Първият от тия мъже се казваше Робеспиер, вторият — Дантон142, третият — Марат.
Бяха сами в тази стая. Пред Дантон имаше прашна бутилка с вино и чаша, напомняща бирената халба на Лютер143, пред Марат — чаша с кафе, пред Робеспиер — книжа.
До книжата се виждаше една от ония тежки, кръгли и набраздени оловни мастилници, за които си спомнят хората, които са били ученици в началото на този век. До нея имаше писалка. Върху книжата лежеше голям меден печат, точно копие на Бастилията, на който се четеше надпис: „Palloy fecit“144.
Картата на Франция бе разгъната по средата на масата.
Отвън на вратата стоеше кучето-пазач на Марат, онзи Лоран Бас, посредникът от номер 18 на улица „Корделиери“, който на 13 юли, приблизително петнадесет дни след 28 юни, трябваше да прасне със стол по главата една жена на име Шарлот Корде145, която в този момент се намираше в Кан и възнамеряваше нещо. Лоран Бас имаше и за задача да носи коректурите на „Приятел на народа“. Тази вечер, доведен от господаря си в кафенето на улица „Паун“, на него му бе заповядано да държи затворена вратата на стаята, в която бяха Марат, Дантон и Робеспиер, и да не пуска никого, освен хора от Комитета на общественото спасение146, от Комуната или от Епископата.
Робеспиер не искаше да затваря вратата за Сен-Жюст, Дантон не искаше да я затваря за Паш, Марат не искаше да я затваря за Гусман.
Съвещанието продължаваше отдавна. Трябваше да разгледат поставените на масата книжа, които Робеспиер бе прочел. Гласовете започнаха да се повишават. Нещо като ярост ръмжеше между тия трима мъже. От време на време навън достигаха словесни избухвания. В тази епоха обичаят да се издигат на улицата трибуни беше дал правото хората да се ослушват. Това бе и времето, когато писарят Фабрициус Пари гледаше през дупката на ключалката какво прави Комитетът на общественото спасение. Нека между другото отбележим, че това не беше излишно, защото именно този Пари бе предупредил Дантон в нощта на 30 срещу 31 март 1794 година. Лоран Бас бе долепил ухото си на вратата на задната стая, в която бяха Дантон, Марат и Робеспиер. Лоран Бас служеше на Марат, но беше от Епископата.
II
Magna testantur voce per umbras
Дантон бе станал; беше рязко дръпнал стола си назад.
— Слушайте — извика той. — Има само един спешен въпрос — републиката в опасност. Сега най-важното е да се спаси Франция от врага. За тази цел всички средства са добри. Всички! Всички! Всички! Когато съм застрашен от всички опасности, аз прибягвам до всички средства, а когато се опасявам от всичко, аз нападам всичко. Мисълта ми е лъвица. Никакви полумерки. Никакво целомъдрие в революцията. Немезида147 не прощава на никого. Нека бъдем страшни и полезни. Нима слонът гледа къде слага крака си? Да смажем врага.
Робеспиер отвърна кротко:
— И аз искам.
И добави:
— Въпросът е да се знае къде е врагът.
— Той е навън и аз го изгоних — каза Дантон.
— Той е вътре и аз го следя — каза Робеспиер.
— И пак ще го гоня — подзе Дантон.
— Не се гони вътрешен враг.
— А какво се прави?
— Унищожава се.
— Съгласен — каза Дантон.
И после добави:
— Казвам ви, че е навън, Робеспиер.
— Дантон, казвам ви, че е вътре.
— Робеспиер, той е на границата.
— Дантон, той е във Вандея.
— Успокойте се — каза един трети глас, — той е навсякъде; и вие сте загубени.
Говореше Марат.
Робеспиер погледна Марат и спокойно продължи:
— Стига общи приказки. Аз уточнявам. Ето фактите.
— Педант! — изръмжа Марат.
Робеспиер постави ръка върху разтворените книжа пред него и продължи:
— Току-що ви прочетох телеграмите на Прийор от Марна. Току-що ви съобщих сведенията, дадени от онзи Желамбр. Слушайте, Дантон, външната война е нищо, гражданската война е всичко. Външната война е драскотина по лакътя; гражданската война е язва, която разяжда черния дроб. От всичко, което ви прочетох, може да се заключи: Вандея, която до тези дни беше разкъсана между много вождове, в момента се обединява. Отсега нататък ще има един-единствен вожд…
142
Дантон, Жорж-Жак (1759–1794) — деец от Великата френска революция, юрист. Напредничавите възгледи и ораторският талант на Дантон му осигурили широка популярност. През септември 1791 г. той се сближил с якобинците. Участвувал в организирането на въстанието на 10 август 1792 г., което съборило монархията. Министър на правосъдието в новото правителство. Изиграл голяма роля в борбата с австро-пруската интервенция през август — септември 1792 г., бил избран в Конвента. През 1792 г. — фактически ръководител на първия състав на Комитета на общественото спасение. Занимаващ се с външната политика, отхвърлял плановете за „революционна война“, тоест за насилствено унищожаване на феодалния ред в Европа. Във вътрешната политика, съответно с изострянето на борбата между монтанярите и жирондинците, заемал все по-уклончива позиция, като търсел компромис между партиите, което накарало якобинците да го извадят от състава на новия Комитет на общественото спасение през юли 1793 г. Около Дантон се оформила опозиционна групировка, която рязко нападала правителството на якобинците. Дантон и неговите приятели били предадени на Революционния трибунал и на 5 април били екзекутирани.
143
Лютер, Мартин (1483–1546) — теолог, основател на протестантизма (лютеранството) в Германия.
145
Корде, Шарлот (1768–1793) — френска аристократка, свързана с жирондинците, убийца на Марат. Екзекутирана по присъда на Революционния трибунал.
146
Комитет на общественото спасение — ръководен орган на якобинската диктатура. Учреден през април 1793 г., следил дейността на министрите и при извънредни обстоятелства трябвало да взема мерки против външните и вътрешните врагове. В първия състав на Комитета на общественото спасение преобладавали привържениците на Дантон. С идването на власт на якобинците на 10 юли 1793 г. комитетът бил преизбран и ръководна роля взели привържениците на Робеспиер, който станал негов фактически ръководител (други членове: Л. Карно, Ж. М. Коло д’Ербоа, Ж. Н. Бийо-Варен). През есента на 1793 г. Комитетът на общественото спасение съсредоточил в ръцете си ръководството на всички страни на държавната и политическата дейност, станал страшен орган в борбата с контрареволюцията. Кризата на якобинската диктатура довела през пролетта на 1794 г. до открит конфликт между Робеспиер и неговите противници. След термидорианския преврат комитетът загубил значението си и бил ликвидиран от конституцията на 26 октомври 1795 г.