Капитан на корветата „Клеймор“ беше граф дю Боабертло, кавалер на орден „Сен-Луи“, един от най-добрите офицери в бившата кралска флота; негов помощник беше Шевалие дьо Лавийовил, който бе командувал онази гвардейска рота, в която Хош18 беше сержант; а лоцман — Филип Гакоал, най-опитният лоцман в Джърси.
Можеше да се предположи, че този кораб трябваше да извърши нещо необикновено. И наистина в него се качи един човек, който напълно имаше вид, че предприема някаква авантюра. Висок старец, прав и здрав, със сериозно лице, по което бе трудно да се определи възрастта, защото изглеждаше едновременно и старо, и младо; един от тия хора с много години и с много сила, с бели коси над челото и с блясък в очите; четиридесетгодишен по сила, осемдесетгодишен по авторитет. В момента, когато се бе качил в корветата, морската му пелерина се бе разтворила и хората можаха да видят как е облечен под тази пелерина — с широки панталони, с високи гамаши и с жакет от козя кожа, подплатена отвътре с коприна, а отвън необработена, с щръкнала козина — пълен костюм на бретонски селянин. Тези старовремски бретонски жакети имаха двойно предназначение, носеха се както в празнични дни, така и в работни дни, като ги обръщаха по желание или откъм косматата страна, или откъм подплатената страна — с животинска козина през цялата седмица, а с официално облекло в неделя. Дрехите на стареца, за да наподобяват напълно на селските, бяха протъркани на коленете и на лактите и изглеждаха носени дълго време, а морската пелерина, изработена от груб плат, приличаше на рибарска дрипа. На главата си старецът носеше съвременна кръгла шапка с високо дъно и широка периферия, която, смъкната надолу, придаваше на шапката селски вид, а извита нагоре от едната страна и закрепена с кордона на кокардата правеше шапката военна. Той носеше тази шапка със смъкната надолу периферия по селски, без кордон и кокарда.
Лорд Балкарас, губернатор на острова, и принц дьо Латур-д’Оверн го бяха лично довели и настанили в кораба. Желамбр, тайният агент на принцовете, бивш телохранител на господин граф д’Артоа19, лично бе следил как се подрежда неговата кабина, като толкова много се престараваше в грижите и уважението към тази личност, че въпреки своето благородство вървя след стареца с куфара му в ръка. Разделяйки се с него, за да се върне на брега, господин дьо Желамбр дълбоко се бе поклонил на този селянин; лорд Балкарас му бе казал: „Добра сполука, генерале!“, а принц дьо Латур-д’Оверн му бе казал: „Довиждане, братовчеде“.
„Селянинът“ — с това име хората от екипажа веднага започнаха да наричат техния пътник в кратките разговори, които морските хора водят помежду си; но, без да знаят подробности, те добре разбираха, че този селянин не е селянин, както бойната корвета не беше товарна корвета.
Имаше слаб вятър. „Клеймор“ напусна Боннюи, мина пред Булей-Бей и известно време се виждаше, докато промени курса си; после се смали и изчезна в увеличаващия се мрак на нощта.
Един час по-късно, върнал се в дома си в Сент-Елие, Желамбр изпрати по куриера от Саутхамптън съобщение от четири реда до господин граф д’Артоа в генералния щаб на Йоркския херцог20. Съобщението гласеше:
„Ваше височество, заминаването току-що се състоя. Успехът сигурен. След осем дни цялото крайбрежие, от Гранвил до Сен-Мало, ще пламне.“
А четири дни преди това депутатът Прийор21 от департамента Марна, изпратен със специална мисия при Шербурската крайбрежна армия, по това време пребиваващ в Гранвил, бе получил чрез таен пратеник следното донесение, написано със същия почерк като на съобщението с четирите реда:
„Гражданино депутат, на 1 юни, по време на прилива, бойната корвета «Клеймор» с прикрита батарея ще отплува, за да свали на бретонския бряг един мъж със следните белези: ръст висок, стар, коси бели, облекло селско, ръце аристократически. Утре ще Ви изпратя повече подробности. Той ще слезе от кораба на 2 сутринта. Уведомете ескадрата, пленете корветата, заповядайте да се гилотинира човекът.“
II
Нощ над кораба и над пътника
Вместо да тръгне на юг и да се отправи към Сент-Катрин, корветата се насочи на север, после зави на запад и решително навлезе във водите между Серк и Джърси, в пролива, наречен „Пътят на поражението“. Тогава нямаше фарове никъде по тия два бряга.
Слънцето отдавна бе залязло; нощта бе тъмна, по-тъмна, отколкото обикновено са летните нощи; трябваше да има луна, но огромни облаци, по-често явление при равноденствието, отколкото при слънцестоенето, покриваха небето и по всяка вероятност луната щеше да стане видима едва когато стигне до хоризонта, тоест при залязването й. Някои облаци висяха ниско до морето и го покриваха с мъгла.
18
Хош, Лазар (1768–1797) — френски бригаден генерал, командувал армията през периода на войните против европейската коалиция; участвувал в потушаването на Вандейския бунт.
19
Граф д’Артоа (1757–1836) — брат на крал Луи XVI. Два дни след падането на Бастилията (1789) избягал в чужбина, където ръководил изменническите действия на аристократите емигранти. През 1814 г., след събарянето на Наполеоновата империя, се върнал във Франция. През 1824 г., след смъртта на своя брат Луи XVIII, станал крал на Франция под името Шарл X. Провеждал политика в защита на интересите на най-реакционните слоеве на аристокрацията и на висшето католическо духовенство. Свален от Юлската революция през 1830 г., избягал и умрял в чужбина.
20
Йоркски херцог (1763–1827) — втори син на английския крал Георг III. През време на войната на европейската коалиция против революционна Франция командувал английските войски в Холандия. Претърпял поражение и през 1794 г. отплавал обратно в Англия. С неуспех завършили и действията на английските войски под негово командуване през 1799 г. Бездарен пълководец, но много честолюбив и користолюбив човек.
21
Прийор, Пиер-Луи (1756–1827), наречен Прийор от департамента Марна — политически деец от Великата френска революция, якобинец, член на Учредителното събрание, на Конвента и на Комитета на общественото спасение. Като комисар на Конвента проявил голяма енергия в борбата с вандейските бунтовници.