— Вие забравяте — добави Робеспиер — председателя на революционната комисия…
— Антонел239?
— Който е маркиз Атонел — добави Робеспиер, — председателя на революционната комисия.
Дантон подзе:
— Благородник е този Дампиер, който при Конде падна убит за републиката, благородник е и Борепер240, който предпочете да си пръсне черепа, отколкото да отвори на прусаците вратите на Вердюн.
— Всичко това не попречи — изръмжа Марат — един ден Кондорсе241 да каже: „братя Гракхи242 бяха благородници“, а Дантон да извика на Кондорсе: „Всички благородници са предатели, като се започне от Мирабо и се стигне до тебе.“
Внушителният глас на Симурден се извиси:
— Гражданино Дантон, гражданино Робеспиер, може би вие имате право, че им се доверявате, но народът не им вярва и не греши, като не им вярва. Когато един свещеник е натоварен да следи един благородник, отговорността е двойна и свещеникът трябва да бъде непреклонен.
— Разбира се — каза Робеспиер.
Симурден добави:
— И неумолим.
Робеспиер подзе:
— Хубаво казано, гражданино Симурден. Вие ще имате работа с един млад човек. Вие ще имате влияние над него, тъй като сте два пъти по-възрастен. Трябва да го направлявате, но и да го щадите. Изглежда, че той е талантлив воин, всички доклади свидетелствуват единодушно за това. Той командува войскова част, отделена от Рейнската армия, за да бъде изпратена във Вандея. Изтеглен е бил от границата, където се е проявявал с ум и с храброст. Той сериозно командува експедиционната колона. От петнадесет дни държи в шах този стар маркиз дьо Лантенак. Той го притиска и гони пред себе си. Накрай ще го изтласка до морето и там ще го катурне. Лантенак е хитър като стар генерал, а той е дързък като млад пълководец. Този млад човек има вече неприятели и завистници. Завижда му и генерал Лешел243.
— Този Лешел — прекъсна го Дантон — иска да бъде генерал-аншеф! За него е съчинен следният каламбур: „На Лешел му трябва стълба, за да се качи върху Шарет.“244 Но докато чака, Шарет го бие.
— И той не иска — продължи Робеспиер — никой друг освен него да бие Лантенак. За съжаление тия съперничества пречат на войната във Вандея. Лошо командувани герои — това са нашите войници. Простият хусарски капитан Шамбон влиза в Сомюр с тромпет, свирейки „ça ira“; той завзема Сомюр и е могъл да продължи и да завземе Шоле, но не е имал заповед и се спира. Трябва да се сменят всички командири във Вандея. Там раздробяват войсковите части, разпиляват силите; една раздробена армия е парализирана армия; като скала, превърната в прах. В лагера Параме има само палатки. Между Трегие и Динан има сто малки, излишни поста, с които би могло да се формира цяла дивизия, за да се защити цялото крайбрежие. Лешел, подкрепен от Парен, изтегли войските от северния бряг под предлог, че трябва да защити южния бряг, и по този начин отвори Франция за англичаните. Половин милион въстанали селяни и английски десант във Франция — това е планът на Лантенак. Младият командир на експедиционната колона е по петите на Лантенак, притиска го и го бие без разрешението на Лешел; впрочем Лешел му е началник; също така Лешел го злепоставя. Мненията за този млад човек са разделени. Лешел иска да бъде разстрелян. Прийор от Марна иска той да бъде произведен в чин генерал-адютант.
— Струва ми се, че този млад човек има големи качества — каза Симурден.
— Но има и един недостатък — прекъсна го Марат.
— Какъв? — попита Симурден.
— Милосърдие — каза Марат.
После Марат продължи:
— Твърд в боя, а мек след това. Отстъпва, прощава, прави благодеяния, закриля вярващите и монахините, спасява жените и дъщерите на аристократите, освобождава пленниците, пуска на свобода свещениците.
— Сериозна грешка — прошепна Симурден.
— Престъпление — каза Марат.
— Понякога — каза Дантон.
— Често — каза Робеспиер.
— Почти винаги — възрази Марат.
— Щом има работа с врагове на родината — винаги — каза Симурден.
Марат се обърна към Симурден.
239
Антонел, Пиер-Антоан, маркиз дьо (1747–1817) — френски политически деец, икономист и публицист, член на Законодателното събрание и на Революционния трибунал, арестуван за участие в заговора на Бабьоф, но оправдан.
240
Борепер, Никола-Жозеф дьо (1740–1792) — френски генерал, участник във войните против европейската коалиция, комендант на Вердюн, застрелял се при предаването му на пруските войски.
241
Кондорсе, Мари-Жан-Антоан-Никола, маркиз дьо (1743–1794) — деец от Великата френска революция, математик, икономист, философ-просветител, постоянен секретар на Академията на науките; член, а после и председател (1792) на Законодателното събрание, жирондинец, депутат в Конвента.
242
Гракхи, братята Тиберий (162–132 пр.н.е.) и Гай (154–121 пр.н.е.) — политически дейци, трибуни и оратори на древния Рим; опитали се да извършат аграрна реформа в интерес на дребните селяни. Законопроектът срещнал съпротивата на аристократите и Тиберий бил убит. Гай Грахк извършил редица демократически реформи в интерес на плебеите и също бил убит.
243
Лешел, Жан (1760–1793) — френски генерал, борил се против Вандейския бунт, попаднал в плен при вандейците, умрял в затвора.
244
Каламбурът е при произнасянето на имената; „l’échelle“ — стълба, „charette“ — количка.