VI. Библиотеката
Библиотеката беше продълговата зала, широка и дълга колкото моста, с една-единствена врата — желязната врата. Фалшива врата, широк портал със зелена завеса, която лесно се разтваряше, закриваше сводестото антре на кулата. Стената на библиотеката от горе до долу, от пода до тавана, беше покрита с остъклени шкафове, хубави произведения на дърводелското изкуство от седемнадесети век. Шест големи прозореца, по три от всяка страна, тоест по един под всеки свод, осветяваха тази библиотека. Отвън, от височината на платото, през тези прозорци се виждаше вътрешността. Между тия прозорци, върху гравирани дъбови подставки, имаше шест мраморни бюста — на Ермолай Византийски, на навкратийския494 граматик Атеней, на Свида495, на Казобон496, на Кловис497, крал на Франция, и на неговия канцлер Анахалус, който всъщност е бил толкова канцлер, колкото Кловис е бил крал.
В тази библиотека имаше всякакви книги. Една от тях беше най-прочута. Това беше едно старо издание в голям формат с щампи със заглавие „Свети Вартоломей“ с едър шрифт и с подзаглавие: „Евангелие от свети Вартоломей, предшествувано от дисертация на християнския философ Пантенус по въпроса дали това евангелие е апокрифно и дали свети Вартоломей е Натанаил“. Тази книга, считана за уникален екземпляр, беше сложена на специален пюпитър в средата на библиотеката. През миналия век хората ходеха там да я разглеждат от любопитство.
VII. Таванът
Таванът, който, както библиотеката, имаше продълговатата форма на моста, беше просто под гредите на покрива. Това голямо помещение, осветено от шест прозореца, пълнеха със слама и сено. В него нямаше никакво украшение освен образа на свети Варнава, гравиран върху вратата, а под него следният надпис:
Barnabus sanctus falcem jubet ire per herbam.498
Така че една висока и широка шестетажна кула, тук-таме с бойници, имаща за вход и изход само една-единствена желязна врата към един мост-замък, завършващ с подвижен мост; зад кулата гората; пред кулата плато, обрасло с бурени, по-високо от моста, по-ниско от кулата; под моста, между кулата и платото, дълбок и тесен дол с трънаци, през зимата поток, през пролетта вада, а през лятото каменист ров — това беше Тур-Говен, наречена Тург.
X
Заложниците
Юли изтече, настъпи август, героично и жестоко дихание премина през Франция, два призрака се появиха на хоризонта: Марат с нож в ребрата и Шарлот Корде без глава — всичко стана страшно. Обаче Вандея, бита в голямата стратегия, прибягна към малката, която беше още по-опасна, както вече казахме; сега тази война беше огромна битка, разпръсната в горите; голямата армия, наречена католическа и кралска, започна да търпи поражения: с декрет армията на Майнц беше прехвърлена във Вандея; осем хиляди вандейци бяха загинали при Ансени; вандейците бяха отблъснати от Нант, изгонени от Монтегю, изхвърлени от Туар, прогонени от Ноармутие, изметени от Шоле, Мортан и Сомюр; те опразваха Партене; изоставяха Клисон; бягаха от Шатийон, загубиха едно знаме при Сент-Илер; бяха бити при Порник, при Сабл, при Фонтене, при Дуе, при Шато-д’О, при Пон-дьо-Се; бяха разбити в Люсон, отстъпваха в безредие при Шатеньере, бягаха от Рош-сюр-Ион; обаче от друга страна застрашаваха Ларошел и освен това във водите на Гърнзи една английска флота, в чиито няколко полка имаше и отлични офицери от френската флота, под командуването на генерал Крег чакаше само сигнал от маркиз дьо Лантенак, за да дебаркира. Това дебаркиране можеше да върне отново победата на въстаналите роялисти. Всъщност Пит беше един престъпен английски държавник; измяната в политиката е като кинжала в рицарското въоръжение; Пит нанасяше с кинжал удари на нашата страна и изменяше на своята родина; да изменяш на родината си значи да я опозоряваш; под негово ръководство и чрез него Англия водеше пуническа война. Тя шпионираше, злоупотребяваше, лъжеше. Не се отказваше нито от бракониерството, нито от мошеничеството; принизяваше се дори до дребнавостите на омразата; изкупуваше лойта, която струваше пет франка ливрата; в Лил у един англичанин заловиха писмо от Прижан, агент на Пит във Вандея. Писмото гласеше: „Моля ви да не пестите парите. Ние се надяваме, че убийствата ще се извършват предпазливо, предрешените свещеници и жените са най-подходящите хора за тази операция. Изпратете шестдесет хиляди ливри в Руан и петдесет хиляди ливри в Кан.“ Барер прочете това писмо в Конвента на 1 август. На тия вероломства отвръщаха диващините на Парен, а по-късно и жестокостите на Карие. Републиканците от Мец и републиканците от Южна Франция поискаха да бъдат изпратени срещу бунтовниците. С декрет бе постановено да се формират двадесет и четири пионерни дружини за опожаряване на горските пояси в Бокаж. Нечувана криза499. Войната стихваше някъде, за да избухне на друго място. „Никаква милост! Никакви пленници!“ — такъв беше лозунгът и на двете страни. Историята се изпълваше със страшен мрак.
495
Свида (X в. от н.е.) — съставител на голям тълковен речник на гръцкия език, съдържащ собствени имена и изрази от античната и ранновизантийската писменост.
497
Кловис, Хлодвиг (465–511) — крал на франките, обединил различните племена, основател на франкската монархия, станал крал на цяла Галия; покровителствувал разпространението на католицизма, пръв от езическите крале приел католичеството.
498
Barnabus sanctus falcem jubet ire per herbam (лат.) — свети Варнава заповядал на сърпа да жъне тревата.
499
Грешка в книгата, липсва буква или букви. Може би „криза“. — Бел.кор.ел.изд. ckitnik. Проверено: http://www.forgottenbooks.com/readbook_text/The_Works_of_Victor_Hugo_1000552491/641