И Дюсо възкликна:
— Да умреш е по-лесно, отколкото да живееш.
В това време Барер беше започнал да чете доклад за положението във Вандея. Деветстотин души от Морбиан бяха тръгнали с артилерия да подпомогнат Нант. Редон беше застрашен от селяните. Пембьоф беше атакуван. Край Мендрен кръстосваше една ескадра, за да предотвратява десантите. Цялото ляво крайбрежие на Лоара, от Енгранд до Мор, беше осеяно с роялистки батареи. Три хиляди селяни завладяха Порник. Те крещяха: „Да живеят англичаните!“ Едно писмо на Сантер до Конвента, което сега Барер четеше, завършваше така: „Седем хиляди селяни атакуваха Ван. Ние ги отблъснахме и пленихме четири оръдия…“
— И колко пленници? — прекъсна го нечий глас.
Барер продължи: „В послеписа на писмото е добавено: «Пленници нямаме, защото престанахме да пленяваме.»“426
Марат, все така неподвижен, не слушаше, сякаш бе погълнат от сериозна мисъл.
Той държеше в ръка и мачкаше с пръсти един лист, на който някой, ако би могъл да го разгъне, би прочел следните няколко реда, написани от Моморо, вероятно отговор на поставен от Марат въпрос:
„Не мога да направя нищо срещу всемогъществото на комисарите-пълномощници, най-вече срещу пълномощниците на Комитета на общественото спасение. Напразно Женисийо каза на заседанието на 6 май: «Всеки комисар е повече от крал» — това нищо не помогна. Те имат власт над живота и смъртта. Масад в Анжер, Трюлар в Сент-Аман, Нион при генерал Марсе, Парен при армията в Сабл, Милиер при армията в Ниор са всемогъщи. Клубът на якобинците стигна дотам, че направи Парен бригаден генерал. Обстоятелствата оправдават всичко. Един делегат на Комитета на общественото спасение държи в шах един генерал-аншеф“.
Марат престана да мачка листа, сложи го в джоба си и бавно се насочи към Монто и Шабо, които продължаваха да разговарят и не бяха забелязали влизането му.
Шабо казваше:
— Марибон ли си или Монто, чуй какво ще ти кажа: идвам от Комитета на общественото спасение.
— Е, какво правят там?
— Повериха един благородник да бъде пазен от един свещеник.
— О!
— Един благородник като тебе…
— Аз не съм благородник — каза Монто.
— На един свещеник…
— Като тебе.
— Аз не съм свещеник — каза Шабо.
И двамата започнаха да се смеят.
— Разкажи точно този анекдот — подзе Монто.
— Ето какъв е случаят. Един свещеник, който се казва Симурден, е делегат с пълни права при някой си виконт на име Говен; този виконт командува експедиционната колона на крайбрежната армия. Целта е да се попречи на благородника да действува непочтено, а на свещеника да изменничи.
— Много проста работа — отвърна Монто. — Трябва само да се вкара и смъртта в играта.
— Аз съм дошъл за това — каза Марат.
Те вдигнаха глави.
— Добър ден, Марат — каза Шабо. — Ти много рядко присъствуваш на нашите заседания.
— Моят лекар ми препоръча вани — отвърна Марат.
— Трябва да се пазите от вани — подзе Шабо. — Сенека427 е умрял във вана.
Марат се усмихна:
— Шабо, тук няма Нерон428.
— Но ти си — каза един суров глас.
Беше Дантон, който минаваше край тях, отивайки на пейката си.
Марат дори не се обърна.
Той наведе главата си между лицата на Монто и Шабо.
— Слушайте, дошъл съм за нещо сериозно, трябва един от нас тримата днес да предложи на Конвента един проект за декрет.
— Не аз — каза Монто. — Мене не ме слушат, аз съм маркиз.
— И мене — каза Шабо — не ме слушат, аз съм капуцин.
— А и мене — каза Марат — не ме слушат, аз съм Марат.
И тримата замълчаха.
Когато Марат биваше загрижен, не беше лесно да му се задават въпроси. Все пак Монто се осмели да го попита:
— Марат, какъв декрет искаш да предложиш?
— Декрет, който да наказва със смърт всеки военачалник, който пусне да избяга някой пленен бунтовник.
Шабо се намеси:
— Такъв декрет съществува, гласувахме го в края на април.
— Обаче все едно че не съществува — каза Марат. — Навсякъде в цяла Вандея всеки пуска пленниците да бягат и това покровителство остава ненаказано.
— Марат, значи декретът не се прилага вече.
— Шабо, декретът отново трябва да влезе в сила.
— Разбира се.
— И затова трябва да се говори в Конвента.
427
Сенека, Луций Аней (ок. 2 пр.н.е.–ок. 65 от н.е.) — древноримски философ и писател, възпитател на император Нерон, който го заподозрял, че участвува в заговор против него, и му заповядал да се самоубие.
428
Нерон (37–68) — римски император, отличил се със своята жестокост и подозрителност. Бунтът в армията го накарал да се самоубие.