— Празни приказки — измърмори Робеспиер. — Лазурс не ми е приятел.
И после добави замислено:
— А докато ние чакаме, в Лондон осемнадесет фабрики произвеждат фалшиви книжни пари.
Марат продължи със спокоен, но леко разтреперан глас, който беше страшен:
— Вие сте фракцията на властвуващите. Да, аз зная всичко, въпреки че Сен-Жюст нарича това „държавно мълчание“…
С повишен глас Марат подчерта последните думи, погледна Робеспиер и продължи:
— Зная какво се говори на вашата маса в дните, когато Льоба207 кани Давид на ядене, приготвено от неговата годеница Елизабет Дюпле, вашата бъдеща балдъза, Робеспиер. Аз съм огромното око на народа и гледам от дъното на моето мазе. Да, аз гледам, да, аз слушам, да, аз зная. Малките неща ви задоволяват. Вие се възхищавате един от друг. Робеспиер се перчи пред своята госпожа дьо Шалабр, дъщеря на онзи маркиз дьо Шалабр, който игра вист с Луи XV в навечерието на екзекутирането на Дамиен208. Да, някой вири високо глава. Сен-Жюст живее с вратовръзката си. Льожандр209 е изискан; нов редингот и бяла жилетка и жабо, за да забрави, че е носил престилка. Робеспиер си въобразява, че историята ще иска да знае, че е носил маслинен редингот в Учредителното събрание, а е бил облечен в небесносини дрехи в Конвента. По всички стени на стаята му е окачен неговият портрет…
Робеспиер го прекъсна. Гласът му звучеше още по-спокойно от гласа на Марат.
— А вашият, Марат, вашият портрет е по всички водосточни тръби.
Те продължиха разговора с такъв бавен глас, който не само подсилваше язвителността на репликите и на въпросите и отговорите, но и прибавяше някаква ирония в заплахата.
— Робеспиер, вие сте нарекли „донкихотовци на човешкия род“ тия, които искат събарянето на кралските тронове.
— А вие, Марат, след 4 август210, в брой 559 на вашия „Приятел на народа“, о, добре е, че съм запомнил цифрата, вие бяхте поискали да се върнат титлите на благородниците. Бяхте казали: „Херцогът винаги си е херцог.“
— Робеспиер, на заседанието на 7 декември вие защитихте госпожа Ролан211 срещу Виар.
— Така, както моят брат ви защити, Марат, когато ви нападнаха в Якобинския клуб. Какво доказва това? Нищо.
— Робеспиер, известен е и кабинетът в Тюилри, където вие сте казали на Гара: „Уморен съм от революцията.“
— Марат, именно тук, в тази кръчма, на 29 октомври вие сте целунали Барбару.
— Робеспиер, вие сте казали на Бюзо: „Какво е това републиката?“
— Марат, в тази именно кръчма вие сте били поканили на закуска марсилци, по трима души от всяка дружина.
— Робеспиер, вие сте си взели за охрана един мъжага от халите, въоръжен с тояга.
— А вие, Марат, в навечерието на 19 август сте поискали от Бюзо да ви помогне да избягате в Марсилия, преоблечен като жокей.
— По време на правосъдието през септември212 вие се бяхте скрили, Робеспиер.
— А вие, Марат, се показвахте.
— Робеспиер, вие сте хвърлили на земята червения калпак.
— Да, понеже един изменник го носеше. Това, което украсява Дюмурие, осквернява Робеспиер.
— Робеспиер, вие сте отказали да се забули с покривало главата на Луи XVI, когато са минавали войници от Шатовийо.
— Направих нещо повече от покриване на главата — отрязах я.
Дантон се намеси, но намесата му бе като масло в огъня.
— Робеспиер, Марат — каза той, — успокойте се.
Марат не обичаше да бъде назоваван втори. Той се обърна.
— Защо се намесва Дантон? — каза той.
Дантон скочи.
— Защо се намесвам ли? Защото не трябва да има братоубийство; защото не трябва да има борба между двама човека, които служат на народа; защото не ни ли стига войната с чужденеца, не ни ли стига гражданската война, та да водим и домашна война; защото аз съм извършил революцията и защото не желая да бъде провалена. Ето затова се намесвам.
Марат отвърна, без да повишава глас:
— Намесете се, за да отчетете вашите сметки.
— Моите сметки ли! — извика Дантон. — Идете да ги потърсите в Аргонските дефилета, в освободената Шампан, в покорената Белгия, в армиите, в които аз вече четири пъти излагах гърдите си на картеч! Идете да ги потърсите на Площада на революцията, на ешафода от 21 януари213, на поваления трон, на гилотината, тази вдовица…
207
Льоба, Филип-Франсоа-Жозеф (1765–1794) — деец от Великата френска революция, якобинец, приятел на Робеспиер, член на Комитета на обществената безопасност; при преврата на 9 термидор завършил живота си със самоубийство.
208
Дамиен, Робер-Франсоа (1715–1757) — наказан чрез разкъсване на четири части за атентат срещу крал Луи XV.
209
Льожандр, Луи (1752–1797) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента; след това един от главатарите на термидорианската реакция.
210
4 август — има се предвид нощното заседание на Учредителното събрание на 4 август 1789 г., на което било взето решение за частично ликвидиране на феодалните повинности с цел да се спрат селските въстания. Тези повинности били напълно ликвидирани от Конвента на 17 юли 1793 г.
211
Госпожа Ролан, Жан-Манон-Флипон (1754–1793) — жена на политическия деец Ролан дьо ла Платиер, Жан-Мари (вж.бел. към стр. 136: Ролан, Ролан дьо ла Платиер, Жан-Мари (1734–1793) — френски политически деец, преминал към жирондинците, министър на вътрешните работи (1792). Самоубил се, след като узнал за екзекутирането на жена си.), собственица на известен салон, близък на жирондинците. Когато била арестувана и се намирала в затвора, тя написала мемоари, които по-късно станали известни. Екзекутирана през 1793 г.
212
Правосъдието през септември — става дума за септемврийските събития през 1792 г., когато били наказани няколко хиляди арестувани контрареволюционери, убити от народните маси под ръководството на левите якобинци. Целта на тези убийства била да се разстрои заговорът на контрареволюцията, разчитаща на помощта на австро-пруските войски, приближили се до Париж.