— Знаеш ли да четеш?
— Не.
— По-добре. Четенето пречи на човека. Имаш ли добра памет?
— Да.
— Това е хубаво. Слушай, Халмало. Ти ще тръгнеш надясно, а аз наляво. Аз ще отида към Фужер, а ти към Базуж. Носи торбата така, че да приличаш на селянин. Скрий оръжието си. Отрежи си една тояга в гората. Върви из ръжта, сега тя е висока. Крий се зад оградите. Прескачай плетищата, за да прекосяваш нивите. Движи се далеч от хората. Избягвай пътищата и мостовете. Не влизай в Понторсон. Ах, трябва да преминеш през Куенон! Как ще я минеш?
— С плуване.
— Добре. Но има един брод. Знаеш ли къде е?
— Между Ансей и Вийо-Виел.
— Добре. Ти наистина си от този край.
— Но настъпва нощта. Къде ще спи ваша светлост?
— Това е моя грижа. Ами ти къде ще спиш?
— Ще си направя постелка от мъх. Преди да стана моряк, аз бях селянин.
— Хвърли моряшката си шапка — тя ще те издаде. Лесно ще намериш някъде селска шапка.
— О, една капела ще намеря навсякъде. Първият срещнат рибар ще ми продаде своята.
— Добре. Сега слушай. Познаваш ли горите?
— Всичките.
— В целия край?
— От Ноармутие до Лавал.
— Знаеш ли имената им?
— Зная горите, зная имената им, зная всичко.
— Няма ли да забравиш нещо?
— Нищо.
— Добре. Сега внимавай. По колко левги на ден можеш да изминаваш?
— Десет, петнадесет, седемнадесет, двадесет, ако трябва.
— Ще трябва. Не изпускай нито дума от това, което ще ти кажа. Ще отидеш в гората Сент-Обен.
— Близо до Ламбал?
— Да. Край пътя между Сен-Рийол и Пледелиак има един голям кестен. Ще се спреш там. Няма да видиш никого.
— Все пак ще има някой. Зная аз.
— Ще дадеш сигнал. Знаеш ли как?
Халмало изду бузи, обърна се към морето и се чу „уху-уху“ като вик на кукумявка.
Звукът сякаш идваше от дълбините на нощта; беше сходен и зловещ.
— Добре — каза старецът. — Бива те.
Той подаде на Халмало джувката от зелена коприна.
— Ето моята командирска кокарда. Вземи я. Налага се още никой да не знае моето име. Но това стига. Лилията е бродирана от госпожа кралицата в затвора „Тампл“.
Халмало коленичи с един крак. Пое с трепет джувката с лилията, поднесе я към устните си, но се спря, изплашен от тази целувка.
— Мога ли? — попита той.
— Да, тъй като целуваш разпятието.
Халмало целуна лилията.
— Стани — каза старецът.
Халмало се изправи и пъхна джувката в пазвата си.
Старецът продължи:
— Слушай добре това, което ще ти кажа. Ето заповедта: „Въставайте. Никаква пощада“. Значи, в окрайнината на гората Сент-Обен ще дадеш сигнала. Три пъти. На третия път ще видиш един човек да излиза от земята.
— От една дупка под дърветата. Зная.
— Този човек е Планшено, когото наричат още Кралското сърце. Ти ще му покажеш тази джувка. Той ще разбере. После ще отидеш по който път си избереш в гората Астиле. Там ще намериш един кривокрак човек, наречен Мускетон, който не проявява милост към никого. Ти ще му кажеш, че аз го обичам и че трябва да вдигне на крак всичките си енории. После ще отидеш в гората Куесбон, която е на една левга от Плойормел. Пак ще извикаш като кукумявка; един човек ще излезе от дупка; това е господин Тюолт, сенешал64 на Плойормел, който беше член на така нареченото Учредително събрание65, но наш съмишленик. Ще му кажеш да въоръжи замъка Куесбон, който е на маркиз дьо Гер, сега емигрант. Местността е подходяща — ровове, малки горички, неравен терен. Господин Тюолт е честен и умен човек. После ще отидеш в Сент-Уан-ле-Тоа и ще разговаряш с Жан Шуан66, който за мене е истинският вожд. Ще отидеш после в гората Вил-Англоз, там ще видиш Гите, когото наричат Сен-Мартен, ще му кажеш зорко да следи някой си Курменил, който е зет на стария Гупил дьо Префелн67 и който оглавяваше якобинците в Аржентан. Запомни добре всичко. Не записвам нищо, защото не трябва да се пише нищо. Ларуари бе написал един списък и всичко се провали. После ще отидеш в гората Ружфьо, където е Миелет, който прескача овразите, като се опира на дълъг прът.
— Ние наричаме пръта мартак.
— Знаеш ли да си служиш с него?
— Нямаше да зная, ако не бях бретонец и не бях селянин! Мартакът е наш приятел. Той подсилва ръцете ни и удължава краката ни.
— Значи, прави по-дребен неприятеля и съкращава пътя. Хубаво оръжие.
65
Учредително събрание — първото висше представително и законодателно събрание във Франция през периода на Великата френска революция. Възникнало от Генералните щати през 1789 г. Повечето от членовете на Учредителното събрание принадлежали към блок на едрата буржоазия и либералната аристокрация, използуващ преобладаващото си положение за собствени интереси. След приемането на конституцията на 30 септември 1791 г. Учредителното събрание отстъпило мястото си на Законодателното събрание.
67
Гупил дьо Префелн (умрял през 1801) — деец от Великата френска революция, депутат в Генералните щати, умерен либерал. През 1795 г. бил избран за член на Съвета на старейшините, а по-късно бил негов председател.