И нека се попитаме дали този слепец можеше да приеме тази светлина.
II
Хората
Селянинът има две опорни точки: нивата, която го храни, и гората, която го крие.
Трудно може да си представите какво бяха бретонските гори; те бяха градове. Нищо по-глухо, по-безмълвно и по-диво от тия вплетени едни в други тръни и клонаци; тия просторни шубраци бяха леговища на спокойствието и на тишината; никоя самота не изглежда така мъртвешка и така гробовна; ако би могло само с един удар като мълния да се отсекат дърветата, изведнъж под тази сянка ще се види мравуняк от хора.
Тесни, кръгли кладенци, замаскирани отгоре с капаци от камъни и клони, отначало отвесни, после хоризонтални, разширяващи се фуниеобразно под земята, докато стигнат до тъмни землянки — такива скривалища Камбиз432 намери в Египет, а Вестерман — в Бретан; там е било в пустинята, а тук в гората; в египетските подземия е имало трупове, в бретонските подземия имаше живи хора. Една от най-затънтените поляни в гората Мидон, цялата прокопана с подземни галерии и килии, в които влизаше и излизаше един загадъчен народ, се наричаше „Големият град“. Друга една поляна, също така запустяла на повърхността и също така населена под земята, се наричаше „Кралският площад“.
Този подземен живот в Бретан е съществувал от незапомнени времена. Тук човекът винаги е бягал от човека. Затова са се появили бърлогите на влечугите, издълбани под дърветата. Това е започнало от друидите433, а някои от тези подземия са дори толкова стари, колкото долмените. Злите духове от легендите и чудовищата от историята — всичко е минало през тази черна земя: Тевтат434, Цезар435, Хойол, Неомен, Жофроа Английски436, Ален Желязната ръкавица, Пиер Моклерк437, френският род Блоа438, английският род Монфор439, крале и херцози, деветте бретонски барони, съдиите на Великите дни, нантските графове, воюващи с ренските графове, скитници, разбойници, големи войски, Рене II440 — виконт дьо Роан, представители на краля, добрият Шонски херцог, който бесеше селяните под прозорците на госпожа дьо Севинье441, през петнадесети век кланетата на сеньорите, през шестнадесети век и седемнадесети век религиозните войни, през осемнадесети век тридесетте хиляди кучета, обучени за лов на хора; при този страшен тропот народът е решавал да изчезва. Така едни след други троглодитите442 са бягали, за да се спасят от келтите, келтите са бягали, за да се спасят от римляните, бретонците са бягали за да се спасят от нормандците, хугенотите са бягали, за да се спасят от католиците, контрабандистите са бягали, за да се спасят от митничарите; отначало са се криели в горите, а после под земята. В убежища за зверове. Тиранията принизява дотам народите. В продължение на две хиляди години деспотизмът във всичките си прояви — завоевания, феодализъм, фанатизъм, данъци — гонеше тази нещастна, обезумяла Бретан: безмилостна хайка, която непрекъснато сменяше една форма, за да започне под друга. Хората се криеха в земята.
Ужасът, който е една разновидност на гнева, беше напълно готов да обземе душите на хората и землянките бяха напълно готови в горите, когато блесна френската република. Бретан се разбунтува, почувствувала се потисната от това насилствено освобождение. Обикновена грешка на робите.
432
Камбиз — древноперсийски цар, син на Кир II Велики, управлявал от 529 до 521 г. пр.н.е., завоювал Египет, където сновал XXVII династия. Отличавал се с жестокост.
435
Цезар, Гай Юлий (100–44 пр.н.е.) — държавник, пълководец и писател на древния Рим. В началото на политическата си дейност подкрепял програмата на демократическите групировки на робовладелската класа. Когато влязъл в състава на триумвирата, управлявал Галия, която напълно подчинил на Рим. След редица победи бил провъзгласен за пожизнен диктатор. Военната монархия на Цезар била диктатура на робовладелците. Цезар бил убит в резултат на заговор.
436
Жофроа Английски, Жофроа II (1158–1186) — бретонски херцог, син на английския крал Хенрих II.
437
Пиер Моклерк, Пиер дьо Дрьо (умрял през 1250) — бретонски херцог, вдигнал въстание против кралската власт, но накрая се подчинил на Луи IX. Участвувал в кръстоносния поход на Луи IX и бил взет в плен заедно с него.
438
Френският род Блоа — древен френски графски род, притежавал големи владения в Бретан; по-късно владенията на този род преминали към рода на херцозите Шатийон; последният потомък на този род продал владенията си на херцог Луи Орлеански (1391). При крал Луи XII територията Блоа била присъединена към земите на короната.
439
Монфор, Симон, граф Лейчестър (1208–1265) — английски политически деец, оглавил въстанието против Хенрих III, крал на Англия; управлявал Англия от 1263 до 1265 г.; при него бил създаден първият английски парламент, в който били допуснати представители на градовете.
440
Рене II, виконт дьо Роан (1550–1586) — представител на едно от най-старите аристократически семейства, участник в гражданските войни през XVI в., командувал войските на хугенотите в крепостта Ларошел.
441
Госпожа дьо Севинье, Мари дьо Рабютен-Шантал, маркиза дьо (1626–1696) — френска писателка, авторка на известните „Писма“, писани до дъщеря й и до други лица.