известен в „Убийствата“, а след това и в шефския коридор на бригадата като Учителя. Ако не бе такъв добър ловец на престъпници, той щеше да се превърне в посмешище.
— Все пак — продължи Льобел — изслушайте ме, ще ви запозная с подробностите около случая. Това ще е последният път, когато разполагаме с време.
В течение на тридесет минути той посвети Карон в събитията от изминалия следобед, от срещата на Роже Фре с президента, от съвещанието в министерството и собственото му спешно повикване по препоръка на Морис Бувие до превръщането, накрая, на кабинета, в който сега седяха, в главна квартира по издирването на Чакала. Карон мълчаливо слушаше.
— По дяволите — каза той накрая, когато Льобел свърши, — направо са ви съсекли. — Замисли се за миг и погледна към своя началник с тревога и загриженост: — Mon commissaire, давате ли си сметка, че са ви възложили нещо, което никой друг не го ще? Нали съзнавате какво ще направят с вас, ако не успеете да хванете своевременно този човек?
Льобел кимна с нотка на тъга.
— Да, Люсиен, знам. Нищо не мога да сторя. Възложиха ми задачата. Така че оттук нататък просто остава да я изпълним.
— Но с какво, за Бога, ще започнем?
— Ще започнем с това, че ще си дадем сметка — разполагаме с най-широките правомощия, предоставени някога на двама полицаи във Франция — отвърна усмихнат Льобел. — Така че ще ги използуваме. Като начало, настанете се зад това бюро. Вземете бележник и си запишете следното: секретарят ми да бъде преместен или ще излезе в платен отпуск до второ нареждане. Никой не може да бъде посвещаван в тайната. Вие ставате едновременно мой помощник и секретар. Наредете да донесат походно легло, постелки и възглавници, тоалетни принадлежности. Наредете да вземат от стола машинка за кафе, мляко и захар. Ще ни трябва много кафе.
Идете до телефонната централа и наредете да оставят десет външни линии и един телефонист на постоянно разположение на този кабинет. Ако почнат да шикалкавят, отправете ги директно към Бувие. Що се отнася до други мои искания, ще се обръщате направо към съответния шеф на отдел и ще се позовавате на мен. За щастие по силата на заповед този кабинет придобива приоритет над всички останали служби. Пригответе да подпиша циркулярен меморандум, по един за всеки шеф на отдел, присъствал на тазвечерното заседание, с който ги уведомявам, че вие сте сега единственият ми помощник, упълномощен да изисква от тях всичко, което бих поискал лично, ако не бях зает. Ясно ли е?