В Конвента невъздържаността на езика беше нещо обикновено.
Заканите летяха и се кръстосваха в спорове като огнените езици на пожар. Петион: „Робеспиер, говорете по същество“. Робеспиер: „Съществото сте вие, Петион. Ще стигна до него и вие ще видите“. Един глас: „Смърт на Марат!“ Марат: „В деня, в който Марат ще умре, няма да има Париж, а в деня, в който Париж ще загине, няма да има вече републиката“. Бийо-Варен става и казва: „Ние искаме…“ Барер го прекъсва: „Ти говориш като крал“. Друг ден пък Филипо: „Един член на Конвента насочи меч срещу мене“. Одуен415: „Председателю, поставете на място убиеца“. Председателят: „Почакайте“. Панис: „Председателю, напомням ви, че вие трябва да бъдете на мястото си“. Присмиваха се жестоко. Льокоантр: „Кюрето от Шан-дьо-Бу се оплаква, че неговият епископ Фоше, който има любовници, пречи на другите да имат съпруги“. Друг глас: „Отче, вземи си жена“! Трибуните за публиката се намесваха в разговорите. Дори се обръщаха на ти към Конвента. Един ден на трибуната се качва представителят Рюан416, на когото единият хълбок беше много по-дебел от другия. Един от публиката му извика: „Обърни си това надясно, тъй като едната ти «буза» е по вкуса на Давид!“ Такива волности си позволяваше народът в Конвента. Все пак веднъж, в бъркотията на 11 април 1793 година, председателят нареди да арестуват зрител, нарушил реда.
Един ден, на заседание, на което е присъствувал старият Буонароти417, Робеспиер взима думата и говори два часа, поглеждайки Дантон ту втренчено, което било лошо, ту косо, което било още по-лошо. Той сразява от упор. Той завършва възмутено с взрив от зловещи думи: „Знаем кои интригуват, знаем кои развращават и кои са развратените, знаем кои са изменниците; те са в това събрание. Те слушат какво говорим; ние ги виждаме и не ги изпускаме от очи. Нека те погледнат над главите си и ще видят меча на закона; нека погледнат и в съвестта си, за да видят своето безчестие. Нека се пазят“. И когато Робеспиер завърши, Дантон с лице към тавана, с полузатворени очи, едната му ръка увиснала надолу през облегалото на пейката, се обърна назад и го чуха да тананика:
В отговор се сипеха обиди: „Заговорник!“, „Убиец!“, „Злодей!“, „Бунтовник!“, „Скромният!“ Разобличаваха се един друг пред бюста на Брут. Пререкания, проклятия, предизвикателства. Яростни погледи от едната към другата страна, вдигнати заканително юмруци, насочени пистолети, полуизвадени от ножниците ками. Голяма буря на трибуната. Някои говореха така, сякаш бяха на гилотината. Главите се люшкаха изплашени и страшни. Монтаняри, жирондинци, фелани, модерантисти419, терористи420, якобинци, корделиери и осемнадесет свещеници кралеубийци.
Такива бяха тези хора! Кълба дим, разпръснати по всички посоки.
XI
Умове, жертва на вятъра.
Но този вятър беше чудотворен вятър.
Да бъдеш член на Конвента това означаваше, че си океанска вълна. И това беше вярно дори за най-великите. Импулсивната сила идваше отгоре. В Конвента имаше една воля, волята на всички, която не принадлежеше на никого. Тази воля беше някаква идея, идея неукротима, необхватна, която вееше от мрака на небесните висини. Ние наричаме това Революция. Когато преминаваше, тази идея поваляше едни и издигаше други; едните разбиваше в подводните скали, другите отнасяше с пяната. Тази идея знаеше къде отива и тласкаше бездната пред себе си. Да се приписва революцията на хората е все едно да се приписва на вълните приливът и отливът на морето.
Революцията е дело на Неизвестния. Наречете я добро дело, ако страстно желаете бъдещето, или лошо дело, ако тъгувате за миналото, но оставете я на този, който я извършва. Тя изглежда общо дело на големите събития и на великите личности, но тя в действителност е резултат на събитията. Събитията правят разходи, хората плащат. Събитията диктуват, хората подписват. 14 юли носи подписа на Камий Демулен, 10 август е подписан от Дантон, 2 септември е подписан от Марат, 21 септември е подписан от Грегоар, 21 януари е подписан от Робеспиер; но Демулен, Дантон, Марат, Грегоар и Робеспиер са само писари, които потвърждават събитието. Могъщият и зловещ редактор на тези велики страници се именува бог, а маската му — съдба. Робеспиер вярваше в бога. Разбира се!
Революцията е една форма на иманентната сила, която ни притиска от всички страни и която ние наричаме Необходимост.
415
Одуен, Жан-Пиер (1764–1808) — френски политически деец публицист, якобинец, член на Конвента; по-късно — член на Съвета на петстотинте.
416
Рюан, Пиер-Шарл (1750–1808) — френски политически деец, член на Конвента, якобинец; след това член на Съвета на петстотинте, а по-късно заемал различни административни и дипломатически постове.
417
Буонароти, Филип-Мишел (1761–1837) — френски революционер (роден в Пиза), съратник на Бабьоф, автор на „История на заговора на равните“ (1828).
419
Модерантисти — привърженици модерантизма (политика на „умерените“) — така наричали жирондинците и другите представители на дясното направление.