Той се обърна и освети с фенера един друг афиш, поставен на другото крило на вратата. Пътникът прочете:
„Говен предупреждава Лантенак, че ако го залови, ще заповяда да го разстрелят.“
— Вчера — каза стопанинът — бе залепен на вратата ми първият афиш, а тази сутрин вторият. Отговорът не закъсня.
Полугласно, сякаш говореше на себе си, пътникът произнесе следните няколко думи, които ханджията чу, но не разбра напълно:
— Да, това е повече от междуособна война, това е семейна война. Така трябва и е по-добре. Само с такива жертви може да се постигне великото подмладяване на народите.
Пътникът вдигна ръка към шапката си и поздрави втория афиш, втренчил поглед в него.
Стопанинът продължи:
— Виждате ли, гражданино, в какво се състои работата. В градовете и в големите селища ние сме за революцията, а в селата са против; или, с други думи, в градовете са французи, а в селата бретонци. Това е война между граждани и селяни. Те ни наричат „дебеланковци“, а ние тях — „селяндури“. Благородниците и свещениците са с тях.
— Не всички — прекъсна го конникът.
— Разбира се, гражданино, тъй като тук при нас един виконт се бие против един маркиз.
И после добави сякаш на себе си:
„Пък и вярвам, че говоря на свещеник.“
Конникът продължи:
— И кой от двамата има надмощие?
— Досега виконтът. Но му е трудно. Старият е жесток човек. Тия хора са от рода Говен, местни благородници. Родът има два клона — големият начело с маркиз дьо Лантенак и малкият начело с виконт Говен. Днес двата клона се бият. Това не става с дърветата, но с хората става. Този маркиз дьо Лантенак е всемогъщ в Бретан; за селяните той е принц. Още в деня на пристигането му около него се събраха осем хиляди души; в продължение на една седмица въстанаха триста енории. Ако бе успял да завземе един кът от крайбрежието, англичаните щяха да дебаркират. За щастие тук се намираше този Говен, който е внук на брат му — колко странна история! Този републикански командир притисна стареца. Събитията така се развиха, че още в началото този Лантенак изби сума ти пленници и заповяда да разстрелят две жени, едната с три деца, осиновени от един парижки батальон. И този батальон стана страшен. Казва се батальон „Червеният калпак“. Не са останали много от тези парижани, но са опасни бойци. Те са причислени в колоната на командира Говен. Нищо не може да им устои. Те искат да отмъстят за жените и да си възвърнат децата. Никой не знае какво е направил старецът с тия деца. И това още повече вбесява парижките гренадири. Ако не бяха тези деца, сигурно войната нямаше да бъде такава. Виконтът е добър и храбър млад човек. Обаче старият е отвратителен маркиз. Селяните наричат това война на свети архангел Михаил срещу Велзевула481. Вие може би знаете, че свети архангел Михаил е местен ангел, покровител на тукашния край. Планината сред морето в залива носи неговото име. Говори се, че той е повалил дявола и го заровил под една друга близка планина, която се нарича Томбелен.
— Да — прошепна конникът, — Тумба Велени, гроба на Веленус, на Велус, на Вел, на Велиал, на Велзевул.
— Виждам, че сте добре осведомен — каза стопанинът и пак заговори на себе си:
„Знае латински, положително е свещеник.“
После продължи:
— И така, гражданино, за селяните тази война отново започва. От само себе си се разбира, че за тях свети архангел Михаил е този кралски генерал, а Велзевул е републиканският командир; обаче ако някой е дявол, това е Лантенак, а ангелът е Говен. Няма ли да поръчате нещо гражданино?
— Имам си манерка и парче хляб. Ами вие не ми казахте какво става в Дол.
— Ето какво. Говен командува бреговата експедиционна колона. Целта на Лантенак беше да разбунтува всичко, да подкрепи Долен Бретан с Дол на Нормандия, да отвори вратата на Пит и да подсили голямата вандейска армия с двадесет хиляди англичани и двеста хиляди селяни. Говен бързо провали този план. Той владее крайбрежието и отблъсква Лантенак във вътрешността, в морето. Лантенак беше тук, но той го изтласка; превзе от него Пон-о-Бо; изгони го от Авранш, изгони го от Вилдийо, попречи му да стигне Гранвил. Стреми се да го натика в гората Фужер и да го обкръжи. Вчера всичко вървя добре, Говен бе тук с колоната си. Изведнъж тревога. Старият, който е много ловък, внезапно предприел атака; говори се, че се е насочил към Дол. Ако превземе Дол и ако разположи в Мон-Дол една артилерийска батарея, а той има оръдия, ще завладее част от крайбрежието, където англичаните ще могат да слязат, и всичко ще бъде загубено. Затова, понеже нямаше нито минута за губене, Говен, който е упорита глава, без да иска разрешение и без да чака заповед, впрегнал артилерията си, строил войската си, извадил сабята си и ето, когато Лантенак напада Дол, Говен се нахвърля върху Лантенак. Именно в Дол ще се сблъскат тия две бретонски глави. Ще бъде забележително това сблъскване. Там са сега.