Така говореха тия трима страшни човека. Разпра на мълнии.
III
Потрепване на потайни струни
Разговорът стихна; всеки от тия титани за миг потъна в мислите си.
Лъвовете се разтревожиха за хидрите. Робеспиер много побледня, а Дантон много се изчерви. И двамата бяха изтръпнали. Свирепият блясък в зениците на Марат бе угаснал; спокойствието, властното спокойствие отново се бе изписало върху лицето на този човек, страшен и за страшните.
Дантон се чувствуваше победен, но не искаше да се предаде. Той подзе:
— Марат говори с много повишен тон за диктатура и единство, но той има само една сила — да разединява.
Разтваряйки тънките си устни, Робеспиер добави:
— Аз съм на мнението на Анахарсис Клоотс220; казвам: нито Ролан, нито Марат.
— А пък аз — отвърна Марат — казвам: нито Дантон, нито Робеспиер.
Той изгледа втренчено двамата и добави:
— Оставете ме да ви дам един съвет, Дантон. Вие сте влюбен, вие мислите отново да се ожените, не се занимавайте повече с политика, бъдете разумен.
И като направи крачка назад към вратата, за да излезе, той им отправи високомерен поздрав:
— Сбогом, господа.
Дантон и Робеспиер изтръпнаха.
В този момент от дъното на стаята се чу глас, който каза:
— Ти грешиш, Марат!
Всички се обърнаха. Когато Марат избухна, без те да забележат, някой бе влязъл през вратата в дъното.
— Ти ли си, гражданино Симурден? — каза Мафат. — Добър ден.
Наистина беше Симурден.
— Казах, че грешиш, Марат — подзе той.
Марат позеленя — това бе неговият начин да побледнява.
Симурден добави:
— Ти си полезен, но Робеспиер и Дантон са необходими. Защо ги заплашваш? Единство! Единство, граждани! Народът иска да има единство.
Това появяване подействува като студена вода и като вмъкнал се чужд човек в семейна свада успокои атмосферата, ако не напълно, то поне повърхностно.
Симурден се приближи до масата.
Дантон и Робеспиер го познаваха. В Конвента на пейките за публиката те често бяха забелязвали този едър, мрачен човек, когото народът поздравяваше. Все пак формалистът Робеспиер попита:
— Гражданино, вие как влязохте?
— Той е от Епископата — отвърна Марат с глас, в който прозвуча някаква покорност.
Марат нападаше смело Конвента, ръководеше Комуната и се страхуваше от Епископата.
Това е някакъв закон.
На някаква дълбочина Мирабо чувствува как се раздвижва Робеспиер, Робеспиер чувствува как се раздвижва Марат, Марат чувствува как се раздвижва Ебер, Ебер чувствува как се раздвижва Бабьоф221. Докато подземните пластове са спокойни, политическият деец може да върви; но и под най-големите революционери има подпочва и дори най-смелите се спират загрижени, когато почувствуват под краката си движението, което са предизвикали над главите си.
Умението да се различава движението, породено от силни желания за движение, произтичащи от принципите да се бориш срещу единия и да помогнеш на другия — в това е гениалността и добродетелта на великите революционери.
Дантон забеляза как Марат се укроти.
— О, гражданинът Симурден е добре дошъл — каза той.
И подаде ръка на Симурден.
После:
— Хайде да обясним положението на гражданина Симурден — каза той. — Той идва точно навреме. Аз представлявам Планината, Робеспиер представлява Комитета на общественото спасение, Марат представлява Комуната, Симурден представлява Епископата. Той ще ни сплоти.
— Защо не — каза Симурден сериозно и непринудено. — За какво се отнася?
— За Вандея — отвърна Робеспиер.
— Вандея! — каза Симурден.
И подзе:
— Тя е голямата опасност. Ако революцията умре, ще умре от Вандея. Една Вандея е по-страшна от десет Германии. За да живее Франция, трябва да се убие Вандея.
С тия няколко думи той спечели Робеспиер.
Все пак Робеспиер зададе следния въпрос:
— Не сте ли вие бивш свещеник?
Свещеническият вид не убягна от Робеспиер. Той откриваше у другите това, което беше скрито в самия него.
Симурден отвърна:
— Да, гражданино.
— Какво значение има това? — извика Дантон. — Добрите свещеници струват много повече от другите. В революционно време свещениците се претопяват в обикновени граждани, както камбаните се претопяват в монети и оръдия. Данжу е свещеник, Дону222 е свещеник, Тома Ленде223 е епископ на Еврьо. Вие, Робеспиер, седите в Конвента лакът до лакът с Масийо224, епископ на Бове. Главният викарий Вожоа225 беше член на въстаническия комитет от 10 август. Шабо226 е монах-капуцин. Монахът дом Жерл227 ръководеше клетвата в Залата за игра с топка228; абатът Одран229 заяви, че Националното събрание е над краля; абатът Гут230 в Законодателното събрание231 поиска да се снеме балдахинът от фотьойла на Луи XVI; абатът Грегоар232 предизвика унищожаването на кралската власт.
220
Анахарсис Клоотс (1755–1794) — френски политически деец, философ и публицист, член на Конвента, близък на левите якобинци, привърженик на воденето на войната до пълната победа на революцията в цяла Европа. Арестуван по подозрение за връзки с чужди агенти и екзекутиран.
221
Бабьоф, Франсоа-Емил, наречен Гракх (1760–1797) — френски революционер, комунист-утопист. Запознаването с идеите на Ж.-Ж. Русо и Г.-В. Мабли превърнало Бабьоф в убеден привърженик на „съвършеното равенство“. Бабьоф разработил план за създаване на „колективни ферми“ вместо едри земевладения (1785), а след това проект за смела аграрна реформа. През 1793 г. той бил секретар на продоволствената администрация на Парижката комуна. Издавал вестник „Народна трибуна“, като последователно защищавал интересите на безимотните маси. След преврата на 9 термидор, като убеден противник на термидорианския Конвент, станал организатор и ръководител на движение „в името на равенството“. През пролетта на 1796 г. готвел народно въстание. По донос бил арестуван и екзекутиран.
222
Дону, Пиер-Клод-Франсоа (1761–1840) — деец от Великата френска революция, член на Конвента. Историк, един от създателите на Института, автор на литературна история от Франция.
223
Тома Ленде (1761–1840) — деец от Великата френска революция, свещеник, а по-късно епископ, член на Учредителното събрание и на Конвента, якобинец. По-късно бил член на Съвета на старейшините; след това се отказал от политическа дейност.
224
Масийо, Жан-Батист (1743–1818) — деец от Великата френска революция, епископ, отказал се от духовния си сан, членна Учредителното събрание и на Конвента; бил комисар на Конвента в редица департаменти.
225
Вожоа — деец от Великата френска революция, главен викан рий на парижката архиепископия, член на революционния комитет, ръководещ въстанието на 10 август 1792 г.
226
Шабо, Франсоа (1756–1794) — деец от Великата френска революция, бивш монах-капуцин, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента.
227
Дом Жерл, Кристоф-Антоан (1736–1801) — френски политически деец, монах, депутат в Генералните щати.
228
Залата за игра с топка във Версай, където на 20 юни 1789 г. депутатите на Генералните щати от третото съсловие се провъзгласили за Национално събрание и дали клетва „да не си отидат, докато не изработят конституцията на Франция“. На този сюжет има една известна картина от Давид.
229
Одран, Ив-Мари (1741–1800) — деец от Великата френска революция, абат, член на Законодателното събрание и на Конвента. Убит от роялистите.
230
Гут, Жав-Луи (1740–1794) — епископ, икономист, депутат в Генералните щати, екзекутиран по обвинение в контрареволюционна пропаганда.
231
Законодателно събрание — висше законодателно учреждение във Франция, създадено въз основа на конституцията от 1791 г. и сменило Учредителното събрание.
232
Грегоар, Анри (1750–1831) — епископ, член на Учредителното събрание и на Конвента, един от първите, които внесли предложение за провъзгласяването на републиката.