До него кулата стърчеше зловещо.
Издигаше се мрачно над тази кокетна сграда. От терасата на нейния покрив лесно можеха да обстрелват моста.
Близостта на двете сгради — едната сурова, другата изящна — повече отблъскваше, отколкото привличаше погледите. Двата стила съвсем не си подхождаха; макар че два полукръга трябва да се допълват, нямаше нищо общо между римския полукръг и класическия свод. Тази кула, съвсем подходяща за горска област, беше странна съседка на един мост, подходящ за Версай. Нека си представим Ален Досадната брада под ръка с Луи XVI. Ужасяваща двойка. От двете величия се излъчваше нещо свирепо.
От военна гледна точка мостът, подчертаваме мостът, почти предаваше кулата. Украсяваше я и я обезоръжаваше; увеличила красотата си, тя бе загубила от силата си. Мостът я поставяше на едно равнище с платото. Все така непристъпна откъм гората, сега кулата беше уязвима откъм равнината. Преди това тя командуваше платото, а сега платото я командуваше. Стигнал на платото, врагът лесно можеше да овладее моста. Библиотеката и таванът улесняваха нападателя на крепостта. Една библиотека и един таван си приличат по това, че книгите и сламата са леснозапалими. За този, който обсажда и иска да употреби огън, е все едно какво ще подпали, стига то да гори. Французите доказаха това на немците, като им подпалиха библиотеката в Хайделберг, а немците доказаха същото на французите, като подпалиха библиотеката в Страсбург. Така прибавеният към кулата мост беше една стратегическа грешка, но през седемнадесети век при Колбер492 и Лувоа493 принцовете Говен, също като принцовете Роан или пък принцовете Латремуй, никога не са мислили, че ще бъдат обсадени. Все пак строителите на моста бяха взели някакви предпазни мерки. Първо — те предвидили случаи на пожар и затова над трите прозореца откъм горната страна поставили куки, съществували до преди половин век, на които напречно била закачена здрава спасителна стълба, дълга колкото височината на двата първи етажа на моста, по-голяма височина от височината на три обикновени етажа; второ — предвиждайки обсада, те построили между моста и кулата една тежка, ниска желязна врата, която напълно ги изолираше; вратата беше сводеста; заключваха я с голям ключ, съхраняван в скривалище, известно само на стопанина; веднъж заключена, тази врата можеше да устои на стенобойна машина и дори на топовни гюллета.
Трябваше да се мине през моста, за да се стигне до тази врата, и да се мине през тази врата, за да се влезе в кулата. Друг вход нямаше.
V. Желязната врата
Вторият етаж на замъка върху моста, поради височината на мостовите подпори, съответствуваше на втория етаж на кулата; за по-голяма сигурност именно на тази височина беше поставена желязната врата.
Откъм моста желязната врата се отваряше към библиотеката, а откъм кулата — към една голяма сводеста зала с колони по средата. Тази зала, както казахме вече, беше вторият етаж на крепостта. Тя беше кръгла като кулата; осветяваща се през дълбоките бойници, които гледаха към полето. Неизмазаната стена беше гола и нищо не скриваше много майсторски иззиданите камъни. До тази зала водеше спираловидна стълба, издълбана в стената — нещо лесно изпълнимо, когато стената е петнадесет стъпки дебела. В средните векове превземането на един град е ставало улица по улица, а самата улица се е превземала къща по къща, а къщата — стая по стая. Обсаждането на крепост е ставало етаж по етаж. На този принцип Тург беше доста вещо устроена, сложна и трудна за превземане. От единия до другия етаж трябваше да се изкачва мъчно проходима спираловидна стълба; вратите бяха полегати и по-ниски от човешки ръст, така че главата трябваше да се навежда при преминаването през тях; а наведена глава значи отсечена глава и затова зад всяка врата обсаденият е чакал нападателя.
Под кръглата зала с колона имаше две подобни стаи — едната в първия етаж, другата в приземния етаж, а над нея — три. Над тия разположени една над друга шест стаи кулата завършваше с каменен покрив, който беше тераса, до която се стигаше, като се преминеше през тясна караулна будка.
Трябваше да се пробие дебелата петнадесет стъпки стена, за да се постави и зазида желязната врата в средата на дълбок отвор; така че, когато беше затворена, вратата както към кулата, така и към моста се намираше в преддверие, дълго шест-седем стъпки; а когато беше отворена, двете преддверия се сливаха и образуваха сводесто антре.
В преддверието откъм моста, в дебелината на стената, имаше малка, ниска врата зад подвижна спираловидна стълба, водеща до коридора на първия етаж над библиотеката; това също е едно затруднение за атакуващите. Малкият замък върху моста беше обърнат към платото с отвесна стена, където свършваше и мостът. Друг, подвижен мост, опиращ се на ниска врата, го свързваше с платото; този подвижен мост, който поради височината на платото се спускаше винаги в наклонено положение, водеше в дългата зала, наречена караулно помещение. Овладели веднъж тази зала, за да стигнат до желязната врата, нападателите трябвало със сила да вдигнат подвижната спираловидна стълба, която водеше до втория етаж.
492
Колбер, Жан-Батист (1619–1683) — френски държавен деец направил значителни преобразования почти във всички сфери на държавната дейност, активизирал вътрешната и външната политика на Франция.
493
Лувоа, Мишел Льотелие, сеньор дьо Шавил, маркиз дьо (1641–1691) — френски държавен деец, един от главните министри на Луи XIV, извършил реорганизация на френската армия.