Вървейки, двамата селяни разговаряха през окървавената жена, чието бледо лице бе осветено от луната; те си разменяха възклицания, изразяващи уплахата им.
— Всичко убиха!
— Всичко изгориха!
— Ах, господи боже мой! Как ще се живее сега?
— Онзи, високият стар човек, така поиска.
— Да, той заповядваше.
— Не го видях, когато разстрелваха. Там ли беше?
— Не, беше заминал. Но това няма значение, всичко се извърши по негова заповед.
— Значи, той им каза: „Убивайте! Горете! Никаква пощада!“
— Той маркиз ли е?
— Да, нали е нашият маркиз.
— Как се казва той сега?
— Той е господин дьо Лантенак.
Телмарш вдигна очи към небето и прошепна през зъби:
— Ако бях знаел!
Втора част
В Париж
Книга първа
Симурден
I
Парижките улици по това време
Живееха на открито; ядяха на маси, поставени пред вратите; жените, седнали по стълбищата на черквите, приготвяха превързочни материали, като пееха „Марсилезата“; паркът Монсо и градината Люксембург станаха места за обучение; на всички кръстопътища имаше оръжейни, изработващи пушки пред очите на минувачите, които ръкопляскаха; от всички уста се чуваха само тия думи: „Търпение. Правим революция“. Усмихваха се героично. Ходеха на представления, както атиняните по време на Пелопонеската война; по ъглите на улиците се виждаха афиши, на които беше написано: „Обсадата на Тионвил“, „Майка на семейство спасена от пламъците“, „Клуб Сан-Суси“, „Първата папеса Йоана“, „Философи войници“, „Изкуството на любовта в селото“. Германците бяха пред вратите; носеше се слух, че кралят на Прусия си бил запазил ложи в Операта. Всичко беше ужасно, но никой не беше ужасѐн. Зловещият закон за подозрителните74, който е престъпно дело на Мерлен от Дуе75, издигаше гилотината над всички глави. Един издаден прокурор, на име Серан, чакаше да отидат да го арестуват, облечен в халат и по пантофи, свирейки на флейта пред прозореца си. Сякаш някой нямаше време. Всички бързаха. Нито една шапка без кокарда. Жените казваха: „Ние сме красиви под червения калпак“. Като че ли цял Париж се преместваше в друга квартира. Търговците на вехтории бяха затрупани с корони, митри, скиптри от позлатено дърво и лилии, останки от кралски домове; това бе разрушаването на монархията, която си отиваше. У вехтошарите имаше свещенически одежди за продан. У Поршерон и при Рампоно хора, облечени в стихари и епитрахили, яхнали магарета, наметнати с филони, подаваха черковни потири, за да им наливат в тях вино кръчмарите. На улица „Сен-Жак“ босоноги павьори спряха количката на амбулантен търговец, който предлагаше обуща за продан, събраха помежду си пари и купиха петнадесет чифта обуща, които изпратиха в Конвента за нашите войници. Бюстовете на Франклин76, на Русо77, на Брут, нека прибавим и на Марат78, бяха поставени навсякъде. На улица „Клош-Перс“, под бюста на Марат, бе окачена в остъклена рамка от черно дърво обвинителната реч срещу Малуе79 с доказателства в подкрепа и следните два реда под линия: „Тези подробности ми бяха дадени от любовницата на Силвен Бейи, добра патриотка, която ми е правила добрини. Подпис: МАРАТ“. На площада „Пале Роял“ надписът на чешмата: „Kuantos effundit in usus“80 беше покрит с две големи платна, рисувани с темпера. Едното платно представляваше Кайе дьо Жервил81, който издава в Националното събрание паролата на „вехтошарите“ в Арл; другото платно — Луи XVI, докаран от Варен с неговата кралска каляска, на чиято долна част, върху двата края на вързана с въжета дъска, стояха двама гренадири с щикове на пушките. Само няколко големи магазина бяха отворени: амбулантни търговци на галантерия и на детски играчки сновяха из улиците с колички, влачени от жени, осветени със свещи, чиято лой капеше върху стоките; сергии на открито бяха отворили бивши монахини с руси перуки; една кърпачка на чорапи в малка барака се оказа графиня, а една шивачка — маркиза; госпожа дьо Буфле се бе приютила в плевник, откъдето гледаше своята голяма къща. Вестникопродавци тичешком с викове предлагаха „нови издания“. Наричаха „скрофулозни“ тия, които криеха брадите си във вратовръзките. Градът гъмжеше от улични певци. Тълпата освиркваше Питу
74
Законът за подозрителните, приет от Конвента на 17 септември 1793 г., предписвал на местните власти да арестуват и предават на съд хората, които не били сигурни в политическо отношение.
75
Мерлен от Дуе, Филип-Антоан, граф (1754–1838) — юрист и политически деец, председател на Конвента; по-късно служил на Наполеон.
76
Франклин, Бенджамин (1706–1790)американски политически деец, буржоазен демократ, виден учен. През 1776–1785 г. — представител на САЩ във Франция, спомогнал активно за сключване на Американо-френския договор за съюз (1778) и за влизането на Франция във войната срещу Англия.
77
Русо, Жан-Жак (1712–1778) — виден представител на френското просвещение през XVIII в., един от основоположниците на френската буржоазно-демократическа литература. В съчиненията на Русо, изпълнени с протест против феодалния гнет и абсолютизма, са формулирани буржоазно-демократическите искания за равенство. Русо особено издига правото на народа на въстание и обосновава закономерността на бъдещата буржоазна революция. Той вярва, че с установяването на демокрацията ще изчезне потискането на човека от човек. Учението на Русо оказало голямо влияние върху политическите възгледи на дейците на Великата френска буржоазна революция.
78
Марат, Жан-Пол (1743–1793) — деец от Великата френска революция, учен, публицист, доктор по медицина (1775). От септември 1789 г. издавал вестник „Приятел на народа“ — боен орган на революционната демокрация. Изобличавал решително половинчатостта на политиката на жирондинците. Като се занимавал с въпросите на политиката, Марат разработвал социалните проблеми, защищавайки интересите на народа и на неговите най-бедни слоеве, сред които се ползувал с огромна популярност. От 1792 г. — член на Конвента. През април 1793 г. под натиска на жирондинците бил изключен от Конвента и предаден на Революционния трибунал, обаче бил оправдан и върнат в Конвента. Заедно с Робеспиер ръководил подготовката на народното въстание от 31 май — 2 юни 1793 г., което съборило Жирондата. Марат бил убит от Шарлот Корде.
79
Малуе, Пиер-Виктор (1740–1814) — френски политически деец, основал монархическия Клуб на безпристрастните. След падането на монархията емигрирал и се завърнал във Франция през периода на Консулството.
81
Кайе дьо Жервил, Бон-Клод (1752–1796) — френски политически деец, адвокат, бил прокурор на парижкото кметство, министър на вътрешните работи.