Выбрать главу

От другата страна: Антоан-Луи-Леон Флорел дьо Сен-Жюст, двадесет и три годишен, бледен, с правилен профил, с ниско чело и с дълбока тъга, отразена в загадъчния му поглед; Мерлен от Тионвил303, когото германците наричаха „Фьойер-Тойфел“ — Огнения дявол, Мерлен от Дуе, престъпният автор на закона за подозрителните; Субрани304, когото народът на Париж поиска на 1 прериал305 да бъде генерал; бившето кюре Льобон306, който сега държеше сабя в ръката, пръскала преди това светена вода; Бийо-Варен307, който предсказваше, че в бъдещото съдопроизводство ще има арбитри съдии; Фабр д’Еглантин308, който има едно прекрасно хрумване — републиканския календар, както Руже дьо Лил309 има възвишеното вдъхновение „Марсилезата“, но нито единият, нито другият не се прояви втори път; Манюел310, прокурорът на Комуната, който бе казал: „Един мъртъв крал не значи един човек по-малко“; Гужон311, който бе участвувал при превземането на Трипщадт, Нойщадт и Шпейер и бе видял бягството на пруската армия; Лакроа312, който от адвокат стана генерал и получи орден „Сен-Луи“ шест дни преди 10 август; Фрерон Терсит, син на Фрерон-Зоил313; Рюл314, неумолимият претърсвач на железните каси, предопределен да бъде сред самоубилите се републиканци, сложил сам край на живота си в деня, когато умираше републиката; Фуше315, човекът с демонска душа и лице на смъртник; Камбулас316, приятелят на татко Дюшен, който казваше на Гилотен317: „Ти си от Клуба на феланите, но дъщеря ти е от Клуба на якобинците“; Жаго318, който отговаряше на тия, които оплакваха голотата на затворниците, със следните жестоки думи: „Самият затвор е каменна дреха“; Жавог319, страшният обирач на гробовете в Сен-Дени; Ослен320, изпълнител на присъди, който укриваше в дома си осъдената на изгнание госпожа Шари; Бантабол321, който, когато председателствуваше, даваше знак на публиката да ръкопляска или да освирква; журналистът Робер322, съпруг на госпожица Кералио323, която пишеше: „Нито Робеспиер, нито Марат не идват у дома; Робеспиер може да дойде, когато поиска, Марат — никога“; Гаран-Кулон, който гордо бе извикал, когато Испания се бе намесила в процеса на Луи XVI, че Събранието не е длъжно да чете писмото на един крал, защищаващ друг крал; Грегоар, епископът отначало достоен за църквата, но по-късно при Империята отказал се от републиканеца Грегоар, като стана граф Грегоар; Амар324, който казваше: „Цялата земя осъжда Луи XVI. Към кого да се обърнем за присъда? Към планетите ли?“; Руйе325, който на 21 януари се беше противопоставил срещу оръдейната стрелба от Пон-Ньоф, като каза: „Една кралска глава не трябва при падането си да вдига повече шум, отколкото главата на който и да е човек“; Шение326, братът на Андре; Вадие, един от тия, които слагаха пистолета си на трибуната; Панис327, който казваше на Моморо: „Аз искам Марат и Робеспиер да се целунат на моята маса, у дома“. — „Къде живееш ти?“ — „В Шарантон.“328 — „Щях да се учудя, ако живееше другаде“ — казал Моморо; Льожандр, който бе касапинът на революцията във Франция, както Прайд329 бе касапинът на революцията в Англия; „Ела тук, за да те убия“ — викаше той на Ланжюине. А Ланжюине отговаряше: „Най-напред издай декрет, че съм вол“; Коло д’Ербоа, този злокобен комедиант с антична маска с две уста, които казват „да“ и „не“, одобрявайки с едната това, което другата хулеше, за да очерня Карие в Нант и да превъзнася Шалие330 в Лион, за да изпраща Робеспиер на ешафода, а Марат в Пантеона; Женисийо331, който искаше смъртна присъда за всеки, който носи медала „Мъченикът Луи XVI“; Леонар Бурдон332, учителят, който бе предоставил къщата си на стареца от Мон-Юра; морякът Топсан333, адвокатът Гупийо334, търговецът Лоран Льокоантр335, лекарят Дюем336, скулпторът Сержан337, художникът Давид, принцът Жозеф Егалите. И другите: Льокоантр-Пюираво, който искаше Марат с декрет да бъде обявен „за умопобъркан“; Робер Ленде, неспокойният създател на този октопод, чиято глава беше Комитетът на обществената безопасност и който обхващаше Франция със своите двадесет и едно хиляди пипала, които се наричаха революционни комитети; Льобьоф338, за когото Жире-Дюпре в своята книга „Коледата на лъжепатриотите“ беше посветил следния стих: „Льобьоф видя Льожандр и замуча“339; Томас Пейн340, милостив американец; Анахарсис Клоотс, немски барон милионер, атеист, ебертист, наивник; неподкупният Льоба, приятел на семейство Дюпле; Ровер341, един от редките хора, които са зли заради злобата, защото изкуството заради изкуството е по-разпространено, отколкото се мисли; Шарлие342, който искаше да се говори с аристократите на ви; Талиен343, човек чувствителен и свиреп, който от любов ще направи 9 термидор344; Камбасерес345, прокурорът, който ще стане принц; Карие, прокурорът, който ще се превърне в тигър; Лапланш346, който един ден ще извика: „Аз искам оръдието да има предимство, когато се дава тревога“; Тюрио347, който искаше да гласуват открито съдиите на Революционния трибунал; Бурдон от Оаза348, който предизвикваше на дуел Шамбон, издаваше Пейн и беше издаден от Ебер; Файо349, който предлагаше „да се изпрати във Вандея една армия от подпалвачи“; Таво350, който на 13 април бе почти посредник между жирондинците и монтанярите; Верние351, който искаше жирондинските вождове и монтанярските вождове да отидат да служат като прости войници; Ревбел352, който се затвори в Майнц; Бурбот353, чийто кон бе убит под него при превземането на Сомюр; Гимберто354, който командуваше армията на Шербурското крайбрежие; Жар-Панвилие355, който предвождаше армията на Ларошелското крайбрежие; Льокарпантие356, който командуваше ескадрата в Канкал; Робержо357, когото очакваше засада в Ращадт; Прийор от Марна, който носеше в лагерите своите стари еполети на ескадронен командир; Льовасьор358 от Сарт, който с една дума убеди Серан, командира на батальона в Сент-Аман, да се самоубие; Ревершон359, Мор360, Бернар дьо Сент361, Шарл Ришар362, Льокинио и начело на тази група един Мирабо, който се наричаше Дантон.

вернуться

303

Мерлен от Тионвил, Антоан (1762–1833) — френски политически деец, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента, комисар на Конвента при потушаването на Вандейския бунт; участвувал в преврата на 9 термидор.

вернуться

304

Субрани, Пиер-Амабл дьо (1752–1795) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента; след разгромяването на въстанието през май 1795 г. бил осъден на смърт и завършил живота си със самоубийство.

вернуться

305

Прериал — деветият месец на републиканския календар (от 20 май до 18 юни).

вернуться

306

Льобон, Хюисманс-Франсоа-Жозеф (1765–1795) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента; екзекутиран след преврата на 9 термидор.

вернуться

307

Бийо-Варен, Жак-Никола (1756–1819) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента; след преврата на 9 термидор бил заточен в Кайена; умрял в изгнание.

вернуться

308

Фабр д’Еглантин, Филип-Франсоа-Назар (1750–1794) — френски поет, драматург и политически деец, якобинец, член на Конвента, автор на републиканския календар (1793). Екзекутиран заедно с Дантон.

вернуться

309

Руже дьо Лил, Клод-Жозеф (1760–1836) — френски офицер, поет, автор на „Марсилезата“ (1792) и на други революционни песни.

вернуться

310

Манюел, Луи-Пиер (1751–1793) — френски политически деец, генерален прокурор на Парижката комуна, член на Конвента, откъдето излязъл в знак на протест против гилотинирането на краля. Екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.

вернуться

311

Гужон, Жак-Мари-Клод-Александър (1766–1795) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента. След потушаването на народното въстание през май 1795 г. бил осъден на смърт и завършил живота си със самоубийство.

вернуться

312

Лакроа, Жан-Франсоа (1754–1794) — член на Конвента, изпълнявал заедно с Дантон различни поръчения в Белгия; обвинен в незаконно забогатяване; екзекутиран заедно с Дантон.

вернуться

313

Фрерон-Терсит, син на Фрерон-Зоил — има се предвид Фрерон, Луи (1754–1802) — френски политически деец, член на Конвента, син на Фрерон, Ели (1718–1776) — известен критик, враг на Волтер и на философите-просветители, осмян от Волтер в неговите сатири. Терсит — герой от „Илиадата“ на Омир, образ на уродлив и страхлив воин; Зоил (IV в. пр.н.е.) — критик, прославил се със завистливите си нападки срещу Омир; името му е станало нарицателно, когато се говори за невежествен и бездарен критик.

вернуться

314

Рюл, Филип-Жак (1737–1795) — френски политически деец член на Законодателното събрание и на Конвента, якобинец; през време на термидорианската реакция бил арестуван и завършил Живота си със самоубийство.

вернуться

315

Фуше, Жозеф (1759–1820) — френски политически деец, член на Конвента, монтаняр; за крайна жестокост на поста комисар на Конвента в редица департаменти бил отзован и изключен от Якобинския клуб. Участник в преврата на 9 термидор. При Директорията — министър на полицията; след това участник в преврата на 18 брюмер. При Наполеон — министър на полицията, сенатор, получил титлата херцог. Изменил на Наполеон през време на неговото бягство от остров Елба и спомогнал за реставрирането на Бурбоните. Свален от поста министър на полицията, приел австрийско поданство.

вернуться

316

Камбулас — деец от Великата френска революция, член на Конвента, ляв якобинец.

вернуться

317

Гилотен, Жозеф-Иняс (1738–1814) — френски политически деец, член на Учредителното събрание, лекар, изобретател на гилотината.

вернуться

318

Жаго, Грегоар-Мари (1750–1838) — френски политически деец, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента.

вернуться

319

Жавог, Клод (1759–1796) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Конвента, комисар на Конвента в редица департаменти; екзекутиран след разкриването на заговора на Бабьоф.

вернуться

320

Ослен, Шарл-Никола (1752–1794) — френски политически деец, член на Парижката комуна, на Конвента и на Комитета на обществената безопасност; близък на якобинците; екзекутиран по обвинение за връзки с контрареволюционерите.

вернуться

321

Бентабол, Пиер-Луи (1756–1798) — френски политически деец, дантонист, член на Конвента, участник в преврата на 9 термидор; след това член на Съвета на петстотинте.

вернуться

322

Робер, Пиер-Франсоа-Жозеф (1762–1826) — френски политически деец, демократичен публицист, член на Клуба на корделиерите; член на Конвента; умрял в изгнание.

вернуться

323

Кералио, Луиз-Фелисите (1758–1821) — френска писателка, съпруга на члена на Конвента Робер дьо Живе.

вернуться

324

Амар, Жан-Пиер-Андре (1750–1816) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента и на Комитета на обществената безопасност; арестуван след преврата на 9 термидор; по-късно арестуван във връзка със заговора на Бабьоф.

вернуться

325

Руйе, Жан-Паскал (1761–1819) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента; след това един от главатарите на термидорианската реакция.

вернуться

326

Шение, Мари-Жозеф (1764–1811) — френски поет и драматург, член на Конвента, а след преврата на 9 термидор — член на Съвета на петстотинте.

вернуться

327

Панис, Етиен-Жан (1757–1832) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента, на Комитета на общественото спасение и на Комитета на обществената безопасност.

вернуться

328

Шарантон — кантонален център близо до Париж, където се намира известната психиатрична болница.

вернуться

329

Прайд, Томас (умрял 1658) — деец от английската буржоазна революция, изминал пътя от войник до полковник от английската армия, ръководещ при Кромуел чистката на Дългия парламент (1648), след който крал Чарлз I Стюърт бил екзекутиран и била провъзгласена републиката.

вернуться

330

Шалие, Мари-Жозеф (1747–1793) — френски политически деец, ляв якобинец, водач на лионските работници; екзекутирането му след контрареволюционния преврат послужило като тласък за въстание в Лион.

вернуться

331

Женисийо, Жан-Жозеф-Винтор (1749–1804) — деец от Великата френска революция, член на Конвента, негов последен председател; министър през периода на Директорията, член на Съвета на петстотинте.

вернуться

332

Леонар Бурдон, Бурдон дьо ла Крониер (1758–1815) — френски политически деец, член на Конвента; след преврата на 9 термидор участвувал в арестуването на водачите на якобинската диктатура; член на Съвета на петстотинте.

вернуться

333

Топсан — френска политически деец, член на Конвента, морски офицер.

вернуться

334

Гупийо дьо Фонтен, Жан-Франсоа (1763–1823) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента, комисар на Конвента във Вандея.

вернуться

335

Лоран Льокоантр (1750–1805) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента; едни от организаторите на преврата на 9 термидор.

вернуться

336

Дюем, Пиер-Жозеф (1760–1807) — френски политически деец, лекар, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента; станал противник на Робеспиер, участвувал в преврата на 9 термидор.

вернуться

337

Сержан, Антоан-Франсоа, известен под името Сержан-Марсо (1751–1847) — френски художник и гравьор, член на Конвента и на Комитета на народната просвета, участвувал в основаването на Консерваторията; след преврата на 18 брюмер бил арестуван, емигрирал, живял в Италия.

вернуться

338

Льобьоф — френски политически деец, член на Конвента.

вернуться

339

„Льобьоф видя…“ — игра на думи: на френски „le bouf“ значи „волът“, а Льожандр бил касапин.

вернуться

340

Томас Пейн (1737–1809) — американски политически деец, революционен демократ, публицист, пропагандирал идеите на Великата френска революция; преместил се във Франция и бил избран за член на Конвента.

вернуться

341

Ровер, Жозеф (1748–1798) — френски политически деец, член на Законодателното събрание, на Конвента и на Комитета на обществената безопасност, комисар на Конвента в провинцията; участвувал в преврата на 9 термидор; по-късно — член на Съвета на петстотинте.

вернуться

342

Шарлие, Луи-Жозеф (1754–1794) — френски политически деец, член на Конвента.

вернуться

343

Талиен, Жак-Ламбер (1769–1820) — френски политически деец, член на Конвента, комисар в Бордо, където се отдал на произволи и злоупотреби. За да избегне отговорността, преминал на страната на враговете на якобинската диктатура и спомогнал за преврата на 9 термидор.

вернуться

344

9 термидор (27 юли 1794) — денят на контрареволюционния преврат, който сложил край на якобинската диктатура и довел до екзекутирането на вождовете на якобинците. Буржоазната контрареволюция, която започнала в този ден, е известна в историята под името термидорианска (юли 1794 — октомври 1795). След разпускането на термидорианския Конвент властта преминала към правителството на Директорията.

вернуться

345

Камбасерес, Жан-Жак-Режи (1753–1824) — френски политически деец, член на Конвента; втори консул през времето на Консулството, архиканцлер при Империята, играл видна роля при създаването на кодекса на Наполеон.

вернуться

346

Лапланш — френски политически деец, член на Конвента.

вернуться

347

Тюрио дьо ла Розиер, Жак-Алексис (1753–1829) — френски политически деец, член на Конвента, участвувал при превземането на Бастилията, искал създаване на извънреден трибунал. Бил председател на заседанието на Конвента на 9 термидор, лишил Робеспиер от възможност да се защити.

вернуться

348

Бурдон от Оаза, Франсоа-Луи (1751–1798) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента, по-късно един от ръководителите на термидорианския преврат; член на Съвета на петстотинте. Съвременниците му го обвинявали, че е натрупал голямо богатство от спекулации. През 1797 бил арестуван за контрареволюционна дейност и заточен; умрял в заточение.

вернуться

349

Файо — френски политически деец, член на Конвента, якобинец.

вернуться

350

Таво, Луи-Жозеф (1767–1830) — френски политически деец, член на Конвента; по-късно — член на Трибунала и на Законодателния корпус. След реставрацията на Бурбоните бил изгонен от Франция.

вернуться

351

Верние — френски политически деец, член на Конвента.

вернуться

352

Ревбел, Жан-Франсоа (1747–1807) — френски политически деец, член на Конвента; по-късно — член на Директорията.

вернуться

353

Бурбот, Пиер (1763–1795) — деец от Великата френска революция, ляв якобинец, член на Конвента, комисар на Конвента във Вандея. След потушаването на въстанието през май 1795 г. бил осъден на смърт.

вернуться

354

Гимберто — френски политически деец, член на Конвента.

вернуться

355

Жар-Панвилие, Луи-Александър (1757–1822) — френски политически деец, депутат в Законодателното събрание, член на Конвента; по-късно член на Съвета на петстотинте.

вернуться

356

Льокарпантие, Жан Батист (1760–1828) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Конвента и комисар на Конвента през периода на потушаването на Вандейския бунт.

вернуться

357

Робержо, Клод (1753–1799) — френски политически деец, член на Конвента; след това член на Съвета на петстотинте, посланик на Франция в Хага, убит предателски от австрийците през време на конгреса в Ращадт, където се водели преговорите за мир между Франция и Австрия.

вернуться

358

Льовасьор, Рене (1747–1834) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Конвента, автор на исторически мемоари, които Маркс използувал за статията „Борбата на якобинците с жирондинците“.

вернуться

359

Ревершон, Жак (1746–1828) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента. Бил председател на Якобинския клуб и секретар на Комитета на обществената безопасност. След преврата на 9 термидор се сближил с термидорианците.

вернуться

360

Мор, Никола (1743–1795) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Конвента, комисар на Конвента в Шампан; след потушаването на въстанието през май 1795 г. се самоубил.

вернуться

361

Бернар дьо Сент, Адриан-Антоан (1750–1819) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Законодателното събрание, на Конвента и на Комитета на общественото спасение; през 1795 г. арестуван; през 1816 г. изгонен от Франция.

вернуться

362

Шарл Ришар — френски политически деец, член на Конвента от дясното крило на якобинците начело с Дантон.