От тази дупка проникваше въздух. Долната стая, прокопана под залата на приземния етаж, приличаше повече на кладенец, отколкото на стая. Тя опираше до вода и леден полъх я изпълваше. Вятърът, който носеше смърт на затворника долу, носеше живот на затворника горе. Благодарение на него в тъмницата можеше да се диша. Затворникът в горния етаж, който опипом се движел под свода, получавал въздух само от тази дупка. Всъщност оттук не излизал жив нито този, който бил горе, нито този, когото спускали през дупката. Затворникът трябвало сам да се пази в тъмнината. Една погрешна стъпка могла да премести наказания от горния етаж в долния етаж. Това било от значение. Ако искал да живее, дупката била опасна за него; ако искал да умре, дупката била за него спасение. Горният етаж бил карцер, долният — гробница. Разположение, каквото имало и тогавашното общество.
Нашите прадеди са наричали тези тъмници „подземни зандани“. Те не съществуват вече и затова за нас това название няма никакъв смисъл. Благодарение на революцията ние се отнасяме с безразличие към него.
Над отвора, който преди четиридесет години служеше за единствен вход в кулата, се виждаше една амбразура, по-широка от другите бойници, над които висеше разкривена и разбита желязна решетка.
IV. Мостът-замък
От другата страна, противоположна на отвора, кулата беше свързана с доста запазен трисводест каменен мост. Върху него имаше жилищна сграда, от която бяха останали само развалини. Както личеше от следите, сградата била разрушена от пожар, почернелите й останки приличаха на скелет, през който прозираше светлината; мостът с развалините и кулата се издигаха като два призрака един до друг.
Тази останка днес е съвсем разрушена и от нея няма никаква следа. Това, което са градили многото векове и многото крале, може да бъде разрушено за един ден само от един селянин.
„Тург“ е селско съкращение и значи Тур-Говен — кулата Говен, както Жюпел означава Жупелиер — стена с бръшлян, а подобно е и името на гърбавия главатар на банда Пенсон-льо-Торт, което значи Пенсонльо-Тортю — Пенсон Костенурката.
Тург, която преди четиридесет години беше развалина, а днес е сянка, през 1793 година беше крепост. Тя е старата бастилия на рода Говен, охранявала е от запад гората Фужер, която днес едва може да се нарече гора.
Тази крепост била построена върху една от шистовите скали, каквито има в изобилие в района между Майена и Динан, разпръснати така навред из храсталаците и поляните, сякаш великани са се замервали с канари по главите.
Всъщност кулата била крепостна; тя се извисявала над скала, в подножието на която има вада, която през януари се превръща в поток, а през юни пресъхва.
Опростена до такава степен, тази крепост през средните векове била почти непревзимаема. Мостът намалявал нейната отбранителна сила. Тогава родът Говен я построил без мост. Използували един от ония подвижни мостове, които могли да бъдат разрушени с един удар на брадва. Докато били виконти, те харесвали тази крепост и били доволни; но когато станали маркизи и когато напуснали пещерата, за да отидат в кралския двор, те издигнали три свода над потока, за да станат достъпни откъм равнината и да си открият път към краля. Маркизите от седемнадесети век и маркизите от осемнадесети век не се стараели вече да бъдат недостъпни. Подражаването на Версай заменило предишното подражаване на прадедите.
Срещу кулата, откъм западната й страна, имаше едно доста високо плато, което се снижаваше към равнината; то почти опираше до кулата, от която го разделяше дълбок дол, в който течеше малка рекичка, приток на Куенон. Мостът, връзката между крепостта и платото, бил построен върху високи подпори; и върху тези подпори издигнали по подобие на Шенонсо490 сграда в стил Мансар491, която била много по-удобна за живеене, отколкото кулата. Но тогава нравите били още много сурови. Сеньорите предпочитали, съгласно тогавашния обичай, да живеят в стаите на кулата, които наподобявали килии. А сградата върху моста, която приличаше на малък замък, използуваха за други цели: дългия коридор, който служеше за вход, наричаха караулно помещение; в етажа над караулното помещение имаше библиотека, а над библиотеката — тавански етаж. Навсякъде дълги прозорци с малки стъкла от Бохемия, пиластри между прозорците, скулптурни медальони по стените; всичко три етажа — долу копия и мускети, по средата книги, горе чували с овес; изобщо всичко това беше малко дивашко и много благородно.
491
Стил Мансар — архитектурен стил, свързан с имената на двама френски архитекти: Мансар, Франсоа (1598–1666) и Ардуен-Мансар, Жюл (1646–1708), първият архитект на Луи XIV; по негови проекти са построени редица известни здания в Париж и Версай.