— Защото тази кучешка революция и самите нас зарази.
— Като с краста цяла Франция!
— Краста по третото съсловие — подзе Боабертло. — Само Англия може да ни извади от това положение.
— Ще ни извади, не се съмнявайте, капитане.
— Да се чака е неприятно.
— Наистина, навсякъде селяндури; щом монархията има за главнокомандуващ Стофле, ловния надзирател на господин дьо Молеврие, ние нямаме никакво основание да завиждаме на републиката, че има за министър Паш35, син на портиера на херцог дьо Кастрие. Каква среща в тази Вандейска война: от едната страна Сантер пивоваря, от другата страна Гастон бръснаря!
— Скъпи мой Лавийовил, аз имам известно мнение на този Гастон. Той не се прояви лошо, когато командуваше боя при Гемене. Той много любезно разстрелял триста сини, след като ги накарал да си изкопаят сами гроба.
— На добър час, но и аз бих направил това не по-лошо от него.
— Бога ми, наистина! И аз също.
— Великите дела на войната — продължи Лавийовил — изискват благородство от тоя, който ги извършва. Това е работа за рицари, а не за перукери.
— Все пак в това трето съсловие — възрази Боабертло — има достойни за уважение хора. Ето например този часовникар Жоли36. Той е бил сержант във фландърския полк; сега е вандейски военачалник; командува един брегови отред; той има син републиканец, така че докато бащата служи при белите, синът служи при сините. Среща. Схватка. Бащата пленява сина си и му пръска черепа.
— Този си го бива — каза Лавийовил.
— Един Брут-роялист37 — добави Боабертло.
— И все пак е непоносимо да те командува един Кокро, един Жан-Жан, един Мулен, един Фокар, един Бужю, един Шуп!
— Скъпи мой Шевалие, и в другата страна също така негодуват. У нас гъмжи от буржоа; у тях — от благородници. Вярвате ли, че санкюлотите38 са доволни, че ги командуват граф дьо Канкло39, виконт дьо Миранда40, виконт дьо Боарне41, граф дьо Валанс42, маркиз дьо Кюстин43 и херцог дьо Бирон44!
— Каква каша!
— Ами херцог дьо Шартр45!
— Синът на Егалите46. Ех, пък тоя, кога ли ще стане крал?
— Никога.
— Крачи към трона. Възнасят го собствените му престъпления.
— А го дърпат надолу пороците му — каза Боабертло.
Пак замълчаха, после Боабертло продължи:
— Все пак поиска да се сдобри. Дойде да види краля. Аз бях там, във Версай, когато плюха в гърба му.
— Горе, от главната стълба?
— Да.
— Добре са направили.
— Ние го наричахме Бурбон Мръсника.
— Той е плешив, той има циреи, той е кралеубиец, пфу!
А Лавийовил добави:
— Аз съм бил с него при Уесан.
— На кораба „Свети дух“?
— Да.
— Ако бил следвал вятъра, както му бил сигнализирал адмирал д’Орвилие47, щял да попречи на англичаните да минат.
— Несъмнено.
— Истина ли е, че се бил скрил в трюма?
— Не. Но все пак е добре да се разправя така.
И Лавийовил прихна в смях.
Боабертло продължи:
35
Паш, Жан-Никола (1746–1823) — деец от Великата френска революция, жирондинец, след това якобинец, военен министър и кмет на Париж (1793–1794).
37
Брут, Марк-Юний (ок. 85–42 пр.н.е.) — организатор на заговора против римския император Юлий Цезар; според легендата — негов син.
38
Санкюлоти — име на представителите на простолюдието, активни участници във Великата френска революция, дадено им, понеже не носели culotte — къси кадифени панталони, с каквито ходели само аристократите.
39
Граф дьо Канкло, Жан-Батист-Камий (1740–1817) — френски генерал, командувал Западната армия през 1793 г., бореща се против вандейските бунтовници.
40
Виконт дьо Миранда — френски генерал, участник във войните в края на XVIII в. между Франция и европейската коалиция.
41
Виконт дьо Боарне, Александър (1760–1794) — френски генерал на армията на Рейн. Екзекутиран през 1794 г. Съпругата му Жозефин Таше дьо ла Пажри станала през 1796 г. съпруга на генерал Бонапарт и императрица на Франция. Наполеон се развел с нея през 1809 г.
42
Валанс, Сирюс-Мари-Александър, граф дьо (1758–1822) — френски генерал, участник във войната против европейската коалиция. През 1793 г. емигрирал. След връщането си във Франция през 1800 г. участвувал в походите на Наполеон. При Бурбоните — член на Камарата на перовете.
43
Маркиз дьо Кюстин, Адам-Филип (1740–1793) — френски генерал, екзекутиран поради обвинение, че е предал крепостите Конде и Майнц.
45
Херцог дьо Шартр, Луи-Филип (1773–1850) — син на Орлеанския херцог Филип Егалите; преструвал се привърженик на революцията, но през 1793 г. участвувал в контрареволюционния заговор на генерал Дюмурие. Избягал в чужбина. След Юлската революция от 1830 г. станал крал на Франция, а Февруарската революция от 1848 г. го свалила от престола.
46
Егалите — херцог Орлеански, Луи-Филип-Жозеф, така наречен Филип Егалите (1747–1793), член на Якобинския клуб и на Конвента. Гласувал за екзекутирането на крал Луи XVI. Екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.