В този край по традиция в горните етажи на такава кула имаше тайни врати като тези в гробниците на юдейските царе — грамадни камъни върху ос, които, като се завъртят, се отварят и после се затварят, изравнявайки се със стената — архитектурна особеност, пренесена от кръстоносците заедно с островърхите сводове. Когато тези врати биваха затворени, невъзможно беше да бъдат открити — толкова добре се сливаха с другите камъни на стената. Такива врати и днес могат да се видят в тайнствените селища на Антиливан488, оцелели от земетресението, което унищожило дванадесет града по времето на Тиберий489.
II. Отворът
Отворът, през който се влизаше в развалината, беше дупка от мина. Този, който познава трудовете на Ерар, Сарди и Паган, ще разбере, че тая мина е била майсторски направена. Камерата за барута е имала форма на свещеническа шапка и размерът й е съответствувал на здравината на кулата, която трябвало да взриви. Тя сигурно е побирала най-малко два квинтала барут. До тази камера е водел спираловиден канал, който е по-добър от правия канал; пораженията по камъните в стената показваха, че фитилът на мината е бил с диаметър колкото кокоше яйце. Експлозията е причинила в стената дълбока рана, през която атакуващите са могли да влязат. Може да се предположи, че тази кула в различни времена е устояла на доста много сериозни обсади; тя беше надупчена от картеч; и този картеч не беше от едно и също време; всеки вид снаряд оставя свои следи върху крепостната стена; така и по стените на кулата имаше много белези, като се започне от каменните топки на четиринадесети век и се стигне до железните гюллета на осемнадесети век.
Отворът даваше достъп в помещение, което трябва да е било приземният етаж. Точно срещу него в стената на кулата имаше вратичка за изкопано в скалата подземие, което продължаваше до основите на кулата и достигаше чак под залата на приземния етаж.
Това подземие, три четвърти от което бе засипано, беше разчистено през 1835 година под грижите на господин Огюст Льо Прево, антиквар в Берне.
III. Тъмницата
Подземието беше тъмница. Всяка кула имаше такава. Както многото други подземия за наказание от същата епоха, то бе на два етажа. Първият етаж, в който се влизаше през вратичката, беше доста просторна сводеста стая с под на еднакво равнище с приземния етаж. Върху стените отляво и отдясно на вратичката се виждаха две отвесни и паралелни бразди, които от едната стена отиваха в другата, като преминаваха през свода, върху който бяха оставили дълбоки следи, наподобяващи два коловоза. Те наистина бяха два коловоза. Тия две бразди са били издълбани от две колела. Някога, през времето на феодализма, в тази именно стая разчекването се е извършвало по един метод, който не е бил така шумен, както с четирите коня. Тук е имало две колела, толкова здрави и толкова големи, че са опирали до стените и до свода. На всяко от колелата завързвали по една ръка и по един крак на наказания, после ги завъртявали в противоположни посоки и те разкъсвали човека. Нужна е била сила, за да се въртят тия колела, издълбали коловозите в камъните на стените, до които са се опирали. Подобна стая може да се види и днес във Вианден.
Под тази стая имаше друга. Тя е била истинската тъмница. В нея не се влизало през врата, а през дупка; събличали наказания гол, завързвали го с въже под мишниците и го спускали в долната стая през един отдушник в средата на каменния под в горната стая. Ако наказаният се заинатявал да живее, хвърляли са му храна през тази дупка. И днес още може да се види такава дупка в Буйон.
489
Тиберий (42 пр.н.е. — 37 от н.е.) — римски император, който, съзнавайки своята непопулярност, се настанил на остров Капри (27 пр.н.е.) и управлявал оттам с голяма жестокост.