В друго кафене, на сто метра нагоре по същата улица, отново се обади, този път, за да попита „Справки“ коя е най-близката отворена поща, откъдето могат да се водят международни разговори. Казаха му, както и очакваше, че такава има недалеч от Централната гара.
В пощата даде поръчка за римския номер, без да споменава хотела, и изчака двадесет напрегнати минути, докато го свържат.
— Искам да говоря със синьор Поатие — каза на италианеца, който се обади.
— Signor che?107 — попита гласът.
— Il signor francesi. Poitiers. Poitiers.108
— Che?109 — отново попита гласът.
— Francesi, francesi… — каза мъжът от Париж.
— Ah, si, il signor francesi. Momento, per favore.110
Последва поредица прищраквания, после уморен глас се обади на френски:
— Ouay…111
— Слушайте — каза мъжът от Париж припряно, — нямам много време. Вземете молив и запишете каквото казвам. Започвам: Валми за Поатие. Чакала е провален. Повтарям. Чакала е провален. Ковалски е хванат. Преди да умре, е пропял. Край. Приехте ли?
— Ouay — отвърна гласът, — ще предам.
Валми остави слушалката, бързешком плати сметката и излетя от сградата. След минута се загуби сред тълпите постоянни пътници, изливащи се от главната зала на гарата. Слънцето над хоризонта вече сгряваше паважите и хладния от нощта въздух. След половин час ароматът на утрин, кроасани и мляно кафе щеше да изчезне под пелената отработени газове, човешки миризми и застоялия дъх на тютюн. Две минути след като Валми изчезна, пред пощата спря кола и двама от контраразузнаването влязоха забързани вътре. Изслушаха описанието, направено от телефониста, но то можеше да се отнася за всеки срещнат.
В Рим Марк Роден бе събуден в 7,55 часа, когато дежурният, прекарал нощта при бюрото на долния етаж, го разтърси за рамото. Събуди се за миг, вече полустанал и с ръка към пистолета под възглавницата. Изсумтя с облекчение, като видя лицето на бившия легионер над себе си. Един поглед към нощното шкафче му стигаше да разбере, че така и така се е успал. След прекараните в тропиците години обичайният му час за ставане бе значително по-ранен, а августовското римско слънце бе вече високо над покривите. Седмиците на бездействие обаче, вечерните часове, прекарани в игра на пикет с Монклер и Касон, изпитите твърде големи количества кисело червено вино и липсата на движения го бяха направили вял и поспалив.
— Едно съобщение, mon Colonel. Някой току-що се обади и, изглежда, много бързаше.
Легионерът протегна откъснатото от бележник листче, върху което бяха нахвърляни несвързаните фрази на Валми. Роден прочете съобщението веднъж, после скочи от тънко застланото легло. Уви около кръста памучния саронг, който обикновено носеше, по придобит на Изток навик, и го прочете отново.
— Добре, свободен си.
Легионерът излезе от стаята и се върна долу.
Известно време Роден руга тихо и настървено, като мачкаше листчето в ръце. Проклет, проклет, проклет, проклет да е Ковалски.
През първите два дни след изчезването му той си бе мислил, че човекът просто е дезертирал. Напоследък бе имало няколко предателства, придружили утвърждаващото се сред редовия състав убеждение, че ОАС се е провалило и ще продължава да се проваля в опитите си да ликвидира Шарл дьо Гол и да свали сегашното правителство на Франция. Но за Ковалски винаги бе смятал, че ще остане верен докрай.
А ето сега разполагаше с доказателства, че по някаква неведома причина Ковалски се бе върнал във Франция или дори може би е бил заловен в Италия и отвлечен. И, изглежда, беше проговорил, под натиск, естествено.
Роден наистина съжаляваше за покойния си подчинен. Част от солидната репутация, която си бе изградил като боец и командир, се основаваше на огромните грижи, които полагаше за хората си. Тия неща се ценят от бойците много повече, отколкото би могъл да си представи кой да е военен теоретик. Сега Ковалски бе мъртъв и Роден не хранеше никакви илюзии относно естеството на тази смърт.
Важно бе все пак да опита да си даде сметка какво точно Ковалски е бил принуден да каже. Срещата във Виена, името на хотела. Естествено, всичко, що се отнася до тия въпроси. Тримата участници в срещата. Това не би било новост за SDECE. Какво обаче знаеше за Чакала? На вратата не е подслушвал, това е сигурно. Би могъл да им съобщи за посетилия тримата висок рус чужденец. Само по себе си това нищо не означаваше. Чужденецът би могъл да бъде търговец на оръжие или финансов спонсор. Имена не бяха споменати.
В съобщението на Валми обаче Чакала се споменаваше по име. Как така? Как би могъл Ковалски да им каже това?