Выбрать главу

— С подкрепата на актьора Коло-д’Ербоа233 — подхвърли с насмешка Марат. — Те двамата свършиха работата: свещеникът катурна трона, а комедиантът — краля.

— Нека се върнем на Вандея — каза Робеспиер.

— Е добре, какво има? — попита Симурден. — Какво прави тази Вандея?

Робеспиер отвърна:

— Ето какво: има си вожд. Ще стане страшна.

— Кой е този вожд, гражданино Робеспиер?

— Той е бившият маркиз дьо Лантенак, който сам се титулува бретонски принц.

Симурден махна с ръка.

— Познавам го — каза той. — Бил съм свещеник в дома му.

Той се замисли за миг и продължи:

— Той беше женкар, преди да стане военен.

— Като Бирон, който беше Лозюн — каза Дантон.

А Симурден замислено каза:

— Да, той е бивш човек на удоволствията. Трябва да е страшен.

— Ужасен — каза Робеспиер. — Опожарява селата, доубива ранените, избива пленниците, разстрелва жените.

— Жените?

— Да. Той е разстрелял между другото една майка на три деца. Не се знае какво е станало с децата. Освен това той е пълководец. Знае да води война.

— Наистина — отвърна Симурден. — Воювал е при Хановер. За него войниците казваха: „Ришельо234 отгоре, Лантенак отдолу“; Лантенак е бил истинският генерал. Попитайте за него Дюсо235, вашия колега.

Робеспиер стоя замислен един миг, после диалогът между него и Симурден продължи.

— Е добре, гражданино Симурден, този човек сега е във Вандея.

— Откога?

— От три седмици.

— Трябва да се постави извън закона.

— Направено е.

— Трябва да се оцени главата му.

— Направено е.

— Трябва да се обещае много пари на този, който го залови.

— Направено е.

— Не в книжни пари.

— Направено е.

— В злато.

— Направено е.

— И трябва да се гилотинира.

— Ще бъде направено.

— От кого?

— От вас.

— От мене?

— Да, вие ще бъдете делегиран от Комитета на общественото спасение с пълни права.

— Приемам — каза Симурден.

Робеспиер беше бърз, когато избираше: качество на държавник. От папката, която бе пред него, той взе един бял лист, на горния край на който бе напечатано:

РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ, ЕДИННА И НЕДЕЛИМА. КОМИТЕТ НА ОБЩЕСТВЕНОТО СПАСЕНИЕ.

Симурден продължи:

— Да, приемам. Страшилище срещу страшилище. Лантенак е жесток — и аз ще бъда. Война до смърт с този човек. Ще освободя републиката, ако е угодно на бога.

Спря се, после продължи:

— Аз съм свещеник; все едно, аз вярвам в бога.

— Бог е остарял — каза Дантон.

— Аз вярвам в бога — каза Симурден невъзмутимо.

Мрачният Робеспиер кимна одобрително с глава.

Симурден подзе:

— Към кого ще бъда делегиран?

Робеспиер отвърна:

— Към командуващия експедиционната колона, изпратена срещу Лантенак. Само че трябва да ви предупредя — той е благородник.

Дантон извика:

— Ето още нещо, на което се подигравам. Благородник? Ами после? Той е толкова благородник, колкото и свещеникът. Щом като е добър, той е прекрасен. Благородството е един предразсъдък; но не трябва да се тълкува нито като качество, нито като недостатък, да не бъдем нито против него, нито за него. Робеспиер, нима Сен-Жюст не е благородник? Флорел дьо Сен-Жюст, слава богу! Анахарсис Клоотс е барон. Нашият приятел Карл Хес236, който не отсъствува на нито едно заседание на Клуба на корделиерите, е принц и брат на ландграфа, управляващ Хесен-Ротенбург. Монто237, интимният приятел на Марат, е маркиз дьо Монто. В Революционния трибунал един от съдебните заседатели е свещеник — Вилат238, а има и един съдебен заседател благородник — Льороа, маркиз дьо Монфлабер. И двамата са верни хора.

вернуться

233

Коло-д’Ербоа, Жан-Мари (1750–1796) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента и на Комитета на общественото спасение; спомогнал за преврата на 9 термидор.

вернуться

234

Ришельо, Луи-Франсоа-Арман дьо Винро дю Плеси, херцог дьо (1696–1788) — маршал на Франция, внук от брат на кардинал Ришельо, член на Френската академия.

вернуться

235

Дюсо, Франсоа-Жозеф (1769–1824) — френски критик, едни от основателите на вестник „Журнал де деба“.

вернуться

236

Карл Хес — немски княз (от рода на Хесенските херцози), посетил Париж и минавал за якобинец.

вернуться

237

Монто, Луи-Мари-Бон, маркиз дьо (1754–1824) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента.

вернуться

238

Вилат, Йоахим (1769–1795) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Революционния трибунал; екзекутиран след преврата на 9 термидор.