Сиейес беше задълбочен човек, който стана вятърничав. Той затъна в третото съсловие и не можа да се издигне до народа. Някои личности са създадени да останат по средата на пътя. Сиейес наричаше тигър Робеспиер, който пък го наричаше къртица. Този метафизик накрай стигна не до мъдростта, а до благоразумието. Той беше придворен на революцията, а не неин слуга. Той вземаше лопата и отиваше с народа да работи на Марсово поле, впрегнат в една и съща кола с Александър дьо Боарне. Проповядваше да се действува, а сам нищо не правеше. Казваше на жирондинците: „Привлечете оръдието на ваша страна“. Има мислители, които са и борци; такива хора като Кондорсе бяха с Вернийо или като Камий Демулен — с Дантон. А има и мислители, които искаха да живеят — те бяха със Сиейес.
В най-добрите бъчви има утайка. Под Равнината беше Блатото364. Уродлива неподвижност, в която прозираше егоизмът. Тук в очакване трепереха мълчаливо страхливците. Нищо по-отвратително. Всякакъв позор и никакъв срам; прикрита злоба; негодувание под раболепието. Бяха безсрамно изплашени; използуваха всички средства на подлостта; предпочитаха Жирондата, а тръгваха с Планината; развръзката зависеше от тях; преливаха се към страната, която успяваше; предаваха Луи XVI на Вернийо, Вернийо — на Дантон, Дантон — на Робеспиер, Робеспиер — на Талиен. Те позоряха живия Марат и боготворяха мъртвия Марат. Те подкрепяха всичко до деня, в който проваляха всичко. Те инстинктивно предчувствуваха кога да нанесат решителния удар на всичко, което се клати. В техните очи вършеше измяна към тях всяка разклатила се сила, на която се бяха решили да служат. Те бяха бройката, те бяха силата, те бяха страхът. И оттам смелостта на безчестните.
И оттам 31 май, 11 жерминал365, 9 термидор; трагедии, заплетени от гигантите, а разплетени от джуджетата.
VI
Към тия хора, изпълнени със страсти, се бяха размесили хора, изпълнени с мечти. Утопията присъствуваше тук под всичките си форми — войнствуващата, която използуваше ешафода, и наивната, която отменяше смъртното наказание; страшилище за троновете, ангел за народите. Наред с войнствените глави имаше глави, обзети от съзидателни мисли. Първите се занимаваха с войната, вторите с мира; един мозък, Карно, раждаше четиринадесет армии; друг един мозък, Жан Дебри366, обмисляше създаването на една световна демократическа федерация. Сред тия яростни словоизлияния, сред тия крещящи и ругаещи гласове имаше и плодотворно мълчание. Лаканал367 мълчеше, обмисляше народното образование; Лантенас368 мълчеше и създаваше основните училища; Ревелиер-Льопо369 мълчеше и мечтаеше как да издигне философията до висотата на религия. Други се занимаха с второстепенни, по-дребни, по-практически въпроси. Гитон-Морво370 проучваше подобряването на условията в болниците, Мер371 — унищожаването на крепостничеството, Жан-Бон-Сент-Андре372 — отменянето на затвора за дълг и на телесните наказания, Ром — предложението на Шап373, Дюбойо374 — подреждането на архивите, Коран-Фюстие375 — създаването на анатомически кабинет и природонаучен музей, Гиомар376 — организирането на речно корабоплаване и построяването на бараж на река Шелда. Изкуството също имаше свои фанатици и дори мономани; на 21 януари, когато главата на монархията падаше на площад „Революция“, Безар377, представител на Оаза, отиде да види една картина на Рубенс378, намерена в една мансарда на улица „Сен-Лазар“. Художници, оратори, пророци, хора-великани като Дантон, хора-деца като Клоотс, гладиатори и философи, всички вървяха към една цел — прогреса. Нищо не ги смущаваше. Величието на Конвента бе да се търси реалното количество в това, което хората наричат невъзможно. На единия край Робеспиер бе втренчил поглед в правото; на другия край Кондорсе бе втренчил поглед в дълга.
Кондорсе беше човек на мечтата и на ясността; Робеспиер беше човек на действието; но понякога, когато агонизират остарелите общества, действието означава унищожение. В революциите има два склона — изкачване и слизане, и на различните равнища на тези склонове се срещат всички сезони — като се започне от ледовете и се стигне до цветята. Всяка зона на тия склонове създава хора, подходящи за нейния климат — такива, които живеят на слънце, и такива, които живеят сред мълнии.
364
Блатото — име, дадено на група депутати, които били мнозинство в Конвента. Блатото не се присъединявало към нито една от борещите се политически групировки, но вървяло след тази, която в даден момент била по-силна. Лидери на Блатото били Сиейес, Тибодо, Барас и др. Отначало те подкрепяли жирондинците, след това якобинците, а през периода на разцеплението на якобинския блок (март 1794 г.) — робеспиеристите; при термидорианския преврат преминали на страната на контрареволюцията. Името Равнината или Блатото било дадено поради това, че депутатите седели на долните пейки в заседателната зала.
366
Дебри, Жан-Антоан дьо (1760–1834) — френски политически деец, якобинец, член на Законодателното събрание, на Конвента и на Комитета на общественото спасение; по-късно — член на Съвета на петстотинте; при Наполеон — префект.
367
Лаканал, Жозеф (1762–1845) — френски политически деец член на Конвента, а след това на Съвета на петстотинте; взел активно участие в създаването на литературните и научните учреждения, а също и в народната просвета.
368
Лантенас — френски политически деец, член на Конвента занимавал се с въпросите на началното обучение в училищата.
369
Ревелиер-Льопо, Луи-Мари (1753–1824) — френски политически деец, учен-ботаник, член на Учредителното събрание и на Конвента, близък на жирондинците; член на правителството на Директорията.
370
Гитон-Морво, Луи-Бернар, барон дьо (1737–1816) — виден френски химик; политически деец, член на Законодателното събрание, на Конвента и на Комитета на общественото спасение.
372
Жан-Бон-Сент-Андре, Андре (1749–1813) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента и на Комитета на общественото спасение.
373
Шап, Клод (1763–1805) — френски инженер и физик; създател на въздушния телеграф, задействувал за пръв път през 1793 г. между Париж и Лил.
374
Дюбойо — френски политически деец, член на Конвента; занимавал се с подреждането на архивите.
375
Коран Фюстие — френски политически деец, член на Конвента; разработвал проект за създаване на анатомически кабинет и музей по естествознание.
376
Гиомар — френски политически деец, член на Конвента; известен с това, че изработил план за речно корабоплаване и настоявал да се построи бараж на река Шелда.