И Дантон, ужасният, избухна в смях.
Смехът на Дантон накара Марат да се усмихне.
— Всеки от вас има нещо в главата си; вие, Дантон — Прусия; вие, Робеспиер — Вандея. Нека бъда точен — и аз също. Вие не виждате истинската опасност. Ето я: кафенетата и вертепите. Кафене „Шоазел“ е якобинско, кафене „Патен“ — роялистко, кафене „Среща“ напада националната гвардия, кафене „Порт Сен-Мартен“ я защищава, кафене „Регентство“ е против Брисо166, кафене „Кораца“ е за него, кафене „Прокоп“ се кълне в Дидро167, кафене „Френски театър“ се кълне във Волтер168, в кафене „Ротонд“ късат книжните пари, кафенетата на улица „Сен-Марсо“ яростно се възмущават, кафене „Манури“ раздухва въпроса за брашното, в кафене „Фоа“ се събират кавгаджии и побойници, в кафене „Перон“ бръмчат финансови търтеи. Ето я сериозната опасност.
Дантон вече не се смееше. Марат продължаваше да се усмихва. Усмивката на джуджето е по-страшна от смеха на великана.
— Вие, Марат, подигравате ли се? — изръмжа Дантон.
Бедрото на Марат изтръпна, тази негова конвулсия беше известна. Усмивката му бе изчезнала.
— О, аз ви познавам добре, гражданино Дантон. Нали вие бяхте онзи, който пред целия Конвент ме нарекохте „някой си Марат“. Вижте какво, аз ви прощавам. Ние преживяваме глупаво време. О, подигравам ли се? Наистина какъв човек съм аз? Аз изобличих Шазо169, аз изобличих Петион170, аз изобличих Керсен171, аз изобличих Мортон172, аз изобличих Дюфриш-Валазе173, аз изобличих Лигоние, аз изобличих Мену, аз изобличих Банвил174, аз изобличих Жансоне175, аз изобличих Бирон, аз изобличих Лидон176 и Шамбон177; сгреших ли? Аз подушвам измяната в изменника и намирам, че е полезно да се изобличи престъпникът, преди да е извършил престъплението. Аз имам навика да казвам още в навечерието онова, което вие, другите, казвате на другия ден. Аз съм човекът, който предложи на събранието пълен проект за углавно законодателство. Какво съм направил досега? Аз поисках да се осведомяват секциите, за да бъдат революционно дисциплинирани, аз поисках да се разпечатат тридесет и две папки, аз поисках да се изземат диамантите, предадени на съхранение у Ролан178, аз доказах, че привържениците на Брисо са дали на Комитета на обществената безопасност179 непопълнени бланки за арестуване, аз сигнализирах за пропуските в доклада на Ленде180 за престъпленията на Капет, аз гласувах да се изпълни в двадесет и четири часа присъдата над тиранина; аз защитих батальона „Моконсей“ и Републиканския батальон, аз попречих да се прочете писмото на Нарбон181 и Малуе, аз направих предложение за ранените войници, аз станах причина да се премахне шестчленната комисия, аз предчувствувах в поражението при Монс измяната на Дюмурие, аз поисках да се вземат сто хиляди родители на емигранти като заложници срещу нашите комисари, предадени на врага, аз предложих да се обяви за изменник всеки представител, който мине бариерите, аз демаскирах групата на Ролан при безредиците в Марсилия, аз настоях да се обяви награда за главата на сина на Егалите, аз защитих Бушот, аз поисках поименно да се гласува за изгонването на Инар от председателското кресло, аз заявих, че парижаните имат големи заслуги към родината; поради това Луве182 ме нарече марионетка, департаментът Финистер иска да ме изключат, градът Лудюн пожелава да ме екстернират, градът Амиен иска да ми сложат намордник, Кобургът183 иска да ме арестуват, а Льокоантр-Пюираво184 предлага на Конвента да ме обяви за луд. А вие, гражданино Дантон, защо ме повлякохте за вашето тайно събрание, ако не да чуете моето мнение? Нима аз пожелах това? Нищо подобно. Нямам никакво желание за разговори насаме с контрареволюционери като Робеспиер и вас. Впрочем би трябвало да не се изненадвам, вие не ме разбрахте; нито вие, нито Робеспиер. Нима няма тук държавни мъже? Нима трябва да ви учим азбуката на политиката, нима всичко трябва да ви се казва направо в лицето? Това, което ви казах, има следния смисъл: вие и двамата се лъжете. Опасността не е нито в Лондон, както вярва Робеспиер, нито в Берлин, както вярва Дантон; опасността е в Париж. Тя е в липсата на единство, в правото, което всеки има, нека започнем от вас двамата, да дърпа към себе си, в разпиляването на умовете, в анархията на волите…
166
Брисо, Жан-Пиер (1754–1793) — френски политически деец, един от лидерите на жирондинците, издател на вестник „Френски патриот“, член на Законодателното събрание и депутат в Конвента, борил се против якобинците. Екзекутиран по присъда ма Революционния трибунал.
167
Дидро, Дени (1713–1784) — философ-материалист, писател, критик, теоретик на изкуството. Основател на „Енциклопедията“ (1751), автор на романи и драматически произведения.
168
Волтер, Франсоа-Мари-Аруе (1694–1778) — виден френски писател, поет и драматург, един от най-големите дейци на френското Просвещение.
169
Шазо, Жан-Франсоа-Симон (1747–1818) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента.
170
Петион, Жером (1756–1794) — френски политически деец, кмет на Париж, председател на Конвента, жирондинец. След идването на якобинците на власт завършил живота си със самоубийство.
171
Керсен, Арман-Ги-Симон, граф дьо (1742–1793) — френски политически деец и вице-адмирал. Член на Законодателното събрание, председател на жирондинците в Конвента.
172
Мортон, Мортон-Шабрийон, Жак-Анри (1750–1793) — френски генерал, участник във войната за независимост на Америка и във войната на революционна Франция против европейската коалиция.
173
Банвил — френски генерал, участник във войните в края на XVIII в., обвинен в измяна и екзекутиран.
174
Дюфриш-Валазе — вж.бел. към стр. 57 за Валазе: Валазе, Шарл-Елеонор (1751–1793) — френски политически деец, жирондинец, член на Конвента.
175
Жансоне, Арман (1758–1793) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента, жирондинец, арестуван и екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.
176
Лидон, Бернар-Франсоа (1752–1793) — френски политически деец, член на Конвента, жирондинец, арестуван и завършил живота си със самоубийство.
177
Шамбон, Антоан-Беноа — френски политически деец, член на Конвента, жирондинец; след преминаването на властта в ръцете на якобинците избягал от Париж; през 1793 г. бил убит.
178
Ролан, Ролан дьо ла Платиер, Жан-Мари (1734–1793) — френски политически деец, преминал към жирондинците, министър на вътрешните работи (1792). Самоубил се, след като узнал за екзекутирането на жена си.
179
Комитет на обществената безопасност — един от комитетите на Конвента, учреден на 2 октомври 1792 г. Главна задача — борба с вътрешната контрареволюция. Добил значение през якобинската диктатура и намирал се под общото ръководство на Комитета на общественото спасение. През пролетта и лятото на 1794 г. се изострили търканията между привържениците на терористичните мерки по отношение на противниците на революционните мероприятия и Комитета на общественото спасение с неговата по-умерена политика. В навечерието на термидорианския преврат в състава на комитета проникнали контрареволюционни елементи. Прекратил дейността си с разпускането на Конвента.
180
Ленде, Жан-Батист-Робер (1749–1825) — френски политически деец, якобинец, член на Законодателното събрание, на Конвента и на Комитета на общественото спасение, в който ръководел продоволствието. Редактирал „Доклада за престъпленията на Луи Капет“. За участие в заговора на Бабьоф бил арестуван, но след това оправдан. При Наполеон се отказал от политическа дейност, а при реставрацията на Бурбоните бил изгонен от Франция.
181
Нарбон, Нарбон-Лара, Луи, граф дьо (1755–1813) — френски генерал и политически деец, военен министър (1791). Емигрирал в Англия и се върнал след преврата на 18 брюмер. При Наполеон бил на дипломатическа служба.
182
Луве, Луве дьо Кувре, Жан-Батист (1760–1797) — френски писател, автор на романа „Приключенията на Фоблаз“; член на Законодателното събрание и на Конвента, присъединил се към жирондинците; при идването на власт на якобинците избягал от Париж.
183
Кобургът, Фридрих-Жозиас (1737–1815) — княз Кобургски, австрийски генерал, командувал войските на европейската коалиция, бил разбит в битката при Фльорюс.
184
Льокоантр-Пюираво, Мишел-Матийо (1751–1827) — деец от Великата френска революция, член на Законодателното събрание и на Конвента; бил комисар на Конвента във Вандея и в някои други департаменти; по-късно — член на Съвета на петстотинте; заемал някои постове през периода на Консулството и на Империята; след втората реставрация на Бурбоните бил изгонен.