— Корабокрушение тук, битка там. И от двете страни сме шах и мат.
VIII
9=380
Корветата беше само остатък от боен кораб.
В бледата разсеяна светлина, в черната сянка на облаците, в смътната променливост на хоризонта, в загадъчната намръщеност на вълните имаше някаква зловеща тържественост. С изключение на вятъра, който духаше враждебно, всичко бе стихнало. От бездната с величие се извисяваше катастрофата. Тя наподобяваше повече призрак, отколкото нападение. Нищо не мърдаше в скалите, нищо не се движеше в кораба. Имаше някаква огромна тишина. Действителност ли беше това? Би могло да се каже, че е мираж над морето. В легендите има такива видения; корветата се намираше, така да се каже, между рифа-демон и флотата-фантом.
Граф дю Боабертло полугласно даде нареждания на Лавийовил, който слезе при батареята, а той взе далекогледа си и застана встрани зад лоцмана.
Гакоал полагаше всички усилия да поддържа корветата право срещу вълните, защото, ударена отстрани от вятъра и морето, тя неминуемо би потънала.
— Лоцмане — каза капитанът, — къде се намираме?
— При Минкие.
— От коя страна?
— Откъм лошата.
— Какво е дъното?
— Остра канара.
— Можем ли да пуснем котва?
— Винаги може да се умре — каза лоцманът.
Капитанът насочи далекогледа си към запад и огледа Минкие; после се обърна на изток и разгледа корабите, които се виждаха и с просто око.
Лоцманът продължаваше, сякаш говореше на себе си:
— Това е Минкие. Служи за почивка на чайката, когато отлита от Холандия, а също и на гларуса.
В това време капитанът преброи корабите.
Наистина имаше осем кораба, добре подредени, чиито бойни профили се отразяваха във водата. В средата се забелязваше високият корпус на кораб с три палуби.
Капитанът попита лоцмана:
— Познавате ли тия кораби?
— Разбира се! — отвърна Гакоал.
— Какви са?
— Ескадра.
— На Франция?
— На дявола.
Настъпи мълчание. После капитанът подзе:
— Цялата ескадра ли е тук?
— Не цялата.
Действително на 2 април Валазе60 бе съобщил на Конвента61, че десет фрегати и шест линейни кораба кръстосват водите на Ламанш. Капитанът си спомни това едва сега.
— Всъщност — каза той — ескадрата е от шестнадесет съда. А тук са само осем.
— Останалите — каза Гакоал — обикалят там по цялото крайбрежие и шпионират.
Капитанът, продължавайки да гледа с далекогледа си, прошепна:
— Един кораб с три палуби, две фрегати от първи ранг, пет от втори ранг.
— Ама и аз ги шпионирах — измърмори Гакоал.
— Хубави съдове — каза капитанът. — Аз съм командувал такива.
— Аз съм ги виждал отблизо — каза Гакоал. — Различавам ги един от друг. Помня отличителните им белези.
Капитанът подаде далекогледа си на лоцмана.
— Лоцмане, виждате ли добре кораба с високия борд?
— Да, капитане, това е корабът „Златен бряг“.
— Преименували са го — каза капитанът. — Преди се казваше „Бургундски щати“. Нов кораб. Сто двадесет и осем оръдия.62
Той извади от джоба си бележник и молив и написа цифрата 128.
После продължи:
— Лоцмане, кой кораб е първият вляво?
— Това е „Опитни“.
— Фрегата от първи ранг. Петдесет и две оръдия. Преди два месеца ги монтираха в Брест.
Капитанът отбеляза в бележника си цифрата 52.
— Лоцмане — попита той пак, — кой е вторият кораб вляво?
— Фрегатата „Дриада“.
— Фрегата от първи ранг. Четиридесет осемнадесетмилиметрови оръдия. Беше в Индия. Има хубава бойна история.
И под цифрата 52 написа цифрата 40; после, като вдигна глава, каза:
— А сега вдясно.
— Капитане, всички са фрегати от втори ранг. Пет на брой.
— Коя е първата откъм кораба?
— „Решителна“.
— Тридесет и две осемнадесетмилиметрови оръдия. А втората?
— „Ришмон“.
— Същото въоръжение. След нея?
— „Атея“.
— Смешно име за морския флот. След нея?
— „Калипсо“.
— После?
— „Залавяща“.
— Пет фрегати с по тридесет и две оръдия всяка.
Капитанът написа под другите цифри числото 160.
— Лоцмане — каза той, — вие добре ги разпознавате.
— И вие — отвърна Гакоал — добре ги знаете, капитане. Да разпознаваш е нещо, но да знаеш е още по-добре.
60
Валазе, Шарл-Елеонор (1751–1793) — френски политически деец, жирондинец, член на Конвента.
61
Конвент — висш законодателен и изпълнителен орган на първата Френска република (септември 1792 — октомври 1795). Бил избран след народното въстание от 1792 г., което съборило монархията и накарало Законодателното събрание да отмени цензовата избирателна система. Депутатите на Конвента образували три групировки: жирондинци, якобинци и „Блато“. В историята на Конвента различават три периода: 1) жирондински, 2) якобински, 3) термидориански. При якобинците Конвентът станал висш орган на якобинската диктатура и изпълнявал най-важните задачи на революцията (победа над контрареволюцията, ликвидация на феодалните отношения в селото, приемане на демократическата конституция от 1793 г.). Конвентът и отчитащите се пред него Комитет на общественото спасение, Комитет на обществената безопасност и др. съставяли правителството на якобинците. Термидорианският Конвент ликвидирал основните социални и демократически завоевания на якобинците и подготвил преминаването към режима на Директорията в интерес на едрата буржоазия.