Колко трагични случки е видял мрачният хълм, който се намира между Беньон и Плелан!
Просторните хоризонти извеждат душата до общи идеи; ограничените хоризонти пораждат частните идеи, които понякога стават причина големите сърца да бъдат малки умове, като например Жан Шуан.
Общите идеи, ненавиждани от частните идеи — това е борбата против прогреса.
Роден край и родина — тия две думи предават същността на цялата вандейска война; бунт на местната идея срещу всеобщата идея; селяни срещу патриоти.
VII
Вандея унищожи Бретан
Бретан е стара бунтовница. Винаги, когато се е бунтувала в продължение на две хиляди години, тя е имала право; но последния път сбърка. И все едно дали против революцията или против монархията, дали против делегатите на Конвента или против управителите херцози и перове, против книжните пари или против данъка върху солта, независимо от личностите, застанали начело на воюващите — Никола Рапен478, Франсоа дьо Лану479 капитан Плювио и госпожа дьо Лагарнаш или Стофле, Кокро и Льошанделие дьо Пиервил, дали начело с господин дьо Роан срещу краля или с господин дьо Ларошжаклен в защита на краля, Бретан винаги е водила една и съща война, война на местната власт срещу централната власт.
Тези стари провинции бяха някакво блато; на спящата вода не й беше приятно да тече; духащият вятър не ги освежаваше, той ги разяряваше. За местното население областта Финистер беше краят на Франция, там свършваха нивята, предопределени за човека, дотам спираха поколенията. „Стой!“ — крещеше океанът на земята. „Стой!“ — крещеше и варварството на цивилизацията. Всеки път, когато центърът, Париж, даваше някакъв тласък — независимо дали той идваше от кралските или от републиканските среди, независимо дали този тласък имаше за цел да засили деспотизма или да увеличи свободата — той се приемаше като нещо ново и цяла Бретан настръхваше. Оставете ни на спокойствие. Какво искате от нас? Блатото вземаше вилата си, Бокаж — карабината си. Всички наши старания, нашите начинания в законодателството и в просветата, нашите енциклопедии, нашите философии, нашите гении, нашите славни дела — всичко се разбива пред Хуру; тревожният камбанен звън на Базуж заплашва френската революция; пущинакът Фау се бунтува срещу нашите шумни площади, а камбаната на О-де-Пре обявява война на кулата на Лувър.
Ужасна глухота.
Вандейският бунт е едно зловещо недоразумение.
Огромна схватка, свада на титани, необхватен бент, оставил в историята само едно име — Вандея, име знаменито и черно; самоубила се заради отсъствуващите вече, пожертвувала се от егоизъм, загубила време да отдава неизмерима храброст на подлостта, без сметка, без стратегия, без тактика, без план, без цел, без вожд, без отговорност; показала до каква степен волята може да бъде безсилна; рицарствена и дива; нелепа в своята разпасаност, издигнала срещу светлината преградна стена от мрак; от невежества водила дълга, глупава и високомерна съпротива срещу истината, справедливостта, правото, разума, освобождението; причинила ужаси в продължение на осем години — разорение на четиринадесет департамента, опустошение на нивята и на реколтите, опожаряване на селата, разрушения и грабежи в градовете, избиване на жени и деца, запалени факли в колибите, мечове в сърцата, заплаха на цивилизацията, надежда за господин Пит — такава бе тази война, несъзнателен опит за бащеубийство.
Изобщо, доказвайки, че е необходимо да се прогони отвсякъде старият бретонски мрак и изведнъж лъчите на светлината да проникнат навред в този гъсталак, Вандея помогна на прогреса. Катастрофите притежават мрачната способност да нареждат нещата.
Книга втора
Трите деца
I
Plus quam civilia bella480
Лятото на 1792 година беше много дъждовно; лятото на 1793 година беше много горещо. Поради гражданската война нямаше вече, така да се каже, пътища в Бретан. Въпреки това хората пътуваха благодарение на хубавото лято. Най-добрият кът е сухата земя.
478
Никола Рапен (1535–1608) — френски поет, един от управниците на Бретан, борил се за нейната независимост от кралската власт.
479
Франсоа дьо Лану, по прякор Желязната ръка (1531–1591) — френски капитан, участник в гражданската война през XVI в., борил се на страната на хугенотите. Автор на „Политически и военни речи“ (1585).