Подаде му тестето, а когато той приключи с размесването, тя ги разтвори като ветрило и му ги подаде с думите:
— Избери си една и ми я подай! Но не я гледай!
Той изпълни указанията.
— Не ми казвай! Знам, че е Глупакът! — изрече той в опит да се пошегува, макар че изобщо не се чувстваше весело.
— Глупакът ли? — изгледа го тя и го дари с една от своите характерни бавни, коси усмивки. — Глупакът символизира невинност и вятърничавост. Това няма как да си ти, Джон Карю. Или поне не първото — на лицето й се появи трапчинка: — Интересно… — отбеляза, загледана в картите. Но вече смръщено.
— Добре де, щом не е Глупакът, тогава трябва да е Обесеният — тросна се Карю с още по-мрачно изражение. „Защото точно така се чувствам сега — каза си наум, — като човек, на когото му предстои бесило.“
— Не, не е и Обесеният — отбеляза бавно Констанца, — макар че той не е чак толкова лоша карта, колкото си мислиш — вдигна картата, избрана от него, но я задържа така, че той да не види изображението. — Обесеният често символизира промяна — било в живота, било във финансовото положение.
— Промяна към по-добро ли?
— Зависи…
— Макар че надали би могло да стане по-лошо. Дай да я видя! — отсече и протегна ръка, но тя я дръпна към себе си.
— Не, все още не! — сряза го. — Още не съм решила.
— Какво да си решила?
— Какво означава.
В продължение на няколко секунди цареше тишина, докато жената обмисляше тълкуванието на картата. Накрая замислено започна:
— Казваш, че Пол е отишъл в „Знака на Пиеро“. Сигурен ли си, че е точно там?
Карю я изгледа кисело и промърмори:
— Вече не съм сигурен в нищо.
— Е, може би не означава нищо особено — рече тя и пак събра картите. — Чувал ли си го някога да споменава името на Дзуане Мемо?
— Дзуане Мемо ли? Не. Бих си спомнил подобно име — отговори Карю, като поклати глава. — Защо, да не би да ти е приятел?
— Приятел? На мен? — засмя се тихичко Констанца. — Дълбоко се съмнявам Мемо да има приятели. Той притежава едно ридото[3] с високи залози. И когато казвам високи, имам предвид много високи. Чувала съм, че специализира в чужденци! — Изгледа многозначително Карю. — Чувала съм още, че не минава и седмица, без на някоя от игрите на Мемо да се пролее кръв!
— Него ли видя в твоите карти? — кимна Карю по посока на вече събраното тесте, което тя беше сложила на масичката. Не беше голям почитател на гадаенето, пък било то и на Констанца.
— Не съм много сигурна. Все още не е съвсем ясно — отговори смръщено тя. А после, замислено, добави сякаш на себе си: — Но защо трябва да си ти, а не Пол… и защо виждам точно Дзуане Мемо, сякаш няма и други… — после вдигна отново очи към Карю. — Чух, че в новото му ридото щяло да има голяма игра, сигурно това ме обърква. Казват, че наградата била онзи диамант, за който всички говорят.
— Диамант ли?
— Да. Няма начин да не си чувал за него — най-новото чудо в Серенисима. На Риалто[4] говорят само за това — отговори Констанца. — „Синевата на султана“. Смята се, че е принадлежал на османския падишах или на някакъв цар от Западните Индии, вече не помня — сви рамене. — На когото и да е принадлежал обаче, тук го е донесъл някакъв търговец от Алепо, който го изгубил на карти. За него се разказва следната история…
Точно тогава на вратата някой похлопа. Двамата се бяха вторачили толкова много в картите, че въпреки дългото бдение на Карю, никой не беше видял приближаването на гондолата, нито пък беше чул стъпките по стълбите. Когато вдигнаха очи, зърнаха на прага мъжка фигура. Беше с пътническа пелерина, но лицето му оставаше в сянка.
— Салве![5]
Когато мъжът нито отговори, нито прекрачи към тях, Констанца се надигна от мястото си.
— Салве? — повтори. — Пол, ти ли си?
Джон Карю си промърмори нещо под носа.
— Не, не е той… — започна, но преди да каже каквото и да било повече, странникът най-сетне заговори.
— Това ли е домът на Констанца Фабия?
— Кой пита?
— Бих ви попитал същото — отвърна жизнерадостен английски глас. Последва кратка пауза. — Казаха ми, че тук ще намеря мъж на име Пиндар. Пол Пиндар, търговец от компанията „Левант“.
— Господин… Джоунс? Амброуз Джоунс? — изрече Карю, но усети, че в гърлото му сякаш е заседнало нещо. — Ние… ъхъм… не ви очаквахме толкова скоро.
3
Ridotto (ит.) — „Намален, малък; малко помещение, вестибюл, фоайе“. Тук може да означава и „дупка“. — Б.пр.
4
Риалто — най-големият мост над Канале Гранде, търговски и социален център на Венеция от края на XVI век. — Б. пр.