— С подкрепата на актьора Коло-д’Ербоа233 — подхвърли с насмешка Марат. — Те двамата свършиха работата: свещеникът катурна трона, а комедиантът — краля.
— Нека се върнем на Вандея — каза Робеспиер.
— Е добре, какво има? — попита Симурден. — Какво прави тази Вандея?
Робеспиер отвърна:
— Ето какво: има си вожд. Ще стане страшна.
— Кой е този вожд, гражданино Робеспиер?
— Той е бившият маркиз дьо Лантенак, който сам се титулува бретонски принц.
Симурден махна с ръка.
— Познавам го — каза той. — Бил съм свещеник в дома му.
Той се замисли за миг и продължи:
— Той беше женкар, преди да стане военен.
— Като Бирон, който беше Лозюн — каза Дантон.
А Симурден замислено каза:
— Да, той е бивш човек на удоволствията. Трябва да е страшен.
— Ужасен — каза Робеспиер. — Опожарява селата, доубива ранените, избива пленниците, разстрелва жените.
— Жените?
— Да. Той е разстрелял между другото една майка на три деца. Не се знае какво е станало с децата. Освен това той е пълководец. Знае да води война.
— Наистина — отвърна Симурден. — Воювал е при Хановер. За него войниците казваха: „Ришельо234 отгоре, Лантенак отдолу“; Лантенак е бил истинският генерал. Попитайте за него Дюсо235, вашия колега.
Робеспиер стоя замислен един миг, после диалогът между него и Симурден продължи.
— Е добре, гражданино Симурден, този човек сега е във Вандея.
— Откога?
— От три седмици.
— Трябва да се постави извън закона.
— Направено е.
— Трябва да се оцени главата му.
— Направено е.
— Трябва да се обещае много пари на този, който го залови.
— Направено е.
— Не в книжни пари.
— Направено е.
— В злато.
— Направено е.
— И трябва да се гилотинира.
— Ще бъде направено.
— От кого?
— От вас.
— От мене?
— Да, вие ще бъдете делегиран от Комитета на общественото спасение с пълни права.
— Приемам — каза Симурден.
Робеспиер беше бърз, когато избираше: качество на държавник. От папката, която бе пред него, той взе един бял лист, на горния край на който бе напечатано:
РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ, ЕДИННА И НЕДЕЛИМА. КОМИТЕТ НА ОБЩЕСТВЕНОТО СПАСЕНИЕ.
Симурден продължи:
— Да, приемам. Страшилище срещу страшилище. Лантенак е жесток — и аз ще бъда. Война до смърт с този човек. Ще освободя републиката, ако е угодно на бога.
Спря се, после продължи:
— Аз съм свещеник; все едно, аз вярвам в бога.
— Бог е остарял — каза Дантон.
— Аз вярвам в бога — каза Симурден невъзмутимо.
Мрачният Робеспиер кимна одобрително с глава.
Симурден подзе:
— Към кого ще бъда делегиран?
Робеспиер отвърна:
— Към командуващия експедиционната колона, изпратена срещу Лантенак. Само че трябва да ви предупредя — той е благородник.
Дантон извика:
— Ето още нещо, на което се подигравам. Благородник? Ами после? Той е толкова благородник, колкото и свещеникът. Щом като е добър, той е прекрасен. Благородството е един предразсъдък; но не трябва да се тълкува нито като качество, нито като недостатък, да не бъдем нито против него, нито за него. Робеспиер, нима Сен-Жюст не е благородник? Флорел дьо Сен-Жюст, слава богу! Анахарсис Клоотс е барон. Нашият приятел Карл Хес236, който не отсъствува на нито едно заседание на Клуба на корделиерите, е принц и брат на ландграфа, управляващ Хесен-Ротенбург. Монто237, интимният приятел на Марат, е маркиз дьо Монто. В Революционния трибунал един от съдебните заседатели е свещеник — Вилат238, а има и един съдебен заседател благородник — Льороа, маркиз дьо Монфлабер. И двамата са верни хора.
233
Коло-д’Ербоа, Жан-Мари (1750–1796) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента и на Комитета на общественото спасение; спомогнал за преврата на 9 термидор.
234
Ришельо, Луи-Франсоа-Арман дьо Винро дю Плеси, херцог дьо (1696–1788) — маршал на Франция, внук от брат на кардинал Ришельо, член на Френската академия.
235
Дюсо, Франсоа-Жозеф (1769–1824) — френски критик, едни от основателите на вестник „Журнал де деба“.
236
Карл Хес — немски княз (от рода на Хесенските херцози), посетил Париж и минавал за якобинец.
237
Монто, Луи-Мари-Бон, маркиз дьо (1754–1824) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента.
238
Вилат, Йоахим (1769–1795) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Революционния трибунал; екзекутиран след преврата на 9 термидор.