III
Нека привършим с описанието на заседателната зала. Всички проявяват интерес към това страшно място.
Още при влизането най-напред биеше в очи една висока статуя на Свободата, която беше между два широки прозореца.
Четиридесет и два метра дължина, десет метра широчина и единадесет метра височина — такива бяха размерите на това, което е било театър на краля, и на това, което остава театър на революцията. Елегантната и величествена зала, построена от Вигарани за придворните, изчезна под грубата галерия, която през деветдесет и трета година трябваше да издържи тежестта на народа. Тази галерия, на която бяха построени трибуните за публиката, имаше една особеност, която заслужава да се отбележи — опираше се само на един стълб. Този стълб беше монолитен с окръжност десет метра. Малко кариатиди са работили като този стълб; в продължение на години той издържа суровия натиск на революцията. Той понесе възторжените ръкопляскания, ентусиазма, ругатните, шума, ропота, огромното безредие на гнева, бунта. Той не се огъна. След Конвента той видя Съвета на старейшините250. 18 брюмер251 го махна.
Тогава Персие252 замести дървения стълб с мраморни колони, които не издържаха толкова.
Идеалът на архитектите понякога е своеобразен; архитектът от улица „Риволи“ е имал за идеал траекторията на оръдейно гюлле, архитектът от „Карлсруе“ е имал за идеал едно ветрило; едно гигантско чекмедже на шкаф — изглежда такъв ще е бил идеалът на архитекта, който е построил залата, в която Конвентът се настани на 10 май 1793 година; тя беше дълга, висока и плоска. На една от големите страни на този паралелограм беше опрян един огромен полукръг — амфитеатърът с пейките за представителите, без маси и пюпитри; Гаран-Кулон253, който обичаше много да пише, пишеше на коляното си; срещу пейките — трибуната; пред трибуната — бюстът на Льопелетие дьо Сен-Фаржо254; зад трибуната — фотьойлът на председателя.
Главата на бюста малко надвишаваше ръба на трибуната; поради това след време махнаха бюста оттам.
Амфитеатърът бе съставен от деветнадесет полукръгли пейки, поставени една зад друга; в двата края на амфитеатъра имаше допълнителни пейки.
Долу, в отвора на подковата, до основата на трибуната, стояха разсилните.
На едната страна на трибуната върху стената бе окачена голяма черна рамка с плакат, висок девет стъпки, на който на две колони, разделени със скиптър, бе написана Декларацията за правата на човека255; на другата страна имаше празно място, на което по-късно бе поставена подобна рамка с текста на Конституцията от година II, като двете колони бяха разделени с меч. Над трибуната, тоест над главата на оратора, потрепваха почти хоризонтално три огромни трицветни знамена, които излизаха от дълбочината на една ложа с две отделения, постоянно пълна с народ; тези знамена бяха закрепени на един олтар с надпис: ЗАКОНЪТ. Зад този олтар, като стража на свободното слово, се издигаше един огромен римски сноп256, висок като колона. Гигантски статуи бяха поставени до стената, точно срещу представителите. От дясната страна на председателя беше Ликург257, отляво — Солон258; над пейките на монтанярите беше Платон.
Тия статуи вместо пиедестали имаха обикновени каменни подставки, разположени върху дълга, издадена напред балюстрада, която опасваше залата и по този начин отделяше публиката от събранието. Зрителите се облягаха на тази балюстрада.
Черната дървена рамка на плаката за Правата на човека достигаше балюстрадата, прерязваше картината на стената и нарушаваше правата линия, което възмущаваше Шабо. „Грозно е“ — казваше той на Вадие259.
Върху главите на статуите имаше дъбови и лаврови венци.
Една зелена драперия, по която с по-тъмнозелена боя бяха нарисувани подобни венци, се спускаше на едри прави гънки от балюстрадата и покриваше цялата долна част на залата, заета от събранието. Над тази драперия стената беше бяла и студена. В тази дебела стена бяха издълбани, сякаш пробити с инструмент, без никакви архитектурни орнаменти два балкона с трибуните за публиката — квадратните долу, кръглите отгоре — според правилото; защото Витрувий260 не беше още детрониран и според него украшенията в горната част на свода трябва да бъдат поставени над главната хоризонтална греда. Имаше по десет трибуни върху всяка от дългите страни на залата, а на всеки край по две извънредно големи ложи; всичко двадесет и четири. В тях се трупаха тълпите.
250
Съвет на старейшините — горна камара на Законодателния корпус през периода на Директорията (1795–1799). Долната камара се наричала Съвет на петстотинте.
251
18 Брюмер — 9 ноември 1799 г., денят на държавния преврат, свалил правителството на Директорията и сложил началото на военно-буржоазната диктатура на Наполеон.
253
Гаран-Кулон, Жан-Филип (1748–1816) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента; по-късно член на Съвета на петстотинте, при Наполеон станал сенатор, получил титлата граф.
254
Льопелетие дьо Сен-Фаржо, Луи-Мишел (1760–1793) — деец от Великата френска революция, якобинец, председател на Учредителното събрание и депутат в Конвента, убит от роялист.
255
Декларация за правата на човека (и на гражданина), приета от Учредителното събрание на 27 август 1789 г. Съгласно Декларацията всеки човек има право на свобода, политическо и социално равенство, собственост; провъзгласявали се сувереността на нацията, безопасността и съпротивата срещу угнетяването и т.н.
256
Римски сноп — ликторски сноп, емблема на ликторите, служители на длъжностни лица в древния Рим, носещи сноп пръчки и брадва.
257
Ликург (IX в. пр.н.е.) — легендарен цар на Спарта, създател на закони, определящи нейния обществено-политически строй.
258
Солон (ок. 640–ок. 558 пр.н.е.) — древногръцки политически деец; извършил в Атина реформи, ограничаващи влиянието на древните аристократически родове.
259
Вадие, Марк-Гийом-Алексис (1736–1828) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента, член на Комитета на обществената безопасност; участник в преврата на 9 термидор.