Выбрать главу

— Анархия! — прекъсна го Дантон. — Кой я създава, ако не вие?

Марат не спря да говори.

— Робеспиер, Дантон, опасността е в този голям брой кафенета, в многото игрални домове, в този голям брой клубове — Клуб на черните, Клуб на федерираните, Клуб на дамите, Клуб на безпристрастните, който е основан от Клермон-Тонер185 и който е бил клуб на монархистите от 1790 година, социален кръжок, създаден от свещеника Клод Фоше186, Клуб на вълнените калпаци, основан от вестникаря Прюдом187, и така нататък; без да смятаме вашия Клуб на якобинците188, Робеспиер, а и вашия Клуб на корделиерите, Дантон. Опасността е в глада, който е накарал носача Блен да окачи на фенера пред общината хлебаря Франсоа Дени от пазара Палю, и в правосъдието, което обеси носача Блен, задето е обесил хлебаря Дени. Опасността е в книжните пари, които се обезценяват. На улица „Тампл“ банкнота от сто франка била паднала на земята и един минувач, човек от народа, казал: „Не си струва труда да се наведеш да я вземеш.“ Спекулантите и прекупчиците — ето я опасността. Да се издигне черно знаме над кметството — голямо чудо! Арестували сте барон Тренк189 — но това не е достатъчно. Извийте врата на този стар интригант от затвора. Смятате, че сте разрешили въпроса, като председателят на Конвента е увенчал за гражданска доблест Лабертеш, получил четиридесет и един саблени удара при Жемап, когото Шение190 сега разиграва както си иска? Комедии и шарлатании! О, вие не поглеждате Париж! О, вие търсите опасността далеч, когато е толкова близо! За какво ви служи вашата полиция, Робеспиер? Защото вие си имате шпиони — Пайан191 в Комуната, Кофинал192 в Революционния трибунал, Давид в Комитета на обществената безопасност, Кутон193 в Комитета на общественото спасение. Нали виждате, че съм осведомен. Е добре, знайте и следното: опасността виси над главите ви, опасността е под краката ви; устройват заговори, устройват заговори, устройват заговори; минувачите по улиците, като четат вестниците, си кимат с глава; шест хиляди души без карти за благонадеждност, завърнали се емигранти, контета и матевони194, се укриват в зимниците и в хамбарите, и в дървените галерии на Пале-Роял; опашки по хлебарниците; по праговете на портите добри жени, скръстили ръце, казват: „Кога ще настъпи мир?“ Вие напразно се затваряте, за да бъдете насаме, в салона на Изпълнителния съвет, но знае се всичко, което говорите там; а за доказателство, Робеспиер, ето какво сте казали снощи на Сен-Жюст: „Барбару195 започва да пуска шкембе, което ще му пречи при бягството.“ Да, опасността е навсякъде и най-вече в центъра. В Париж бившите заговорничат, патриотите ходят боси, задържаните на 9 март аристократи са вече пуснати на свобода, конете за развлечение, които трябваше да бъдат впрегнати в оръдията на градината, ни пръскат с кал по улиците, един хляб от четири ливри струва три франка и дванадесет су, театрите играят цинични пиеси и Робеспиер ще изпрати Дантон на гилотината.

вернуться

185

Клермон-Тонер, Станислас, граф дьо (1757–1792) — френски политически деец, член на Учредителното събрание, конституционен монархист, основател на Клуба на безпристрастните, убит в деня на падането на монархията (10 август 1792 г.).

вернуться

186

Фоше, Клод (1744–1793) — френски политически деец, епископ, член на Конвента, публицист. Екзекутиран заедно с жирондинците.

вернуться

187

Прюдом, Луи-Мари (1752–1830) — френски журналист с буржоазно-демократическо направление, автор на памфлети и брошури, редактор на един от влиятелните вестници.

вернуться

188

Клуб на якобинците — фактически политическа партия. Якобинците били представители на революционно-демократическата буржоазия, съюзили се със селячеството, работниците, занаятчиите, градската и селската беднота против феодалната вътрешна и външна контрареволюция. Якобинците оглавявали борбата на народните маси против монархията и поддържащите я фелани, а след събарянето на монархията — против политиката на жирондинците. Превръщането на последните в контрареволюционна сила накарало якобинците да оглавят народното въстание от 31 май — 2 юни 1793 г., съборило властта на Жирондата и довело до установяването на якобинската диктатура. Връзката на якобинците с народа предопределила това, че задачите на буржоазната революция се решавали с плебейски методи и тя приела ярко изразен демократически характер. Якобинците представлявали блок, отразяващ интересите на разнородни социални сили. Нарастването на противоречията на якобинската диктатура водело до изострянето на противоречията в този блок и до образуването на групировки, влизащи в остра борба помежду си. На 27 юли 1794 г. властта на якобинците била съборена в резултат на контрареволюционния термидориански преврат.

вернуться

189

Тренк, Фридрих, барон (1726–1794) — пруски офицер, преминал в служба на Русия, а после на Австрия. Лежал десет години в затвори по заповед на Фридрих II. Арестуван в Париж по подозрение в шпионаж, екзекутиран през 1794 г.

вернуться

190

Шение, Андре дьо (1762–1794) — френски поет, присъединил се към революцията, но след това се отказал от нея. Екзекутиран по присъда на Революционния трибунал за прославяне на Шарлот Корде и за връзки с монархистите.

вернуться

191

Пайан, Клод-Франсоа дьо (1766–1794) — деец от Великата френска революция, член на Революционния трибунал, екзекутиран като привърженик на Робеспиер.

вернуться

192

Кофинал, Жан-Батист (1754–1794) — деец от Великата френска революция, якобинец, заместник-председател на Революционния трибунал. Екзекутиран след падането на якобинската диктатура.

вернуться

193

Кутон, Жорж-Огюст (1756–1794) — деец от Великата френска революция, член на Законодателното събрание, на Конвента — и на Комитета на общественото спасение, якобинец, екзекутиран след падането на якобинската диктатура.

вернуться

194

Матевони — така, по името на героя от народния фарс Матевон, наричали революционерите, преследвани от роялистите.

вернуться

195

Барбару, Шарл-Жан-Мари (1767–1794) — френски политически деец, член на Конвента, жирондинец; след идването на якобинците на власт избягал от Париж и се опитал да организира контрареволюционен бунт.