X
Огромна зала. Тук имаше от всички човешки, нечовешки и свръхчовешки типове. Епическа сбирщина от противоположности: Гилотен, който отбягваше Давид; Базир398, който оскърбяваше Шабо; Гюаде, който се присмиваше на Сен-Жюст; Вернийо, който презираше Дантон; Луве, който нападаше Робеспиер; Бюзо, който разобличаваше Егалите; Шамбон, който бичуваше Паш, а всички заедно ненавиждаха Марат. А и колко още имена трябва да се отбележат! Армонвил399, наречен Червеният калпак, защото винаги носеше на главата си фригийски калпак, приятел на Робеспиер, който искаше „след Луи XVI да бъде гилотиниран Робеспиер“ от любов към равновесието; Масийо, колега и двойник на добряка Ламурет400, епископът, който се прослави с проповедите си за всеопрощение; Льоарди401 от Морбиан, който жигосваше свещениците в Бретан; Барер402, човекът от мнозинството, който председателствуваше, когато съдеха Луи XVI и който стана за Памела това, което Луве бе за Лодойска; Дону, член на Ораторията403, който казваше: „Да печелим време“; Дюбоа-Крансе, на чието ухо шушукаше Марат; маркиз дьо Шатоньоф, Лакло404, Еро дьо Сешел405, който отстъпваше пред викащия Анрио: „Артилеристи, на оръдията!“; Жюлиен406, който сравняваше Планината с Термолилите; Гамон407, който искаше да има за жените специална ложа; Лалоа408, който искаше да се отдадат почести на епископ Гобел409, влязъл в Конвента, като хвърли митрата и сложи червен калпак; Льоконт410, който бе извикал: „Значи само на тоя, който се разпопи!“; Феро411, пред чиято глава се поклони Боаси д’Англа412, като остави пред историята следния въпрос: „На кого се поклони Боаси д’Англа — на главата ли, тоест на жертвата, или на копието, тоест на убийците?“; двамата братя Дюпра413, единият монтаняр, другият жирондинец, които се мразеха като двамата братя Шение.
От тази трибуна се изричаха такива главозамайващи думи, в които понякога, без дори самият оратор да е очаквал, прозвучаваше съдбовният глас на революцията и вследствие на които събитията изведнъж предизвикваха някакво недоволство и възбуждаха страстите, сякаш хората бяха разбрали зле нещата, за които се говореше; това, което ставаше, изглеждаше като гневен отклик на това, което се казваше; страшни катастрофи започват една след друга, предизвикани от думите на хората. Един вик в планината е достатъчен да предизвика свличане на лавина. Една дума повече може да предизвика срутване. Ако не беше се говорило, нямаше да се случи. Значи, може да се каже понякога, че събитията са сприхави.
По този начин, от една лошо разбрана дума, казана случайно от оратора, падна главата на принцеса Елизабет414.
398
Базир, Клод (1764–1794) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента, близък на десните якобинци начело с Дантон.
399
Армонвил, Жан-Батист, по прякор Червеният калпак (1756–1806) — деец от Великата френска революция, работник-тъкач, приятел на Марат, якобинец, член на Конвента.
400
Ламурет, Адриан (1742–1794) — френски политически деец, епископ, монархист, член на Законодателното събрание, известен с поетичната си реч, произнесена на 20 юни 7192 г. с цел да помири десните и левите. Речта имала въздействие, но същата вечер помирението било забравено. Оттук произлязъл и ироничният израз „целувката на Ламурет“.
402
Барер, Барер дьо Виезак, Бертран (1755–1841) — френски политически деец и писател, якобинец, член на Конвента и на Комитета на общественото спасение, разделил се с Робеспиер поради възгледите си; след преврата на 9 термидор бил осъден на изгнание, но помилван.
404
Лакло, Пиер-Шодерло дьо (1741–1803) — френски писател и офицер, автор на епистолярния роман „Опасните връзки“ (1782).
405
Еро дьо Сешел, Мари-Жан (1759–1794) — деец от Великата френска революция, два пъти председател на Конвента, член на Комитета на общественото спасение, автор на конституцията от 1793 г. Екзекутиран заедно с дантонистите.
407
Гамон, Франсоа-Жозеф — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента, близък на жирондинците; заминал за Швейцария, за да избегне преследванията на якобинците; през периода на термидорианската реакция се върнал във Франция и отново заел мястото си в Конвента. През следващите години не играл голяма политическа роля.
409
Гобел, Жан-Батист-Жозеф (1727–1794) — френски политически деец, близък на якобинците, член на Учредителното събрание; отрекъл се публично от епископския си сан; екзекутиран по присъда на Революционния трибунал поради принадлежност към ебертистите.
410
Льоконт, Пиер (1745–1795) — френски политически деец, член на Конвента, комисар в редица департаменти; убит по време на народното въстание през май 1795 г.
411
Феро, Жан (1764–1795) — френски политически деец, жирондинец, член на Конвента; убит през време на майското въстание от 1795 г.
412
Боаси д’Англа, Франсоа-Антоан (1756–1826) — френски политически деец, адвокат и писател, член на Учредителното събрание, председател на Конвента (1795); един от главатарите на термидорианската реакция; сенатор при Наполеон.
413
Братя Дюпра: Жан (1760–1793) — жирондинец, арестуван в екзекутиран, и Луи — монтаняр, скарал се с брат си, като го обвинил, че искал да посегне на живота му.