Марат прекъсна Дантон:
— Гилотината е девственица; върху нея лягат, но не я оплождат.
— Вие откъде знаете? — възрази Дантон. — Ще я оплодя аз.
— Ще видим — каза Марат.
И се усмихна.
Дантон забеляза тази усмивка.
— Марат — извика той, — вие сте човек, който живее скрито, а пък аз съм човек, който живее под открито небе и на дневна светлина. Аз мразя влечугите. Съвсем не ми отива да бъда мокрица. Вие живеете в мазе; аз живея на улицата. Вие не общувате с никого; а пък мене всеки минувач може да ме види и да ми говори.
— Хубавецо, не искате ли да дойдете при мене? — изръмжа Марат.
И като престана да се усмихва, той продължи да говори с категоричен тон:
— Дантон, дайте сметка за тридесет и три хиляди екю в звонкови монети, които Монморен214 ви е броил от името на краля под форма на обезщетение за вашата длъжност като прокурор в Шатре.
— Аз участвувах на 14 юли215 — каза високомерно Дантон.
— А мебелният склад? И диамантите от короната?
— Аз участвувах на 6 октомври216.
— А кражбите на вашия двойник Лакроа в Белгия?
— Аз участвувах на 20 юни217.
— А заемите, направени от госпожа Монтансие?
— Аз вдигах народа при завръщането на краля от Варен.
— Ами залата на Операта, построена с дадени от вас пари?
— Аз въоръжих парижките секции.
— Ами стоте хиляди ливри от тайните фондове на министерството на правосъдието?
— Аз извърших 10 август.
— Ами тайно изразходваните от Конвента два милиона, от които вие сте взели едната четвърт?
— Аз спрях похода на врага и преградих пътя на съюзените крале.
— Проститутка! — каза Марат.
Дантон скочи настръхнал.
— Да — извика той, — аз съм публично момиче, продадох плътта си, но спасих света.
Робеспиер отново започна да гризе ноктите си. Той не можеше нито да се засмее, нито да се усмихне. Липсваха му мълниеносният смях на Дантон и хапливата усмивка на Марат.
Дантон подзе:
— Аз съм като океана — имам приливи и отливи, при отлив се вижда дъното ми, а при прилив изпъкват вълните ми.
— Вашата пяна — каза Марат.
— Стихията ми — каза Дантон.
Марат бе станал едновременно с Дантон. Той също избухна. Смокът изведнъж се превърна в дракон.
— О! — извика той. — О, Робеспиер! О, Дантон! Вие не искате да ме слушате! Е добре, направо ще ви кажа, че вие сте загубени! Вашата политика стига до безизходици и не може да отиде по-далече; вие вече нямате изход; и вие действувате така, че затваряте пред себе си всички врати, с изключение тази на гроба.
— Това е нашето величие — каза Дантон.
И той вдигна рамене.
Марат продължи:
— Дантон, пази се. Вернийо също има широка уста и дебели устни и свива гневно вежди; Вернийо също е сипаничав като Мирабо и като тебе; това не попречи на 31 май. О, ти вдигаш рамене! Понякога вдигането на раменете поваля главата. Аз ти казвам, Дантон, важният ти глас, разхлабената ти връзка, меките ти ботуши, твоите малки закуски и твоите големи джобове гледат към Луизет.
Луизет беше гальовното име, с което Марат наричаше гилотината.
Той продължи:
— А пък ти, Робеспиер, си умерен, но тази умереност няма да ти послужи за нищо. Хайде, пудри се, вчесвай се, четкай се, конти се, гизди се, сменяй бельото си, бъди важен, фризиран и ондулиран, пак няма да отидеш по-далеч от площад „Грев“218; прочети декларацията на Брауншвайг; няма да бъдеш третиран по-добре от кралеубиеца Дамиен, така че докарвай се на модата, докато чакаш да те докарат там с четири коня.
— Ехо от Кобленц! — каза Робеспиер през зъби.
— Робеспиер, аз не съм ехо на никого, аз съм гласът на всичко. О, млади сте вие, млади! На колко си години ти, Дантон? На тридесет и четири години. На колко години си ти, Робеспиер? На тридесет и три години. А пък аз живея вечно, аз съм старото човешко страдание, аз съм на шест хиляди години.
— Това е истина — отвърна Дантон, — шест хиляди години Каин219 се е запазил в злобата, както жабата в камъка, скалата се разчупва, Каин изскача сред хората и ето го Марат.
— Дантон! — извика Марат.
И в очите му се появи оловносив блясък.
— Е добре, какво? — каза Дантон.
214
Монморен, Арман-Марк, граф дьо (1746–1792) — френски политически деец, министър на външните работи, контрареволюционер, екзекутиран през 1792 г.
216
6 октомври — има се предвид народното въстание през 1789 г. накарало кралския двор да се премести от Версай в Париж.
217
20 юни — денят на демонстрацията в Париж, организирана от жирондинците с цел да се предотврати революцията. Демонстрацията отложила за кратко време падането на монархията.