Читать онлайн "Деветдесет и трета година" - Гюго Виктор - RuLit

— Главен разбойник — прошепна Дантон.

— Той е човекът — продължи Робеспиер, — който е слязъл на брега близо до Понторсон на 2 юни. Вие разбрахте какъв е. Забележете, че неговото слизане на брега съвпада с арестуването на нашите представители — Прийор в Кот-д’Ор и Ром148 в Байо от тази предателска околия Калвадос в един и същ ден — 2 юни.

— И прехвърлянето им в замъка в Кан — каза Дантон.

Робеспиер подзе:

— Продължавам да резюмирам телеграмите. Горската война се организира в голям мащаб. В същото време се подготвя английски десант; вандейци и англичани — все едно Бретан и Британия. Туземците от Финистер говорят същия език като диваците от Корнуъл. Аз ви показах заловеното писмо на Пюизе149, в което се казва: „ако се раздадат двадесет хиляди червени униформи на бунтовниците, ще се надигнат сто хиляди“. Когато всички селяни въстанат, тогава ще се извърши английският десант. Ето плана, следете го на картата.

Робеспиер постави пръст върху картата и продължи:

— Англичаните могат да избират мястото на десанта от Канкал до Пемпол. Крег предпочиташе залива Сен-Брийок, Корнуалис — залива Сен-Каст. Това е подробност. Левият бряг на Лоара се държи от армията на вандейските бунтовници, а за охраняването на разстоянието от двадесет и осем левги между Ансенис и Понторсон четиридесет нормандски енории са обещали помощ. Десантът ще се извърши на три пункта — Плерен, Ифиниак и Пленьоф; от Плерен ще отидат в Сен-Брийок, а от Пленьоф — в Ламбал; на втория ден ще бъдат в Динан, където има деветстотин пленени англичани, и ще завземат в същото време Сен-Жуан и Сен-Меан; там ще оставят кавалерия; на третия ден ще тръгнат две колони — едната от Жуан към Беде, другата от Динан към Бешерел, който е единствена крепост, и на двете места ще разположат по една батарея; на четвъртия ден ще бъдат в Рен. Рен е ключовата позиция на Бретан. Който владее Рен, владее всичко. Вземат ли Рен, ще паднат Шатоньоф и Сен-Мало. В Рен има един милион патрони и петдесет полски оръдия…

— Които ще заграбят — прошепна Дантон.

Робеспиер продължи:

— Завършвам. От Рен ще се хвърлят три колони — едната върху Фужер, другата върху Витре, третата върху Редон. Тъй като мостовете са разрушени, неприятелите ще се снабдят, както видяхте от донесението, с понтони и дебели греди, освен това ще имат водачи, които ще прокарват кавалерията през бродовете. От Фужер ще се отправят към Авранш, от Редон към Ансенис, от Витре към Лавал. Нант ще се предаде, Брест ще се предаде. Редон открива цялото поречие на Вилен, Фужер открива пътя за Нормандия, Витре открива пътя за Париж. За петнадесет дни армията на разбойниците ще наброява триста хиляди души и цялата Бретан ще принадлежи на краля на Франция.

— Тоест на краля на Англия — каза Дантон.

— Не. На краля на Франция.

И Робеспиер добави:

— По-лошо е, че ще бъде на краля на Франция. Петнадесет дни са необходими, за да се изгони чужденецът, а осемнадесет века, за да се премахне монархията.

Дантон, който отново бе седнал, постави лакти върху масата, подпря глава на дланите си и се замисли.

— Нали виждате опасността — каза Робеспиер. — Витре ще открие на англичаните пътя за Париж.

Дантон вдигна глава и стовари двата си големи юмрука върху картата, сякаш удряше върху наковалня.

— Робеспиер, нима Вердюн не откриваше на прусаците пътя за Париж?

— Че какво?

— Какво ли? Ще изгоним англичаните, както изгонихме прусаците.

И Дантон отново стана.

Робеспиер постави студената си ръка върху пламналия като в треска юмрук на Дантон.

— Дантон, Шампан не беше с прусаците, докато Бретан е с англичаните. За да си възвърнем Вердюн, трябваше да се бием с чужденците; да си възвърнем Витре значи да водим гражданска война.

И Робеспиер прошепна със студен и развълнуван глас:

— Сериозна разлика.

После добави:

— Успокойте се, Дантон, и гледайте картата, вместо да я удряте с юмруци.

Но Дантон беше всецяло погълнат от мислите си.

— Това е много силно — извика той — да виждаш катастрофата на запад, когато тя е на изток! Робеспиер, имате право, че откъм океана се опълчва Англия, но Испания се надига откъм Пиренеите, но Италия се надига откъм Алпите, но Германия се надига откъм Рейн. А голямата руска мечка е в дъното. Робеспиер, ние сме в средата на кръг от опасности. Отвън коалицията, вътре измяна. На юг Серван150 открехва вратата на Франция за испанския крал. На север Дюмурие151 преминава на страната на неприятеля. Всъщност той винаги по-малко е застрашавал Холандия, отколкото Париж. Нервинд152 зачерква Жемап и Валми. Философът Рабо-Сент-Етиен153, този протестант-изменник, кореспондира с куртизанина Монтескьо154. Армията оредява. Нямаме вече нито един батальон с повече от четиристотин души; храбрият полк „Два моста“ е останал със сто и петдесет души; лагерът Памар е предаден; в Живе не са останали повече от петстотин чувала брашно; ние отстъпваме към Ландау; Вюрмсер155 притиска Клебер; Майнц пада храбро, Конде — подло. Валансиен също. Но това не пречи на Шансел, който защищава Валансиен, и на стария Феро, който защищава Конде, да бъдат двама герои, също като Мьоние156, който защищаваше Майнц. Но всички други предателствуват. Дарвил157 извърши предателство в Екс-ла-Шапел, Мутон158 извърши предателство в Брюксел, Баланс извърши предателство в Бреда, Ньойи159 извърши предателство в Лимбург, Миранда извърши предателство в Майстрихт; Станжел160 — изменник, Лану161 — изменник, Лигоние162 — изменник, Мену163 — изменник, Дилон164 — изменник, отвратителни копия на Дюмурие. Трябва да се дадат примери. Съмнителни ми са маневрите на Кюстин, подозирам, че Кюстин предпочита за по-изгодно да превземе Франкфурт, отколкото Кобленц, който за нас е от полза. Франкфурт може да плати четири милиона военни контрибуции, нали. Но какво е това в сравнение с унищожаването на емигрантското гнездо? Измяна — нали казах. Мьоние е умрял на 13 юни. Ето че Клебер остана сам. Докато чака, Брауншвайг едрее и напредва. Той издига германското знаме по всички населени места във Франция, които завзема. Бранденбургският маркграф днес е арбитър в Европа; той присвоява наши провинции; вие ще видите, че той ще присвои Белгия; би могло да се каже, че ние работим за Берлин; ако това продължава и ако ние не сложим ред, френската революция ще бъде в полза на Потсдам; единственият й резултат ще бъде увеличаването на малката държава на Фридрих II165 и ще излезе, че ние сме убили краля на Франция в полза на краля на Прусия.