— И какво ще направиш ти с един републикански вожд, ако той пусне на свобода един вожд на роялистите?
— Ще бъда на мнението на Лешел, ще заповядам да го разстрелят.
— Или да го гилотинират — каза Марат.
— По избор — каза Симурден.
Дантон започна да се смее.
— Обичам и едното, и другото.
— Тебе сигурно ще те сполети едното или другото — изръмжа Марат.
И погледът му от Дантон се отправи пак към Симурден.
— И така, гражданино Симурден, ако един републикански вожд започне да греши, ти ще заповядаш да му отрежат главата?
— В двадесет и четири часа.
— Е добре — продължи Марат, — аз споделям мнението на Робеспиер, трябва да се изпрати гражданинът Симурден като комисар, делегат на Комитета на общественото спасение, при командуващия експедиционната колона от крайбрежната армия. А как се казва този командир?
Робеспиер отговори:
— Той е един бивш, благородник.
И започна да прелиства папката.
— На свещеника да поверим охраната на благородника — каза Дантон. — Аз нямам доверие на един свещеник, когато е сам; аз нямам доверие на един благородник, когато е сам; но когато са заедно, не се страхувам от тях; единият надзирава другия и двамата се държат добре.
Възмущението на Симурден, което обикновено се изписваше по веждите му, сега бе силно подчертано, но, намирайки навярно забележката за правилна по същество, той не се обърна към Дантон, а само повиши строгия си глас:
— Ако републиканският командир, който ми се поверява, направи погрешна стъпка, ще получи смъртно наказание.
Робеспиер, без да вдигне очи от папката, каза:
— Ето името. Гражданино Симурден, командирът, върху когото ще имате пълни права, е бивш виконт, казва се Говен.
Симурден побледня.
— Говен! — извика той.
Марат забеляза бледността на Симурден.
— Виконт Говен! — повтори Симурден.
— Да — каза Робеспиер.
— И така? — каза Марат, втренчил поглед в Симурден.
Настъпи пауза. Марат подзе:
— Гражданино Симурден, при посочените от самия вас условия приемате ли длъжността комисар — делегат при командира Говен? Решено ли е?
— Решено е — отвърна Симурден.
И ставаше все по-бледен.
Робеспиер взе перото, което беше до него, написа със своя бавен и ясен почерк четири реда върху листа с надпис: КОМИТЕТ НА ОБЩЕСТВЕНОТО СПАСЕНИЕ, подписа се и подаде листа и перото на Дантон; Дантон подписа и Марат, който не изпускаше от очи мъртвешки бледото лице на Симурден, се подписа след Дантон.
Робеспиер, като взе отново листа, постави дата и го подаде на Симурден, който прочете:
„ГОДИНА II НА РЕПУБЛИКАТА
Пълни права се дават на гражданина Симурден, комисар-делегат на Комитета на общественото спасение при гражданина Говен, командир на експедиционната колона от бреговата армия.
И под подписите: „28 юни 1793 година“.
Революционният календар, наречен граждански календар, не беше още в сила по това време, той бе приет от Конвента, по предложение на Ром, едва на 5 октомври 1793 година.
Докато Симурден четеше, Марат го гледаше.
Марат каза полугласно, сякаш говореше на себе си:
— Ще трябва всичко това да се узакони с декрет от Конвента или със специално решение на Комитета на общественото спасение. Остава още нещо да се направи.
— Гражданино Симурден, къде живеете? — попита Робеспиер.
— В Търговския дом.
— Виж ти, и аз там — каза Дантон, — вие сте ми съсед.
Робеспиер подзе:
— Няма нито минута за губене. Утре вие ще получите оформена вашата заповед, подписана от всички членове на Комитета на общественото спасение. Това ще бъде едно потвърждение на заповедта, която ви акредитира специално при нашите представители Филипо245, Прийор от Марна, Льокоантр, Алкие246 и другите. Ние добре ви познаваме. Вашите права са неограничени. Вие можете да направите Говен генерал или да го изпратите на ешафода. Вие ще получите заповедта си утре в три часа. Кога ще заминете?
— В четири часа — каза Симурден.
И те се разделиха.
Като се прибра у дома си, Марат предупреди Симон Еврар247, че утре ще отиде в Конвента.
Книга трета
Конвентът
I
Конвентът
245
Филипо, Пиер-Никола (1754–1794) — деец от Великата френска революция, депутат в Конвента, комисар в редица департаменти; екзекутиран заедно с Дантон.
246
Алкие, Шарл-Жан-Мари (1759–1826) — френски политически деец, член на Учредителното събрание и на Конвента; през времето на Директорията — член на Съвета на старейшините.
247
Симон Еврар (1764–1824) — другарка на Марат, помагала му при издаването на вестник „Приятел на народа“.