— Веднъж с моя мартак отблъснах трима ченгета, които бяха със саби.
— Кога това?
— Преди десет години.
— По времето на краля?
— Ами да.
— Срещу кого?
— Бога ми, не зная. Тогава бях контрабандист на сол.
— Добре.
— Тогава наричахме това война срещу данъците върху солта. Данъците и кралят едно и също ли са?
— Да. Не. Но не е необходимо да разбираш тия работи.
— Прощавайте, ваша светлост, че ви зададох този въпрос.
— Нека продължим. Познаваш ли Тург?
— Да, познавам Тург. Оттам съм.
— Как?
— Да, тъй като съм от Паринье.
— Наистина Тург е близо до Паринье.
— Как да не зная Тург! Големият кръгъл замък, замъкът на семейството на моите господари! Има грамадна желязна порта, която разделя новата сграда от старата и която дори топ не би могъл да разбие. В новата сграда е знаменитата книга за свети Вартоломей68, която всички ходят да гледат от любопитство. Има жаби в тревата. Като малък аз съм си играл много с тия жаби. Ами подземния тунел! Зная го аз. Може би никой друг освен мене не го знае.
— Какъв подземен тунел? Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Служел е някога, по времето, когато Тург бил обсаден. Хората от замъка могли да търсят спасение навън, като минавали през един подземен тунел, който извеждал в гората.
— Наистина има подземен тунел от такъв род в замъка Жюпелиер, и в замъка Хюнодей, и в кулата Шампеон; но няма нищо подобно в Тург.
— Така да е, ваша светлост. Аз не познавам тия тунели, за които говори ваша светлост. Аз познавам само този в Тург, защото съм от този край. А освен това само аз зная за този тунел. За него не се говореше. Беше забранено, защото този тунел по време на войната бил използуван от господин дьо Роан. Моят баща знаеше секрета и ми го показа. Аз зная секрета за влизане и секрета за излизане. Ако съм в гората, мога да отида в кулата, ако пък съм в кулата, мога да отида в гората, без някой да ме види. А когато неприятелят влезе — няма никого. Те това е Тург. О, зная я аз!
Старецът мълча известно време.
— Явно ти се лъжеш; ако имаше такъв секрет, аз щях да го зная.
— Ваша светлост, аз не се лъжа. Има един камък, който се върти.
— Ах, така ли! Вие, селяните, вярвате в камъни, които се въртят, в камъни, които пеят, в камъни, които ходят вечер да пият вода в съседния извор. Измислици.
— Ама понеже аз съм въртял камъка…
— Както другите са го слушали да пее. Драги мой, Тург е сигурна и здрава крепост, която лесно се защищава; но наивно е да се разчита на подземен път за спасение.
— Но, ваша светлост…
Старецът вдигна рамене.
— Да не губим време, нека да говорим за нашите работи.
Този категоричен тон прекрати настойчивостта на Халмало.
Старецът подзе:
— По-нататък. Слушай. От Ружфьо ще отидеш в гората Моншеврие, където е Бенедисите, който е вожд на Дванадесетте. Той също е добър. Чете си молитвата, докато заповядва да разстрелват хората. Във войната човек не е чувствителен. От Моншеврие ще отидеш…
Той сам се прекъсна:
— Забравих парите.
Той извади от джоба си и сложи в ръката на Халмало една кесия и един портфейл.
— В този портфейл има тридесет хиляди франка в банкноти, нещо около три ливри и десет су; трябва да ти кажа, че тия банкноти са фалшиви, но истинските имат точно тази стойност; а в тази кесия, внимавай, има сто луидора. Давам ти всичко, което имам. Тук аз нямам нужда от нищо. Всъщност по-добре е да не намерят пари у мене. Продължавам. От Моншеврие ще отидеш в Антрен, където ще видиш господин дьо Фроте69; от Антрен — в Жюпелиер, където ще видиш господин дьо Рошкот70; от Жюпелиер — в Ноари, където ще видиш абата Бодуен. Ще запомниш ли всичко това?
— Като „Отче наш“.
— Ще видиш господин Дюбоа-Ги в Сен-Брис-ан-Когл, господин дьо Тюрпен — в Моран, който е укрепен град, а принц дьо Талмон — в Шато-Гонтие.
— Дали един принц ще говори с мене?
— Щом аз говоря.
Халмало свали шапката си.
— Всички ще те посрещнат добре, като видят тази лилия на кралицата. Не забравяй, че ще трябва да ходиш в места, където живеят горяни и селяни. Ще се дегизираш. Това е лесно. Тия републиканци са толкова глупави, че със сини дрехи, с триъгълна шапка и с трицветна кокарда можеш да преминаваш навсякъде. Нямат вече полкове, нямат униформи, войсковите части нямат номера; всеки се облича, както си иска. Ще отидеш в Сен-Мерве. Там ще видиш Голие, наречен Големия Пиер. Ще отидеш в кантона Парне, където са хората с черните лица. В пушките си те слагат пясък и два пъти повече барут, за да гърмят по-силно; добре правят; кажи им най-вече да убиват, да убиват, да убиват. Ще отидеш в лагера „Черната крава“, който се намира на една височина сред гората Шарни, после в лагера „Овес“, после в „Зеления лагер“, после в лагера „Мравките“. Ще отидеш в Гран-Бордаж, наречен още О-дю-Пре, където живее една вдовица, чиято дъщеря е омъжена за Третон, наречен Англичанина. Гран-Бордаж е в енорията на Келен. Ще посетиш Епиньо-льо-Шеврьой, Силе-льо-Гиом, Паран и всички хора, които са във всички тия гори. Ти ще имаш приятели и ще ги изпратиш на границата на Горен и Долен Мен; ще видиш Жан Третон в енорията Веж, Сан-Регре в Биньон, Шамбор в Боншан, братя Корбен в Мезонсел и Пти-Сан-Пьор в Сен-Жан-сюр-Ерв. Този същият се нарича още Бурдоазо. Като направиш всичко това и навсякъде предадеш паролата „Въставайте! Никаква пощада!“, ще се присъединиш към великата армия, армията на католиците и на краля, където и да се намира тя. Ще се видиш с господата д’Елбе, дьо Лескюр, дьо Ларошжаклен — изобщо с вождовете, които ще бъдат тогава живи. Ти ще им покажеш моята командирска джувка. Те ще разберат. Ти си обикновен матрос, но Катлино пък е обикновен каруцар. От мое име ще им кажеш следното: време е да се започнат едновременно и двете войни — голямата и малката. Голямата война вдига повече шум, малката иска повече работа. Сега войната на Вандея е добра, а Шуанерията71 е ужасна; но в гражданската война ужасното е по-добро. Хубавото в една война се преценява по количеството на злото, което причинява.
69
Фроте, Луи (1755–1800) — граф, монархист, един от вождовете на бунта на шуаните в Нормандия, разстрелян по присъда на съда.
70
Рошкот, Фортюне-Гийом, граф дьо (1769–1798) — френски земевладелец-монархист, командувал един от отрядите на вандейските бунтовници; бил арестуван, осъден и екзекутиран.
71
Шуанерия — въстание на селяните-роялисти в Бретан и Нормандия (1793), наречено така по името на предводителя му Жан Шуан (вж.бел. към стр. 74: Жан Шуан — един от видните вождове на вандейските бунтовници). Движението на шуаните е описано в известния роман на Балзак.