А тия малки деца бяха огромното бъдеще.
По-късно трагичният град се превърна в циничен град; улиците на Париж имаха преди и след 9 термидор95 два съвсем различни революционни облика; Париж на Сен-Жюст96 отстъпи място на Париж на Талиен97; и това са безконечните антитези на бога — непосредствено след Синай98 — Куртий99.
Пристъп на обществено безумие — това е явно. Така бе станало и преди осемдесет години. След Луи XVI, както и след Робеспиер, хората трябваше да си поемат дълбоко дъх; поради това векът започва с Регентството100 и завършва с Директорията101. Две сатурналии след два периода на терор. Франция, освободила се от пуританското иго, както преди от кралското потисничество, се радваше като спасила се нация.
След 9 термидор Париж бе весел, но разгулно весел. Преливаше от нечиста радост. Възторжената готовност да се умре бе заменена от възторженото желание да се живее и величието изчезна. Появи се Трималхион102 в лицето на Гримо дьо Ларениер; издаде се „Алманах на чревоугодниците“. Обядваше се сред шум от фанфари в долните етажи на Пале-Роял, където в оркестрите жени биеха барабаните и надуваха тромпетите; танцът и цигулката царуваха; вечеряше се по „ориенталски“ у Мео сред благоухаещи кадилници. Художникът Боз рисуваше невинни и очарователни шестнадесетгодишни момичета „като гилотинирани“, тоест облечени в силно деколтирани червени ризи. Бурните танци в разрушените черкви бяха заменени с балове у Руджиери, у Люке, у Венцел, у Модюи, у Ламонтазие; сериозните гражданки, които изработваха превързочни материали, бяха изместени от султанки, дивачки и нимфи; вместо голите войнишки крака, покрити с кръв, кал и прах, се появиха голите женски крака, украсени с диаманти; едновременно с безсрамието изникна и безчестието; на върха бяха доставчиците, а долу „дребните мошеници“; мравуняк от крадци изпълни Париж, така че всеки трябваше да си пази джоба, тоест кесията; едно от развлеченията бе да се ходи в Съдебната палата, за да се видят как подсъдимите крадли седят на табуретки с превързани поли; на излизащите от театрите хлапетии предлагаха кабриолети, като казваха: „Граждани и гражданки, има място за двама“; не се продаваха вече вестниците „Старият корделиер“103 и „Приятел на народа“104, а с крясъци препоръчваха „Писмото на Полишинел“ и „Петицията на уличниците“; маркиз дьо Сад105 председателствуваше секцията „Пик“ на площад „Вандом“. Реакцията беше весела и свирепа: „Драгуните на свободата“ от деветдесет и втора година възкръснаха под името „Рицари на кинжала“. На сцената във фарсовете се появи глупавият и доверчив герой Жокрис106. Освен „великолепни“ модаджийки над тях имаше и „поразяващи“; изразът „честна дума“ бе изопачен; от Мирабо107 се върнаха назад чак до Бобеш108. Така Париж върви напред или се връща; той е огромното часовниково махало на цивилизацията; то последователно допира ту единия, ту другия полюс — Термопилите109 и Гомора110. След деветдесет и трета година революцията преживя едно необикновено затъмнение, сякаш векът бе забравил да извърши това, което бе започнал — някаква оргия се вмъкна, зае предния план, изтика на втори план страшния Апокалипсис — нека картината бъде преувеличена — и избухна в смях след преживяния ужас; трагедията изчезна в пародията и карнавален дим мътно покри в дъното на хоризонта Медузата111.
95
9 термидор (27 юли 1794 г.) — денят, когато станал контрареволюционният преврат в конвента, който съборил якобинската диктатура и сложил край на революцията.
96
Сен-Жюст, Луи дьо (1767–1794) — деец от Великата френска революция, член на Конвента и член на Комитета на общественото спасение (1792), един от ръководителите на якобинската диктатура. Сен-Жюст направил значителен принос в организирането на победата по външните фронтове, особено като комисар на Конвента в Рейнската и в Северната армия (1793–1794). Виден теоретик, идеолог на дребнобуржоазния егалитаризъм, той предложил в трудовете си проект за организиране на обществото върху принципите на буржоазната демокрация и равенството на дребните стокопроизводители, обаче в политиката на якобинците тези планове били утопия. Сен-Жюст бил гилотиниран заедно с Робеспиер.
97
Талиен, Жан-Ламбер (1767–1821) — френски политически деец, якобинец, съдействувал за преврата на 9 термидор и станал един от водачите на реакцията.
98
Синай — връх на Синайския полуостров; според Библията на този връх бог се явил на пророк Мойсей.
99
Куртий — старинен квартал в Париж в района на предградията Тампл и Белвил, място, където се събирали парижаните. Тези събирания в увеселителни заведения били прекратени през време на революцията и възобновени при Директорията.
100
Регентството е периодът на управлението на херцог Филип Орлеански (1715–1723), племенник на Луи XIV, станал регент след смъртта му при непълнолетието на Луи XV. За този период били характерни разпуснатият живот на двора и разстроеното състояние на държавните финанси.
101
Директорията е правителството, сменило Конвента през 1795 г. Тя действувала в интерес на едрата буржоазия, водела реакционна вътрешна и външна политика и завършила с преврата на 18 брюмер (9 ноември 1799 г.).
102
Трималхион — герой от „Сатирикон“ на древноримския писател Петроний (I в.). Фигурира особено в разказа „Пир у Трималхион“. Образ на богато парвеню и лакомник.
103
„Старият корделиер“ — вестник на Камий Демулен, привърженик на Дантон. Спрян след разгрома на дантонистите.
104
„Приятел на народа“ — революционен вестник, издаван от Марат от 12 септември 1789 до 14 юли 1793 г.
105
Маркиз дьо Сад, Донасиен-Алфонс-Франсоа (1740–1814) — френски писател. Героите на романите му са обзети от мания да накарат невинни хора да страдат. Оттук — и „садизмът“. В творчеството му е вложена и идея на бунтарство против обществото и бога.
107
Мирабо, Оноре-Габриел, граф дьо (1749–1791) — френски политически деец и журналист, известен оратор, един от представителите на третото съсловие в Генералните щати през 1789 г. Привърженик на конституционната монархия, той бил обвинен в измяна.
108
Бобеш — френски уличен актьор и певец от началото на XIX в., станал особено известен през времето на Империята и Реставрацията.
109
Термопили — планински проход в Тесалия (Гърция), където 900 спартанци начело с цар Леонид се сражавали геройски срещу многохилядната войска на персийския цар Ксеркс (480 г. пр.н.е.).
110
Гомора — споменат в Библията град, жителите на който били унищожени за разпуснатост и разврат.
111
Медуза — в древногръцката митология зло и коварно женско същество, една от трите горгони (вж.бел. към стр. 343 за Горгона: Горгона — в гръцката митология страшно женско същество с грозно лице и коси като змии. Според сказанието горгоните били три сестри, които притежавали способността да превръщат в камък всеки, който ги погледне.).