— Да спи в кухината на някакво дърво! — каза лавкаджийката. — И то с три деца!
— А когато малките са хленчели — подзе пак сержантът, — хората, които са минавали и нищо не са виждали, колко много са се зверили, чувайки дървото да вика: „Татко, мамо!“
— Лято е, за щастие — въздъхна жената.
Тя гледаше смирено земята, а в нейния поглед се четеше ужасът й от катастрофите.
Мълчаливи, войниците бяха заобиколили тази човешка мъка.
Една вдовица, три сирачета, бягство, безпомощност, самота, бушуваща война навред, глад, жажда, нищо друго за храна освен тревата, никакъв друг покрив освен небето.
Сержантът се приближи до жената и втренчи поглед в детето, което сучеше. Малкото изпусна цицката, спокойно обърна главичка, погледна с хубавите си сини зеници страшното космато лице, настръхнало и свирепо, навело се над него, и започна да се усмихва.
Сержантът се изправи, другите видяха как една голяма сълза се търкулна по бузата му и като перла се спря в мустаците му.
Той извиси глас:
— Другари, от всичко това заключавам, че батальонът ще стане баща. Приема ли се? Ние осиновяваме тия три деца.
— Да живее Републиката! — извикаха гренадирите.
— Прието — каза сержантът.
И той простря двете си ръце над майката и трите деца.
— Това са — каза той — децата на батальона „Червеният калпак“.
Лавкаджийката подскочи от радост.
— Три глави в един калпак! — извика тя.
После тя избухна в ридания, прегърна лудешки бедната вдовица и й каза:
— А малката има вече дяволит вид!
— Да живее Републиката! — повториха войниците.
И сержантът каза на майката:
— Да вървим, гражданко.
Книга втора
Корветата „Клеймор“
I
Смешение на Англия и Франция
През пролетта на 1793 година, когато, нападната едновременно по всички граници, Франция възторжено преживяваше падането на жирондинците16, ето какво се случи в Ламаншкия архипелаг.
Една вечер, на 1 юни, на остров Джърси, в малкия пуст залив Боннюи, приблизително един час преди залез-слънце, в мъгливо време, което е удобно за бягство, защото е опасно за мореплаване, една корвета пускаше платната си. Този кораб беше с френски екипаж, но се числеше към английската флотилия, която обслужваше и охраняваше източната част на острова. Принц дьо Латур-д’Оверн, който беше от рода Буйон, командуваше английската флотилия и по негова заповед корветата бе определена да извърши една бърза и специална задача.
Тази корвета, записана в регистрите на английското морско ведомство под името „Клеймор“, приличаше на товарен кораб, но в действителност беше военна корвета. Видът й беше тежък, миролюбив, търговски; обаче на това не трябваше да се вярва. Тя беше построена с двойна цел: хитрост и сила — да заблуждава, ако е възможно, и да се бие, ако е необходимо. Във връзка със задачата, която имаше да изпълни тази нощ, обикновеният товар в междупалубното пространство бе заменен с тридесет едрокалибрени каронади17. Било от предвидливост в случай на буря, било от желание да се придаде миролюбив вид на кораба, тия тридесет каронади бяха закрепени, тоест здраво завързани отвътре с тройни вериги, а дулата им опрени към тампонирани отвори; отвън нищо не се виждаше; илюминаторите бяха затъмнени; люковете бяха затворени; като че ли бяха поставили маска на корветата. Бойните корвети имат оръдия само на палубата; а тази, предназначена за внезапни нападения и засади, нямаше оръдия там, а бе така построена, че да може, както вече разбрахме, да носи цяла батарея в междупалубното пространство. „Клеймор“ беше голяма по размери, но бързоходна; корпусът й, най-здрав в цялата английска флота, в бой беше равен почти на фрегата, макар че задната й мачта беше малка и само с едно обикновено платно. Кормилото, рядко по форма, добре измислено, кръгло, изработено в корабостроителниците на Саутхамптън, струваше петдесет лири стерлинги.
Екипажът, целият френски, беше съставен от офицери-емигранти и от матроси-дезертьори. Тия хора бяха подбрани — всички добри моряци, добри войници и добри роялисти. Всички притежаваха троен фанатизъм — към кораба, към оръжието и към краля.
В случай на десант към екипажа бе придаден половин батальон морска пехота.
16
Жирондинци — през периода на Великата френска революция представители на политическата групировка (фактически партия) Жиронда, наречена така поради това, че най-видните дейци били избрани в Законодателното събрание, а след това в Конвента от този департамент. Те защищавали интересите предимно на републиканската търговска и земевладелска буржоазия. Лидери: Ж. П. Брисо, П. В. Вернийо, Ж. А. Кондорсе и др. Първоначално жирондинците влизали в състава на Якобинския клуб и се борели против абсолютизма. Отделянето от лявото крило на якобинците станало от есента на 1791 г., когато жирондинците започнали пропаганда за незабавна война против коалицията на феодално-монархическите държави в Европа. Жирондинците разчитали да разширят по този начин границите на Франция и да завземат нови пазари, а също така да отвлекат народните маси от класовата борба. След свалянето на монархията жирондинците, които заемали ръководно положение в Конвента, дошли на власт и се опитали да спрат развитието на революцията, като се изказвали против републиканската форма на управление. През октомври 1792 г. били изключени от Якобинския клуб и постепенно се превърнали в консервативна и контрареволюционна сила. Народното въстание през юни 1792 г. съборило властта на жирондинците. Съюзявайки се с всички контрареволюционни сили, те се опитвали да разпалят гражданска война против якобинците, като инспирирали убийството на Марат, но бунтовете им в Нормандия и Южна Франция през юни 1793 г. били смазани. След преврата на 9–10 термидор (27–28 юли 1794 г.) жирондинците станали една от най-войнствуващите сили на контрареволюцията.
17
Каронада — късоцевно оръдие, поставено на лафет с четири колела, използувано във флотата през XVIII и XIX в.